2019

Една снимка казва всичко. За изминалата година, нещастна 2019-та и трижди по-нещастни ние. Загубихме финала на финалите, а собственият ни стадион тъне недостроен, занемарен, гол бетон и арматури. Изстинал от празни обещания.

Изпратихме в отвъдното и Вечното момче. Отиде да се присъедини към небесния отбор на българския футбол. Човек-епоха за нас, играе от 1959 до 1978, единствено и само в жълто и черно. Чико е от тримата великани, редом със Старика и Джогата, съзидали живота си в темелите на клуба от "Колежа". Същият по който въздишаме с любов и все въжделеем да го бъде (Все по-хубави, все по-силни - напред, жълточерни!).

Всяка приказка си има своя край. Романтичните пък често са с неочакван, понякога и с болезнено тъжен. Ние изживяхме поредното си вълшебство и след 15 май 2019 свърши. Вече нищо не е същото. Идва ред за нещо ново да ни се случва. Дано е за добро. Което не ни убива, правило ни по-силни. Времето е наше! Благодарим ти, Ники Киров, поклон пред труда ти, Бели вожде. Благодарим и тебе, Феро, че като феникс пак изправяме глава. Поне годината затваряме с успех, цели 7 победи поред. Толкова, колкото общо за десет месеца преди това.
 
16/02/19 Ботев Пловдив - Славия 1:0
19/02/19 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:1
23/02/19 Ботев Пловдив - Верея 4:0
02/03/19 Дунав - Ботев Пловдив 1:1
10/03/19 Черно море - Ботев Пловдив 0:0
15/03/19 Ботев Пловдив - Ботев Враца 1:1
31/03/19 Левски София - Ботев Пловдив 1:1
04/04/19 НК 1/4-финал, Ботев Пловдив - Черно море 1:1, 4:2 след дузпи
07/04/19 Берое - Ботев Пловдив 1:1
13/04/19 Ботев Пловдив - Черно море 0:2
17/04/19 НК полуфинал, Ботев Пловдив - ЦСКА-София 3:2
21/04/19 Лудогорец - Ботев Пловдив 3:0
24/04/19 НК полуфинал-реванш, ЦСКА-София - Ботев Пловдив 3:3
27/04/19 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 2:0
04/05/19 Ботев Пловдив - Левски София 1:3
11/05/19 Ботев Пловдив - Берое 0:1
15/05/19 НК-Финал, Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 1:0
18/05/19 Черно море - Ботев Пловдив 1:0
21/05/19 Ботев Пловдив - Лудогорец 0:2
24/05/19 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 1:0
14/07/19 Арда - Ботев Пловдив 0:0
21/07/19 Ботев Пловдив - Дунав 3:1
29/07/19 Левски София - Ботев Пловдив 3:1
03/08/19 Етър - Ботев Пловдив 2:2
10/08/19 Ботев Пловдив - Царско село 0:2
17/08/19 Берое - Ботев Пловдив 2:0
24/08/19 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 2:1
31/08/19 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 1:1
14/09/19 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 0:1
20/09/19 Черно море - Ботев Пловдив 2:0
25/09/19 НК 1/16-финал, Миньоро - Ботев Пловдив 1:2
29/09/19 Ботев Пловдив - Славия 0:1
05/10/19 Ботев Враца - Ботев Пловдив 3:0
19/10/19 Ботев Пловдив - Лудогорец 0:1
30/10/19 Ботев Пловдив - Арда, 1:1
06/11/19 Дунав - Ботев Пловдив 1:2
10/11/19 Ботев Пловдив - Левски София 1:0
25/11/19 Ботев Пловдив - Етър 2:0
30/11/19 Царско село - Ботев Пловдив 0:3
03/12/19 НК 1/8-финал, Славия - Ботев Пловдив 1:2
07/12/19 Ботев Пловдив - Берое 3:1
15/12/19 Витоша Бистрица - Ботев Пловдив 0:2

Празнодумци всякакви и всенародно известни мошеници се гаврят с мечтите ни. Зли орисници ни пращат в небитието. Гарван грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята...Вехти лицемери излязоха даже открито из Пловдивград да претендират за равнопоставеност. Така е, всички държим на равнопоставеността - да се съблюдава правото на малцинството и да се дава  дължимото на мнозинството. Щото като се тегли чертата, сметката е видна - 15000 срещу 5 хиляди (и то пряко сили, с подкрепа от чужди агитки даже) в мача на столетието.

Бултра Коледа е, 19.12. на 2019-та, а сме тъжни. Изпращаме година на огромни нещастния. Няма с какво друго да се поздравим сега освен с тази снимка. Нас ни има, много сме, повече от всеки друг в Хилядолетния град. И не се предаваме, дишаме изтерзано, но няма се дадем, макар и бездомни, макар и безпътни. Битката за Колежа е битка за България. Защoто тези, които ни причиниха това нещастие са същите, които тормозят българите от десетилетия.

Защото сме Ботев Пловдив - бунт и поезия като Христо Ботйов, горди и волни като Град Пловдив. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно, кипи борбата и със стъпки бързи върви към своят свещен конец - "Колежа или свинец"!

Decent or Dissolute

Club's rebranding, relocating or merging has a tremendous impact on fan tribes and football societies. The newly formed organisation may look excessively far from the original - may become an enhanced version, stronger and competitive or completely diminish, condescended and mocked. Or  both. The football prestige is not measured merely by achievements and sport results. Not all rebranding come off when money and ego are their major drivers. Often such projects will not pay the expected dividends to its mastermind. The Bulgarian football chronicles provide brilliant examples. 

In 2016 the legal entity PFC CSKA EAD that represented glorious CSKA from Sofia (est. 1948) went bankrupt and in the sequel two new bodies appeared with the 4-letter abbreviation, once stood for Centralen Sporten Klub na Armiata (Central Sports Club of Army).

The first one, CSKA 1948 has considered itself as an inheritor and was founded on July 19, 2016 in the Central Military Club in Sofia. The members of its constituent assembly announced a team logo similar to the old CSKA crest from the 1970s and 1980s. The newly created club started its existence from the regional amateurs’ league in the 2016-17 Season. Their motto "Fair Way to Top" refers to the manner of creation of the other heir.

Named CSKA-Sofia, it claims to be truly continuation of the original club diminishing the truism that it passed away. The Bulgarian football folklore has nicknamed this club The Dash. It was born in the summer of 2016 when a group of wealthy businessmen, headed by Grisha Ganchev, owner of top tier PFC Litex made a tricky juridical detour. Then existed Litex from the town of Lovech was acquired by the amateur FC Chavdar from Etropole and renamed to CSKA-Sofia. This club was legally registered in Sofia and the team color was turned from orange to red. Thanks to the Pro license of PFC Litex – a paper issued by the Football Union that cannot be transferred or sold – the rebranded club became eligible to participate in the First Professional League (PPL) during the 2016-17 Season.

The patrons of this new project have used a full spectrum of "hybrid" propaganda to convey to the public that it is the original CSKA. Their main arguments are that the club plays its home matches at Bulgarska Armia Stadium, dressed in red and bears the CSKA crest on its kits. In fact, this logo has been used in violation of the law from the very beginning of existence in 2016 to October 11, 2019 when the company owning CSKA-Sofia obtained the PFC CSKA EAD assets having the old CSKA brand and become its successor officially. Nevertheless, the case with the sport facilities of the bankrupted club is notorious even their use is regulated by an agreement between CSKA-Sofia and the Ministry of Youth and Sports (MMC). Both parties have refused to publish the terms of the agreement.

Such ambiguous case is not a precedent and was preceded with the stories of Beroe and Lokomotiv Plovdiv in 1999 and 2001 respectively. Facts made all the more impressive given the relatively poor football played in Bulgaria. The fans are conscious of smudgy cords these clubs had with their predecessors, but the public image has changed hypocritically over the last two decades, largely thanks to fan behaviour and media. Whether their current image is a good one or not, decent or dissolute is for you to decide.

Stanislav Tanev, a wrestler from Beroe

Present PFC Beroe was created in June 1999 when the owner of then top tier club Olympic from Teteven bought a club from Stara Zagora, intentionally formed for the purpose and named after Beroe, led by Boyan Stankov. Curiously the original club (est. 1959 as a union of all local teams) was suffering at the same time somewhere in the regional groups and soon became extinct. The new organization was named after both sides Olympic-Beroe and commenced its life immediately from First division with the quota of Olympic Teteven in the 1999-2000 Season. Next year the club depicted its present name PFC Beroe. The plain reason for relocation to Stara Zagora was that it is a birthplace of FC Olympic boss, Stanislav Tanev. Moreover he raised as a wrestler from the sport society of Beroe. 

In the summer of 2001 the second tier club of Lokomotiv from Plovdiv was bought by the notorious Georgi Iliev, allegedly mobster and chieftain of VIS-2 insurance company fronted for a number of organized crime activities such as contract killings, sale of stolen cars, racketeering and drug trafficking. That time, VIS-2 had been running for a decade another football club - Velbazhd from Kjustendil, a team with a recent strong performance and achievement of three consecutive bronz medal years and a national cup runner-up in 2001.

In the summer of 2001 Georgi Iliev made a bid for Plovdiv’s Botev initially but after a rejection he turned to the wretch local club of Lokomotiv. In previous two seasons they were in the Second division and their attendance had dropped to a low of less than 1000 per home game. The benefactor Iliev saw the move as a way to win personal glory and commercial advantage in the second biggest city in Bulgaria. Vowing to create a competitive team with a larger fan base than his hometown’s Velbazhd, he relocated the whole staff and all players from Kjustendil to Plovdiv. The contemporary Lokomotiv 1926 (presently full name: Professional Football Club Lokomotiv 1926 Plovdiv) is the formal successor of the previous Plovdiv’s club, established in 1936 with the same name. Heavily favoured and resource endowed after the merger Lokomotive has gained in strenght as obtaining achievements twice bigger than those earned for the whole history before.

Obviously football public in Lovech, Teteven and Kjustendil was distraught despite being tangibly smaller size in terms of followers. They built their teams back, installing same original names and returning to competitions but continue to fade into obscurity, while CSKA-Sofia, Beroe and Lokomotiv remain among the most supported in Bulgaria. 

Градската футболна игра

"Една нация играе точно така, както живее. Културата съдържа много аспекти – от музиката до езика, от футбола до облеклото. Да определяме една страна само по футбола, ще бъде преувеличено. Но е вярно: само нравите и емоциите съумяват да придадат лице на една нация, а също и на нейния футбол" (Сезар Луис Меноти)

Ако съотнесем към Пловдив казаното от Меноти би следвало да зададем въпрос защо Градът е толкова запален по футбола? Защо е "най-футболният град в България"? Откъде тая привързаност на пловдивската публика към иначе не чак толкова успешните местни тимове? Всевъзможни варианти биха хрумнали за обяснения и тълкуване на феномена, но есенцията в отговорите няма как да не опре в лаконичното – защото е град.

Футболът е играта на широките градски маси, произлизаща от ежедневието на модерното индустриално общество. Пряко е свързано с културата на градския човек и характерното за него свободно време. Това е наративът за средностатистическият анонимник от улицата, наемният работник, който всяка една събота зарязва всичко и застава на трибуните, за да бъде опора на своите. В името на споделената амбиция да бъдат заедно над целия останал свят. Победа над съперника отсреща – който и да е той, откъдето и да е, съседен квартал, град, държава, каквато и да е силата му – е еманация на себедоказването в условията на градската джунгла.

Пловдив има традиционно градско население при всичката условност на това понятие за края на 19 век, защото в тогавашните български предели има три urban територии в наследство от Османската империя - Видин, Русе и Пловдив. За 50 години след Освобождението протичат две значими вълни на мигриране от и към Града на хълмовете, определили неговата физиономия за век напред. Едната е след консолидирането на Източна Румелия и Княжество България, и последвалото изнасяне на градския елит от тракийската столица към новия политически център. Втората е след войните за национално обединение и прииждането на българско население от Тракия и Македония. През 30-те години на 20 век Пловдив наброява 100 хиляди жители.

В общонационален мащаб за един век са претърпени няколко огромни за размера на нацията ни размествания. След Първата Световна война, човешките пластове се разбъркват неумолимо, стотици хиляди сънародници се разселват из орязаното българско землище. Следващите големи миграционни вълни са насилствената колективизация през 50-те, изкуствената урбанизация през 70-те и емигрантската вълна след 1991 година.

Защо е важно да се отбележи това – защото мигрирането е антипод на уседналост, която пък дава привързаността към местното. Трудно е за хора, които днес са тук, утре са там, да създават емоционална връзка с пространството, което обитават. По отношение на футбола това се изразява в простичката английска сентенция – Against the odds, support your local team.

Мнозина европейски социолози определят футбола като племенен спорт, прокламиращ гордо принадлежност. Принадлежност към големи и малки общности – професионални гилдии, идеологически кръжоци, квартали, градски райони, градове, а дори и цели георграфски области. С други думи, както твърди една стара пловдивска поговорка – "Няма как да си истински пловдивчанин и да държиш за Левски София или Славия, например".

Та тъкмо новите заселници по българските градове да се уталожат и следва нова вълна, нови граждани. Те мъчно биха прихванали местните маниери толкова скоро, а съответно да се вплетат в местната традиция и култура. За всеки културен пласт се изисква преди всичко време. Така е и с футболът. Градска култура се установява когато имаш 4-5 поредни поколения граждани, а ние, българите, едва го докарваме на 3 генерации. В България все още липсва напластяването върху което избуяват стойностите.

Пловдивград дължи своята традиционна запалянковщина на що-годе трайно оформеното си общество по време на запознанството с футбола. Играта с топка се промъква в Града на хълмовете в края на XIX век заради усилията към модерно образование в гимназия "Св. Св. Кирил и Методий", колежа "Свети Августин" (1884-1948) и Зарифеос Схоли (1875-1906). Две десетилетия по-късно пловдивското гражданство масово е запалено по футбола. Бързо се превръща в неизмена част от фолклорните забавления и вече повече от век е втъкан в социокултурния мир на хилядолетния град.

Актуалната пловдивска самоирония твърди, че най-значимото културно събитие на "Пловдив - Европейска столица на културата, 2019" било в София на финала за Купата на България между Ботев и Локомотив. Отвъд шегата, наистина футболът еманципира манталитет и култура у пловдивчани, част от густото е. Двадесет хиляди негови последователи се изсипаха на Националния стадион в София за събитието. Мнозина получиха инфаркти – кои от радост, кои от мъка, но всички те гордо манифестираха cultura trimona в сърцето на държавната столица. Велико шествие на онзи човешки ентусиазъм, който цял живот бленува вълшебства, докато стои в сянката на чужди успехи. То не е като да си от Мадрид, Милано, Манчестър или пък Истанбул, Белград и Атина.

Пловдивчани са известни с манията си за величие, но при футбола фактите от историята трудно биха им отредили нещо впечатлително както на изброените. Измеренията са различни и енигмата най-футболен в България няма общо с мавзолея на победите, успехите и славата. Идеологизирането до степен на градски символ произтича от ежедневието в Пловдив – нескончаемите лакърдии по футбола са като лежерните разходки по Гребната, не започват и не свършват с повод. Настрани от парите и политиката, този щрих от пловдивския фолклор като, че ли в най чист вид изразява местната жизнерадост – да обичаш и следваш заради самата идея да го правиш, без изгоди, без облаги.

Пловдивчани боготворят емоциите. Възторгът им пред съпреживяването на играта е онова, което отрежда забележителността им сред големите футболни стойности. В Пловдив се почитат особените неща, жестове, отигравания, докосвания на топката, щуротии по терена. Ама не, не като тия, за които биха се сетили в останала България – за "галопа на Дорчо", за "Тоци от центъра" и "Ожболтова пета", за "дългата дузпа" на Славков и "буквата Ф" на Бащата. В Пловдив се възхваляват играчи, които трудно се откриват в справочниците за футбол, но имат аурата на екзалтиращи колоси за "нашите". Такива като Кекеманов, Иван Барбов, Гочо Василев, Джеки Стамболиев, Венко Мендизов, Коста Танев, Велчо Велчев-Касата, Румен Стайков-Балона, Пики Юруков, Лилчо Арсов. Експлицитни образи на пловдивската жизнерадост… Без футбол Пловдив е като любов без поезия.

Със съдействието на списание "Нула32", благодарности за което!

Iconic Kit Suppliers

Considering a recent chat at the bultras Independent I recall some masters that have shaped the world of football. Based on research via twitter and facebook here is my personal selection of the most influential team kit suppliers of all time:

	adidas Uncapitalized and stylized name with a lower case 'a', this sporting super brand was created by Adolf Dassler after split up with his brother in 1947. Rudolf formed a new firm that he called Ruda from Rudolf Dassler, while Adolf registered Adidas AG (from Adi Dassler) and their 3-stripes and Trefoil are responsible for some of the coolest kits ever - from simple classics (such as Holland'74, Brasil, France and Peru in World Cup'78 and all West Germany'80s) to design masterpieces as the iconic France, Wales, QPR, Man United, Arsenal, Penarol, Gremio, Flamengo, River Plate, Porto, Girondins and Anderlecht in 1980s. Actually Adidas bought the renowned branding in 1952 from the Finnish sports company Karhu Sports.
	Admiral Old fine English brand, Admiral were replica kit pioneers in the 70s. Beginning with Leeds United as in the 1973–74 season they wore the first visibly branded kit in the English top flight. Realising the potential of the replica kit market, Admiral brokered a deal with the English football association in 1974 to produce the first commercially available England shirt that featured a sportswear manufacturers logo. They agreed a five-year contract for a starting payment of £15,000 a year or a 10 per cent royalty. Lately Admiral imposed on iconic tramline design for Manchester United, Tottenham Hotspur, West Ham, Coventry City, Crvena Zvezda Belgrade, Servette, Malmo FF, Wales, Belgium etc.
	Bukta Another vintage English brand. Primarly the company was founded mainly to produce shorts for British soldiers fighting in the Boer Wars. They apparently produced kits for Nottingham Forest way back in 1884. In the 1930s they were supplying most Englsin and Scotish first division teams. In the 70s even Ajax were wearing Bukta kits for their European Cup triumphs.
	Ennerre (NR) If there’s one brand to associate with Calcio'80s it is the NR. Created by ex-player Nicola Raccuglia, they dominated the Italian market before disappearing in the 2000s. Worn by 80s icons galore – the NR brand has dressed the Maradona's Napoli of the two Scudetto and UEFA Cup, the Milan of Wilkins, Hateley and Baresi, AS Roma of  Falcao and Bruno Conti, Lazio of Giordano and Manfredonia, Sampdoria of Vialli and Mancini and Fiorentina of Antognoni and in addition to Kashima Antlers of Zico and New York Cosmos of Pele and Chinaglia and many others that, remember them all, seems very difficult.
	Erima Before Adidas started manufacturing the shirts of Die Mannschaft there was Erima, who made them from 1965 to 1980. Adidas actually bought their German rivals in 1976 but the Erima name lived on and they made some brilliant kits in the late 70s. The company's head office is based in the Swabian town of Pfullingen near Stuttgart, while branch offices are also located in Austria, Switzerland, France, Belgium and Holland. Erima has also been the supplier of top teams such as Schalke, Stuttgart, Koln, Kaiserslautern and Eintracht Frankfurt.
	Hummel Based in Aarhus, Denmark the company was founded back in 1923 by  Messmer brothers, Albert and Michael Ludwig, founders of Messmer & Co in Hamburg. The company became Danish after being taken over by Bernhard Weckenbrock in 1956, who moved its base to Kevelaer, North Rhine-Westphalia. The brand struck gold in the 80s as their fantastic half-pinstripe kits adorned the equally fantastic Danish Dynamite team which became many fans 2nd team. They got blaze traction in Europe with Tottenham Hotspur and Aston Villa and even decking out Real Madrid for 9 years. Hummel logo is a stylized bumble bee, as hummel is German for bumble bee. However, the hummel bumble bee also represents the company’s history as the notorious underdog succeeding against all odds.
	Kappa Having found success in the 70s on streets and ski slopes with casualwear and outerwear, the Robe di Kappa brand turned to athletics and football. They hit kit design gold in the 80s with Ajax, Feyenoord and Juventus huge v-neck and collar shirts with the Ariston ad. Lately Barcelona and Roma dressed to kill in Kappa garments at the end of the century.
	Le Coq Sportif The French brand was at its height in the late 1970s and early 80s, synonymous with one of the great teams and shirts of the era - Saint-Étienne’s Manufrance and SuperTele kits. Also PSG's iconic top known as the 'Hechter Shirt' after fashion designer Daniel Hechter. They supplied World Cup winners Italy‘82 and Argentina’86 and Aston Villa’s European glory in 1982.
	Lotto Established in 1939 by the Caberlotto family who were the owners of the football team of Treviso. The Italian company exploded onto the scene in the early 90s with some really bold designs (too bold with 'that' Fiorentina design!). Anyone who creates those Croatia kits of 1996-1998 and the Milan 'Motta' shirt of 1993 deserves a mention.
	Meyba After years creating casualwear for the Catalan beaches, local company Meyba hit the big time in 1982, supplying Barcelona for 10 years and kitting out iconic players like Simonsen, Schuster, Quini, Maradona, Bakero, Guardiola, Koeman, Laudrup and Stoichkov.
	Patrick Formed 1892 in France by Patrick Benetau. Before moving into kits they were famous for their 2-striped boots, worn by Platini and Kevin Keegan. Never managed to sign up any huge clubs but did kit out teams aplenty across Europe in the early 1980s.
	Penalty Brazilian brand formed in 1970 which soon became a leading supplier of footballs and kits in their huge domestic market. Created some great kits in the 80s/90s, e.g. Sao Paolo, Fluminense, Gremio - with huge sponsor logos like TAM and Coca Cola
	Puma Formed by Rudi Dassler after splitting with brother Adi, Puma (originally Ruda!) are often overlooked yet made some crackers in the 70s and 80s as Gladbach’s Datsun kit, Austria'82 World Cup, AS Saint-Étienne, Crvena Zvezda Belgrade and Botev Plovdiv halved sleeves top in mid-80s. Botev Plovdiv 1987 Gladbach with Datsun ASSE with Georgi Slavkov
	Topper Argentine/Brazilian brand, huge in South America in the 80s, providing kits for many of the top teams and making sponsorship deals with the likes of Sócrates. But it’s the Brazilian Seleção for which they’re best known, especially the 82 vintage.
	Umbro Where else to end such selection but the iconic English brand, formed in 1924 by the Humphreys Brothers (Um-Bro). It has produced kits for many notable football clubs over the years - almost every bigger one in Britain as well as Independiente, Flamengo, Olympique Lyonnais, Colo-Colo, Gremio, Santos, Vasco da Gama, Lazio, Internazionale Milano, Ajax, CSKA Moscow, Hajduk Split and Olympiacos. Their kit debut was the 1934 FA Cup final, with both Manchester City and Portsmouth wearing Umbro. At the 1966 World Cup, 15 of the 16 teams wore Umbro.