Отиде си.
Завинаги.
Георги Славков - ЗАВИНАГИ!
Пресели се в небесните футболни терени. "Златната обувка" на пловдивския футбол остана в своята вечна 90-та минута и блести по-ярко от всякога преди. Безсмъртна звезда.
Толкова ми е тъжно, думи не стигат да го опишат...
Заради него станах от Ботев.
Заради него се запалих по тази проклета игра футбола.
Той вкарваше голове, много голове. Отвсякъде вкарваше - от фаул, с дрибъл, с шутове, със задни ножици, с глава. Играеше и се биеше. Истински лидер, вдъхновяващ пловдивски гамен, дарен от Бога да прави нещата различни. Когато отиде в ЦСКА...сякаш светът свърши за мен. Ходех като
болен и само питах батковците в квартала "какво ще правим сега без него?".
Бенкса беше героят на моето детство. Ходех да гледам филмите със Стив
Макуин, а на живо моят супергерой беше той, Славков.
Отиде си, остана само тъгата и паметта за златното момче със заразителна усмивка. И не ще умре! Заради хилядите, които възпламеняваше с голове. Заради хилядите, които подлуди с онази чудна игра и онзи вълшебен Ботев Пловдив. Не ще умре, не ще умре...
Почивай в мир, Бенкс!
