С носталгия по миналото и вяра в бъдещето

Блажени години, рокендролът беше млад...

През 1982 г.  бях разпределен в София. Живеех в Западен парк. Един ден видях един от онези афиши (по-старите фенове ги помнят), който съобщаваше за предстоящ мач на Славия с не-знам-кой-си. Реших да отида - мачът беше от 16 ч., а "Овча купел" е на една крачка.

И така около 15:45 ч. бях пред касите на стадиона, а там няма жив човек. Помислих, че грешно съм видял началния час, но така и така бях дошъл...

Отивам на касите и питам дали се продават вече билети, а продавачката ме изгледа странно и казва: "Да, разбира се". И така, купих си билет, влизам на стадиона, а там какво да видя - 20-тина души на централната трибуна и това е. Викам си ще изчакам тук, макар явно съм дошъл доста рано. Но още незапалил цигарата и Славия и онези другите излизат. Пълно мълчание!!! И така, мачът си започна точно в 16:00 ч. Но аз вече бях изгубил интерес. Нямаше го това с което бях израснал в Пловдив - невероятната атмосфера по трибуните, треската преди самия мач, шествията преди и след мача. И си тръгнах. Тогава за пръв път изпитах гордост и щастие, че съм се родил БОТЕВИСТ, а не, примерно, славист и че съм част от една велика публика. Просто защото това, което се случваше на Колежа и на Голямата къща до този момент го смятах за нормално и за другите отбори.

Роден съм и израснах в Мараша, живеех на кръстовището на "Руски" и "6-ти септември" (тогава "Перущица"). Преди всяко дерби с Левски, ЦСКА и Локото от сфетофара до Голямата къща вървяха тълпи от народ. Ходехме 2, 3, дори 4 часа преди мач на стадиона да подгряваме с песни, бомби, димки и т.н. Тогаванямаше фенски артикули - знамената си ги шиехме сами или ги поръчвахме в едно ателие в градинката на "Капитан Райчо", фланелките бяха обикновени жълти тениски. Пиротехниката ни беше хендмейд - бомби от миниум и бял бронз, които изстрелвахме с жилки по пистата. А вестниците нерядко излизаха със заглавия от рода "Стадион 9-ти септември или Втора световна война".

Имам смътен спомен от една случка от края на 70-те, или началото на 80-те години, от която ми се губят детайлите. Тогава ЦСКА имаха силен отбор, който беше и гръбнак на националния, а "Ботев" тъкмо задвижваше машината начело с Георги Славков. В БФС бяха взели решение футболист, който получи слаба оценка за представянето си в националния отбор да бъде лишен от право на участие в клубния си отбор за една среща. В делничен ден националите играха, мисля беше контрола, която загубиха. Отборът се състоеше от 9-10 футболисти от ЦСКА плюс Бенкса. Единствената слаба оценка получи той, а през уикенда ни предстоеше мач точно срещу ЦСКА, а той, звездата на отбора ни, беше наказан. 

Днес тези времена са зад гърба ми, а остана само носталгията и щастието, че бях част от ТИ в един от най-славните периоди на Ботев Пловдив.

В същото време:
- силно вярвам,че моят любим отбор изживява своя Ренесанс и отново ще бъде това, което беше през 80-те години;
- вярвам, че в най-скоро време ще имаме стадион на който спокойно да гледаме мачовете на любимия отбор, да можем да заведем внуците си (дай Боже) така, както водехме децата си след като вече не сме част от ТИ;
- вярвам, че един ден ТИ ще заеме местата си поне половин час преди мача, както го правят "семкарите", а не 5 мин.преди първия съдийски сигнал;
- вярвам, че един ден ще скандираме имената на футболистите поне 5-6 години подред, а не да ги учим наново всеки сезон;
- вярвам, че един ден все повече младежи ще осъзнаят, че е по-добре да гледаш мача трезвен, а ако решиш да се напиеш, по-добре го направи след него и след като си дал всичко за победата на отбора;
- вярвам, че един ден всеки от нас ще отгледа и възпита поне двама БОТЕВИСТИ, които да продължат традициите на тази велика публика;
- вярвам, че ще стане традиция (в миналото беше) излизането на отбора да се посреща с хореографията с лентите, както беше на мача с Нафтата - най-красивата и въздействаща според мен;
- вярвам, че ще се върнат времената,когато целият стадион пееше. За това е необходимо само да се премахне изолацията на ТИ и тя да се слее със сСевера и Централа, както беше на мача с Нафтата;
- вярвам, че ще спрем да плюем футболистите, само защото са допуснали грешка;
- вярвам, че в бъдеще стадионът ни традиционно ще изглежда както на мача с Нафтата и,дай Боже, по-добре;

 Нека да престанем да се плюем един друг и да спорим кой е по-голям фен - всички сме равни и обичаме Ботев Пловдив еднакво. Нека да съхраним хубавите традиции от миналото, да ги обогатим и да ги пренесем в бъдещето.

Както казах в началото - трудно е да си фен, примерно, на Славия или Локо София. Да си фен на Ботев е най-лесното и приятно нещо - от теб се иска само в събота или неделя да облечеш фланелката, да сложиш шалчето, да отидеш на Колежа и да подкрепяш отначалото до края отбора. Това е!


botevforever!!! от Независимия форум на ботевистката общественост