Да не забравим...

Една кратка ретроспекция на датите и събитията около любимия ни Ботев Пловдив довели до шокиращ поврат в клубната история и манталитет. От неумоверните усилия за спасяване от фалит, през въодушевленията за "ново начало" и светло бъдеще, преизподнята на безличното живуркане като асансьор между А и Б групи до тоталния погром и административен разпад на отбора, запокитен в аматьорския футбол и започващ като Сезиф да катери отново нагоре.

Периодът - от ранната пролет на 1999 до изпадането ни през лятото 2001 - спокойно се вписва в доказателствената част на тезата, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

На 19 март 1999 година се прави кардинална промяна в юридическата организация на Ботев Пловдив. Целта била клубът да се спаси от фалит чрез сдружаване на финансово заможни лица, желаещи да обезпечат съдбините му. Също така преобразуването в професионален футболен клуб се налага от измененото републиканско законодателството, касаещо спортните формации.

Пловдив, 12 март 2011

 

Да хилядолетиш, старче!

През 1912 година група ученици от елитната Първа мъжка гимназия  и техни приятели от Френския колеж учредяват футболно дружество, чийто патрон е националният герой, поета-революционер Христо Ботйов. И сякаш от тогава орисията на клуба е белязана със знака на бунта и поезията.

Съставен е учредителен протокол на "Хр.Ботевъ-Футболно дружество", избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Пухтев – председател, Ненко Георгиев-Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Kаранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Иван Петков, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на клуба предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиокатастрофа на 15 ноември 1929 година. 

Чиста страст

27/02/11, стадион "Шипка" - Асеновград

Преди мислех, че подобни моменти могат да се видят единствено по британските стадиони и то само, ако са извън фабриката на "Premier League". Ходенето по футболни мачове отдавна не е това, което беше. Гадно клише, но истина. Преди 20 години се ходеше просто за да бъдеш с отбора си - в добро и в лошо, в успех или беда - от юначност, а не за да показваш колко си в час със съвремието и колко много си научил от ТВ-то. 

Хвала Богу, нашата публика все още къта онази чиста и неподправена страст, която изгаря отвътре и прави нещата истински! О, Ботев Пловдив, имам лудост в главата си от теб...