Фалитът на Радуканов-ХХХ

Той дойде с визитката на тренер, спечелил Купата на България, вярно, с ЦСКА, ама все пак Купата е това. Беше приет радушно и с надежда, не толкова заради някакво упование да е пътеводна светлина, колкото заради принципа, че който е начело на отбора има пълна подкрепа до последно. Не е много ясно той как ги е приел нещата, какво си е мислел за новата месторабота, целта поне трябва да му е била ясна – влизане в А група и игра, която да радва и води на стадиона хиляди!

Още с влизането си в Ботев Пловдив той получи правомощия и спокойствие за работа, както никой друг за последните 20 години на булевард „Източен” 10. Най-напред, както явно вече е мода в България, пофлиртува с феновете, правеше по 2-3 хвалебствени приказки по техен адрес при всяко свое изказване. Захвана работа, дебютира със загуба във Варна, домакинско равенство с Поморие и отново загуба, в град Любимец, и първите симптоми за фиаско се прокраднаха. Останаха замаскирани от 2 поредни победи за Купата – срещу Ботев Враца (1:0) и Черноморец Бургас (2:1) – получи се илюзията, че ако не друго то поне нахъсва играчите за свирепи битки до победа, каквато е традиционната школовка от ЦСКА.

Несъстоятелността му обаче прозираше от изявленията му, тривиални за съвременните български треньори, когато се оправдават при неуспехи – "Владеехме инициативата, контролирахме мача, но пропуски ни лишиха от победата", сякаш не се научиха тези хора, че колкото и да владееш топката, играта е на голове и те се броят накрая. Радуканов употреби това изтъркано клише при всичките си мачове в които не успя да победи. После отборът направи най-солидната си зимната подготовка от десетилетие – лагер в Турция, контроли с чуждестранни съперници, селекция. Последното като, че ли затри Радуканов и съсипа колективния дух в отбора.

Той не умира

Красота. Вяра. Борба. Вече 100 години. 

Една традиция, преборила превратностите на съдбата, тържествува.  Една любов, предавана от поколение на поколение, живее в Пловдив и днес празнува 100 години. Думите са излишни, може се окажат твърде леки. Достатъчни са само две - Ботев Пловдив! Ботев - като символ на свободолюбивия дух, Пловдив - като символ на сътвореното безвремие. 

Дванадесети март е символичната дата - защото Ботев винаги играе с дванадесет играчи, винаги с един повече от другите защото има любовта на своите. Ботев Пловдив живее с любов и от любов, от поколение на поколение, от век на век. Нищо да не бе постигнал, пак само заради това съчетание на традиция и любов Ботев Пловдив се нарежда сред най-достолепните постижения на българщината. Да съхраниш и предадеш нататък, докато достигнеш 100. Нека си пожелаем след още 100 с гордост да се каже както и сега -

Ботев Пловдив е част от възторга и страданието на един горд град. С името на този клуб са свързани и най-светлите, и най-тъжни мигове от историята на пловдивския футбол. А всичко започва през славната за България 1912 година, когато е основан Отборът, чиято първа звезда е  името на един национален гений – Христо Ботйов. От тогава до наши дни, "жълточерните" момчета от Kолежа са неизменно на българския футболен небосклон.

Честит рожден ден, жълточерни сърца! Напред, мой Ботевъ!

На 3 Март 2012

Eлате хиляди!

Да вкусим менюто от Ботев Пловдив на тренер Радуканов – Изключително важен мач по пътя ни обратно към дома – А-група – 3 Март – Да живее Майка България! - Съперник е Нефтохимик, заслужават адмирации и респект – Ще е Видовден сякаш – Накъде сме се отправили, накъде отиваме – Зимният лагер в Анталия вдъхна оптимизъм – с Корона (Килце, Полша) 1:1, с Академия (Кишинев, Молдова) 1:0, с Дьошдьор (Унгария) 2:3, с Делта (Тулча, Румъния) 2:2, с Бохемианс Прага 4:0 – Има нови момчета в състава – Изоставаме 5 точки от първия – Всяка битка до финала е финал – Пролетни цветове само в жълто и черно – Благодат и щастие само за жълточерните – Само най-хубавото в жълто и черно да бъде, от сега насетне – Нека да бъде! - Колежа бие с всяко свое сърце, подкрепя с всеки свои глас – Елате хиляди, елате!

Елате много!