За BVB с любов

Имах щастието да живея близо до Дортмунд през 1997, когато Борусия спечелиха Шампионска лига. На следващата сутрин, естествено пътувах за празненствата. Влакът беше жълто-черен, а гарата, където пристигаха още много такива влакове беше врящ котел. Целият град беше задръстен от фенове. Кулминацията беше на площада пред общината. Имаше сцена с участия на актуални тогава музикални звезди. Бира се лееше на корем и когато отборът се появи на терасата с купата всички избухнахме. Незабравим спомен...Същата година бях и на Южната трибуна, на мача срещу Щутгарт (с Балъков в състава). Невероятно усещане беше. Бях сам, а мобилните телефони почти не бяха навлезли, дори и в Германия, а така ме напираше да споделя атмосферата с приятелчетата от Кичука. Трибуната, естествено бе препълнена, а аз имах късмета да си купя билета на черно, на двойна цена. До мен имаше един доста хард ултрас, с едно яке цялото в нашивки с текстове срещу холандците. Пя се здраво цял мач, пък аз в уникалния шум пеех и за Ботев с пълно гърло :)

Мисля, че в сегашното състояние на Борусия и Ботев Пловдив има доста сходни моменти. И двата отбора са пълни с млади и талантливи футболисти, стремят се да играят креативен, красив и атакуващ футбол. Млади и амбициозни треньори, със сходен темперамент. И двата отбора имат най-вярната публика в страната си и са съответно най-посещаваните.

Имах един колега немец, който беше затънал в дългове от хазарт. Беше осъден или да влиза в затвора или да остане на работа и заплатата му да се превежда директно към държавата, като за него остава само социалният минимум. И все пак, беше намерил вариант да си купува абонаментни сезонни карти и не пропускаше мач. Говорим за човек на около 50 години. Клубните цветове няма какво да ги коментираме - те са ясни.

Разбира се, пиша това с ясното съзнание, че Дортмунд са все едно на друга планета сравнено с нас, но съм оптимист, че сме тръгнали по верния път и те може да са ни светъл пример. А за тях се надявам да дублират титлата си в Германия и догодина да постигнат пробив в Шампионска лига.

Yellow blood от Независимия форум на ботевистите

Those were the days...

The history of Botevism is a magnificent novel of adventures, inspired by true friendship and pure passion. All ingredients are there – love, hatred, joy, pain, frays, scandals, rage, tears. Once upon a time...

Whenever stories about ultras of Botev, so-called Bultras, penetrate Bulgarian media they invariably come dripping with negative connotations - extreme chanting, violence and dirty war against former club owner and other depressing accounts. All these help portray the Botev's supporters as a repugnant bunch of ignorants. In recent decade the Plovdiv`s football obsession has become renowned nationwide for a certain type of urban subculture. However, the local terrace culture is still in its juvenile years since it arose in late 90s when hardcore fans started to gather and come into their own, modelling themselves on the unruly way known as Ultra` on the stands in Europe. Unfortunately not the whole story is covered in English, so the curiosity might be satisfied if glimpse upon their pictures from glory days ago, from Plovdiv mid-90s and so...

Нашия живот, нашето дело

Които знаят - не се нуждаят от обяснение.
А онези, които не разбират нямат никакво значение!