Нека пазим, нека помним. Господ не е дарил нашата нация с големи възможности да изнамира, открива, изобретява, та поради това е важно да пазим и малкото, което сме сътворили на тази земя в тленния си път.
Нашето име е Ботев Пловдив. С него сме на този свят, така ни знаят. Пък и ако с успехи не ни запомнят, поне с името да не ни забравят. Лесно е да се забележи - "Ботев" като символ на свободолюбието, "Пловдив" като символ на човешкия дух. Дали магията от съчетанието на тези символи, които носим или простата истина, че сме бележит клуб ни задължава да пазим правдата. Отвъд времето, против обстоятелствата.
В наши дни търговска фирма под името ПФК Ботев 1912 АД е приносител на емблемата на това любимо име. Наред с гадните загуби на футбол, неприятен момент от последното десетилетие (че и малко повече) е и изопачаването, видоизмененията на дружествения ни знак.Когато през ноември`1989 клубът възвърна оригиналното си наименование беше променено и логото му, естествено. Вариантът запази отличителното наклонено райе и стилизирания ботевистки щит - стилистика, датираща още с първата клубна значка от 1921 година. В добавка e изписването на традицията – годината на основаване "1912", наименованието "Ботев" и белега за дейността, футболната топка. Простичко, ясно и отличително, достатъчно за да остане за дълго непокътнато. Обаче друго излезе. Реално тази емблема видя бял свят единствено под формата на сувенирна значка и никога върху състезателен екип поради старата прозаична причина, липса на пари. Група привърженици със собствени средства платиха изработката, но нямаше как да я отпечатат върху фланелките, по онова време България беше все още див бостан.
"Глупакът се впечатлява само от новото. За интелигентния човек датата няма значение", твърди Давила, та поради подобни причини - едни, конюнктурни поради промяна в съдебната регистрация, други, от чиста глупост - емблемата на БПФК придоби всевъзможни вариации. Първоначално, надписът в червеното поле бе обърнат на "ФК БОТЕВ" понеже при тогавашното законодателство регистрацията бе за дружеството с нестопанска цел "футболен клуб" (накратко ФК) и съответно по модата се промени и логото. Поне симетрията на щита и белия шрифт на червеното поле се запази. Тази емблема тръгна от есента на 1991 и се задържа, главно по спортните екипи, чак докъм 2003-2004 при глупака Христолов.
Клубната чест на една футболна публика се корени в нейната материална и духовна култура, както тя сама си е създала в рамките на своята общност. Материалното се измерва с квалитета на знамената, флаговете, заставите, шалчетата, хореографиите и прочие, а духовната част са песните, символите, опазването на традициите, пропагандата. Романтиката в Ботев Пловдив свърши в средата на 90-те и клубът прмина към хемодиализа. Енигмата в жълто и черно днес е изцяло и единствено в главите и сърцата, или казано по-просто, в ръцете на привържениците. Досадно често по българските футболни медия-амвони се пробутват скудоумни клишета за прихласване по тъпите им идейности "Идеята Левски", "Идеята ЦСКА", този-онзи, бла-бла, митологеми всякакви. В действителност обаче футболен клуб в БГ, който днес съществува само като идея е Ботев Пловдив. Той е единствено в сърцата и главите на своите поклонници, на терена никакъв го няма. Скоро няма и откъде да дойде, метастазите са болезнени. Лечебното средство е чиста и свята идея за клуб. Да се пази в сърцата, както и символиката му.
