Метастази от изгубеното време

Метастазите са толкова зверски, че ако дузина статисти от НАТФИЗ с каски на главите и мистрии в ръце се съберат на адрес булевард "Източен" 10 в Пловдив ще последва пандемия.

Трябва да се строи! Две тухли да се сложат, ама да се строи. Без строителство сме обречени. Изтляваме, това вече всяко хлапе знае. Каквито и усилия да полагат хората в ръководството, каквито и постижения да донесе отборът, няма ли стадион "от-до" на посочения адрес значи загниваме. Няма да загинем, но ще загнием. Ще сме като онези отбори, които са интересни само на статистиците.

Мина една година от прочутото сбиране-недоразбиране на сдруженците в хотел "Империал". Големи драми бяха, сълзи, разправии, все около този пусти строеж-копнеж - това бил начинът, онва не бил начинът, тако да се прави, онако да се бачка. Гранде приказки и нищо. 

Не съвсем де, през годината Чичо Сам се легитимира формално като предводител на клуба, един вид, човекът с многото пари, дето ще строи. И дотам. Пак не съвсем де, "обследваха строежа", каквото и да значи това. И нищо. Още по-зловещо, някак от само себе си темата заглъхва. Всеки знае, че без стадион няма Ботев, знае се какво и как, но "надяваме се". С надяване само можем се наденем на бунището на историята. "Недовършеният" стои буренясъл, дори може да мине и за антична реликва през 2019, когато Пловдивград ще се фукляви като "европейска столица на културата".

"Погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде, на душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря", сякаш за сегашното ни състояние го е писал Ботйов в своята "Борба". Тишината в квартал Каменица е убийствена, навява тъга, горчивина. Вече 5 години е така. През това време хората по света вдигнаха стадиони като нарисувани от Adobe Photoshop - в Румъния, Словакия, Унгария, Уругвай, даже в Скопие и Разград. 

Не е като да няма пари или защото е непосилно скъпо. За календарната 2018 година се очаква БВП да достигне 105 милиарда лева, а до 2020 да е близо 120. За цялата 140-годишна история на модерна България толкова пари никога не е имало. Пазарът на горивата, където вършее нашата главна надежда е огромен доходоизточник. Според Търговския регистър за 2017 приходите осреднено на Топ25 компании в този бизнес е 667 милиона, а "бащината ни" INSA Oil е 9-та в класацията. Георги Самуилов излезе сериозно под светлината на прожекторите в началото на 2018-та, след като финансира покупката на Общинска банка, държаща 40% от средствата на общините в държавата. INSA осигури 46 милиона лева на фонд Novito Opportunities за да купи контролния дял в банката, това са приблизително колкото за 2 строежа на стадион от ранга на нашия. Друго интересно е, че Инсата придоби дялове в банката без право на глас, следователно формално няма контрол там, а собственикът ѝ Георги Самуилов не афишира връзки с влиятелни фактори в държавата. Това е основание за хипотеза, че зад INSA Oil може би вече стоят няКОИ, като естествено сред заподозрените е един възпълничък депутатин с прякор "Изрядния платец".

Платци сме и ние, тъжните канари плащаме в сълзи и перефразирайки патронът си можем да викаме единствено днес "Стадион или свинец!".

1960 година, Източния насип на новия стадион в Каменица.