Хвала, Феро! Заповядай, Мъри!

Благодарим ти, Феро! Благодарим ти за приключението! Респект пред отношението ти към футбола! С теб беше вълнуващо и романтично. Харесван си, защото си съвестен и читав. Легиони ботевисти се мъкнаха подир отбора ти в София, Варна, Гоце Делчев, Ловеч, Враца, Търново и това без думи изрича всичката признателност в жълто и черно за твоето време на Колежа. Дори и заради малкото, което не успя да сториш. Повече биехме, отколкото падахме, повече пропускахме, отколкото вкарвахме, но беше дяволски вълнуващо да се чака следващия мач на "отбора най-велик". Какво по-хубаво от това да се съпреживява 1Х2-футбола на твоите момчета? Остава тъгата...Късно е вече за обеснения в любов, дано ни помниш с добро. Остани си със здраве и бъди щастлив, където и да си. Успех, Феро!

Продължаваме нататък...

Мъри, заповядай на Колежа! Дано се почувстваш като Рафаел Бенитес на "Стамфорд Бридж"! Сигурно си струва да работиш за нас, но едва ли ще спечелиш повече от пачки банкноти. Ние знаем кой си и помним какъв си. Опитай се поне с нещо да си ни от полза или поне малко повече забавен. Футболът в Пловдив не е "победа и пак победа", може би защото не е така "правилен", както ти го разбираш, но има време (поне 6 месеца, ако е рекъл Биг Боса) да се спогодиме с теб. Само те молим - не преигравай! Ти сам дойде при нас, ние теб не сме те искали. Профиклубът "Ботев Пловдив" има своя голям проект напред в дните си, големи амбиции, дано ги изпълни, но идеята "Ботев Пловдив" е отвъд всякакви амбиции, отвъд всякакви титли, купи и всевъзможни блещукащи дрънкулки. Не го забравяй и се дръж прилично!

Цената на свободата

Две поредни загуби разбуниха и без това размирните легиони на ботевистите. Ботев Пловдив видимо показва спад в играта си, но няма как да се пренебрегнат обстоятелствата, че загубите се случиха в мачове с меко казано, съдийски грешки в наша вреда. С Лудогорец на Колежа – (1) отменен гол заради уж засада, като още на първо четене се виждаше, че такава няма, (2) несанкционирана игра с ръка в пеналта на гостите и (3) победен гол за "лудата гора" (всъщност, автогол на Бобан Грнчаров след рикошет) при ситуация в която извеждащото подаване за техния нападател си беше доста съмнително. После в мача за Купата психологическият втори гол на Славия дойде след абсурдно неотсъждане на оффсайта, а беше очевидно нарушение дори и за тези, които нямаха добра видимост към т.нар. "линия на засадата". Не трябва да се подминава и това, че натрупването на редица реферски порязвания от предишни мачове води и до определен психологически срив в отбора. В едно от последните си интервюта, Феро си го каза в прав текст:

...идва момент, в който се натрупва негативна енергия. Футболистите са хора, особено чужденците – как да им обясним това, което става срещу отбора? Един мач, втори мач, когато върху даден човек се въздейства по подобен начин, идва момент, в който се обезверява, трудно се мотивира.

Гадно ми е да го призная, но това за демотивацията го прогнозирах още в началото на сезона, след мача ни на Герена (там също имаше поредица от неадекватни присъждания в наш ущърб).

Видимо класата на Ботев Пловдив, разликата между отбора от миналия сезон и този, се дава от чужденците – Бобан, Иршак, Рубен, Артур Енрике, Вандер. Също така видимо е, че има спад в изявите им на терена и в отношението към играта като цяло. Красноречив пример за който се сещам на прима виста е случка от мача ни на Овча купел за Купата. След здраво единоборство беше присъден фал срещу нас, замесеният в събитието Томаш Иршак реагира нервно на това отсъждане, метна топката, развика се, от яд дори захвърли ръкавиците (btw не понасям практиката от модерния футбол, полевите играчи да си слагат ръкавици в студеното време) и съответно получи жълт картон за апострофиране на рефера. Такова нещо от страна на чеха не можеше да се види по-рано, нямаше да го направи и не го правеше в началото на сезона. Винаги съм му се възхищавал как играе до последно, бие се като овчарско куче, гони до дупка и докато не свири съдията не спира, не се разправя и не се обеснява, независимо от ситуацията на терена. А сега...

Срещу БПФК има подмолна война, в това вече съм повече от убеден. И в интерес на истината, не в полза на определен отбор, наш противник, а от аванта за дребни мошеници, препитаващи се покрай футбола. Атаката върви и по фронта на психологическото въздействие, посредством мижитурките, горди с прозвището си "спортни журналисти", а в действителност работещи като обслужващ персонал на футболната мафия. То да е мафия, ами то кръчмарски рекет – диктатура на таблоида и "информирането като спектакъл" в пълния им извратен блясък, мамка му. Всевъзможни поръчкови статии вкарват интриги, пускат абсурдни "достоверности от кухнята". Пускат ни царевички и чакат да захапем, целят да се самоизяден заради усложливо предоставени "разкрития", а на пловдивчани малко им трябва от мухата слон да направят. Особено пък на Колежа лесно се пали кибрита на самоунищожението.

Засадата преди втория гол на Славия - 2  декември 2012

Атаките срещу нас не са от вчера, те започнаха още от миналия сезон в Б група, когато се знаеше, че имаме и амбиция, и способности, а и пари да атакуваме първото място. Ние бяхме единствените, които от самото начало твърдо заявиха целите си и това беше добредошло за футболната мафия. Ние бяхме (и си оставаме, за жалост) удобно пушечно месо за рекет. В битката ни за промоцията съдийството в нашите мачове беше обективно. Лошо няма, точно така трябва да бъде, но в нашия случай имаше редица моменти, когато съдийските отсъждания бяха твърде "неутрални". Дали е имало през последните 15 години някой друг претендент за каквото и да е било призово място в Републиката с толкова много получени наказания, при това в домакинските си срещи? Имаше поне 3-4 случая при които можеше да се даде дузпа за нас на Колежа т.е. преди да идем на Беркут и трескаво да драпаме за точки през пролетта. Знакът беше ясен – или си плащайте, или ще берете ядове. 

Е, брахме ги ядовете! Във възловия мач с Нефтохимик на Колежа получихме червен картон и не ни се даде дузпа! После дойде резачката във Варна на Коритото, повече от очевадна. Обективната свирка на скандалния мач с Етър (3:1) пък допълнително наля масло в огъня. Като десерт ни оставиха драмата с баража. Седмица преди мача, общоизвестните тотоиграчи от Своге се обаждат да ни се предложат, после пък реват като магарета, че сме ги били "пробили"...Та ако си бяхме платили (още есента) вси това щеше да ни бъде спестено и щяхме да финишираме с поне 10 точки пред втория в надпреварата на Източна Б група, сезон 2011/2012. В това съм абсолютно сигурен.
 

Така, че крушката си има опашка не от вчера. Далеч съм от мисълта, че трябва да хленчим и да се оплакваме, но пък не ни подхожда да се самоизяждаме и да се правим на великодушни футболни романтици, когато срещу нас се води подмолна кампания. Да загърбим личните си предпочитания, да смалим малко голямото си его и да се държим задружни. Само това ни спасява и ще ни направи още по-големи!

Не отричам слабостите, които имаме като клуб и отбор, но определено вярвам, че свободата има цена и трябва да сме готови да я платим. Да се приготвим за кръгова отбрана, защото, ако се изядем помежду си заради спекулации и интриги, крепостта ни ще падне без бой. Цяло десетилетие въжделеехме за "Свободен Ботев" и сега, когато го имаме трябва да браним завоюваното. Да се сплотим и да застанем и зад малкото, което сме постигнали на този етап от историята си!

Retrievably