Помните ли как се закопахме в Б-група втория път? След два домакински мач-бола срещу преки съперници в борбата за спасение - Спартак Варна и Севлиево. Трябваха ни чисто и просто само 3 точки от двата мача - една победа и това е. Даже и с измъчено "половина на нула". Половин гол и се спасявахме. Половин! Всеки загубеняшки отбор в България щеше да го направи, по всякакъв начин. И да се спаси. Какво толкова - една победа без значение с какъв гол, редовен или съмнителен, и оставаш в А-група...Но ние сме Ботев Пловдив и взехме само 2 точки след две поредни 0:0 на "Колежа".
Да ти кипи отвътре, да те разтриса, да те оставя без дъх - това е да си за Ботев Пловдив!
С Ботев не може да ти е скучно. След 1:4 срещу Шумен на "Колежа" на колко от вас им е било скучно? Тръпнехте, нали? "Кфо стаа, кфо ша праим" - тресеше ви отвътре и псувахте наред, нали? Кълняхте и проклинахте съдбата. Всичко друго, но не и скука...
Години наред се стараех да претръпна и да не си го слагам много на сърце това, което става около играта и Ботев. Спрях да си купувам редовно футболни вестници, избягвах спортните емисии по телевизии и радиостанции. Мъчех се да не се тормозя...и не успях.
Всъщност проумях, че изобщо не ми пука за футбола. Изобщо не ме интересува кой играе и как играе в отбора, кой не играе и защо не играе. Не ме вълнуват треньори, играчи, тактики, кондиции, трансфери. Това не е за мен. Само ми досажда с глупостите си и с неща, които се повтарят всеки път...Но проумях и още нещо.
Ботев Пловдив не е просто само футбол, то е нещо много повече. Ботев Пловдив е начин на възприемане на света, начин на цветоусещане за живота. Ботев Пловдив е точно определен маниер на живеене. Така както в реалния живот има толкова много хора, които са "левски софия и цска", "реал мадрид" спрямо другите. В моето първенство, в моя живот аз го играя "ботев пловдив". Другите не ме вълнуват и колкото повече Ботев страда, толкова по-силно го обичам!
