Вратата на ада

Това е вратата на Ада, ако не сте я виждали, хубаво я огледайте. Там зад нея са гробовете на десетки хиляди сърдечни пориви, мечти, спомени, емоции. Какво ги загроби ли? Човешката глупост. Глупоста все води до немотия, а оттам вече към ада е само една врата.
Ботев Пловдив си отвися 11 години пред преизподнята и тъкмо да затръшне вратата, се намери отново на прага ѝ. Пет годин вече няма свой стадион т.е. на половината е от времето на своето предишно страдалчество. Не звучи ободряващо, но пък кои ли думи биха могли? Толкова много празнословия се изсипаха, че дори вече никой не се и напъва да ги проумява. Истината е, че един патрон, дали назначен или самонагласен, пуска периодично конкретни обещания, но думите му си остават въздух понеже нищо не следва от тях. Ако се правеха пари от празни приказки, всеки в Пловдивград щеше да е малък олигарх или поне милионер.
Скъпи, жълточерни сърца, гледайте отвъд вратата на ада! Ботев ще го бъде.