2008/08/09

Време да се подкрепя

Силно да любят и люто да мразят, това добре го могат бултрас като петимни последователи на заветите на своя патрон Христо Ботйов.
 
През горещото лято на 2008 отново те нажежиха и без това горещата атмосфера в пловдивския квартал "Каменица". Безславния завършек на предходния сезон и липсата на каквито и да е било индикации за светло бъдеще накараха лудите фенове в жълто и черно да потърсят сметка как се управлява любимият им клуб.
Ботев Пловдив направи поредния си слаб сезон, колкото и да се опитват разни писарушки от софийски издания да лансират йезуитски брътвежи от сорта "какво повече да се иска след достигане на полуфинал за Купата". Некадърността в управлението ясно си пролича след полуфиналния рубикон в Ловеч – тимът записа 6 последователни загуби и нямаше сила, която да го мотивира за нещо повече от отбиване на номера. Именно отбиването на номера в цялостната работа в клуба беше и основната причина голмайсторът Жоро Христов да потърси възможности за развитие в друг отбор, далеч от празнословията на Христолов. С неговото тръгване изтля още една надежда, че може и по-добри времена да дойдат и пак да има старата радост от играта на отбора.
Фактически събитията се диктуват от прищевките на Неградския и единствено той носи вина за напрежението, което често избива в агресия на адрес "Източен" 10. За мнозинството от ботевистите само здравите ритници останаха в арсенала като средството да свърши нещо "на ползу клуба", да се разтресат устоите на летаргията, която така добре устройва ориенталското поведение и маниер на работа на Христолов. Огънят на войната не пощади и емблематичният Лилчо Арсов, и стратегът на "успешните игри през пролетта" (според марионетките от масмедиите) Тенчо Тенев. Всъщност и двамата от дълго време са подозирани за нечисти игри под масата, сделки с дявола и най-вече – за пропагандатори на политиката на омразния за цял Пловдив Димитър Христолов. Да бяха само послушни слуги може би гняв към тях нямаше да има, все пак за заплата всеки играе под нечия диктовка, но да венцехвалиш човек затрил един от спортните символи на хилядолетния град е непростимо.
Единственият виновник за пореден път се скри от справедливия гняв на хората и остави негативите да обират символичния Боби Димитров (изцяло продукт на ерата "Христолов") и новите лица Коце Ангелов и Стефано Кусин. "Интересният президент" (по Тодор Батков) изрече една торба лъжи – бил платил от джоба си лагера в Италия, нямало проблеми с парите по селекцията и т.н. и т.н. – и в традиционния си стил остана глух за неудобни въпроси и нелицеприятни факти. Криви естествено му бяха другите – Бакалов, Жоро Христов, кметът Славчо Атанасов и май само световният империализъм и глобализацията не бяха намесени от болния бряговски мозък. Реално обаче Христоловото дружество се добра до заветния лиценз и съответно игра в А група единствено с парите на КЦМ и помощта на Община Пловдив. Козметичното модернизиране на инфраструктурата на Колежа е изцяло заслуга на ревностни ботевисти, а не на „интересния президент” и това трябва да се знае от широката публичност в България.
Толкова за летните баталии.
Сега е време за футбол. Отборът се нуждае от подкрепа, бясна и безусловна, подкрепа до гроб. Защото през последните 9 години нищо друго в Ботев не всява респект у противниците както подкрепата от трибуните. Отново мощния възглас "Ай, канари" на хиляди да даде нужния кураж на тренер Ангелов и момчетата му. Те имат нужда от своите буйни почитатели. Конфронтирането по оста "бултрас – Христолов" неминуемо рефлектира върху състезателите, които така или иначе са призвани в тези времена да защитават и малкото останала клубна чест. Стара максима е, че покрай гнилото изгаряло и читавото, но това не може да е оправдание за необмислен "приятелски огън" от привържениците. Голям грях ще е играчите да бъдат изоставени и да станат нелепи жертви в битката за Ботев Пловдив. Вярвам, че въпреки обидите и униженията бултрас пак ще стиснат зъби и през сълзи дори ще дадат най-доброто от себе си за подкрепата. Ще го сторят даже и заради самия инат да спазят традициите. Ботев Пловдив никога не е бил сам!