Сезонът на илюзиите

На полуфинал, 16 април 2008

Като в една хубава приказка всичко започва през пролетта, а за да бъде драмата пълна – точно на връх 96-ия рожден ден на клуба. Ботев Пловдив бутна насред Илиянци книжния тигър на Николай Гигов с 2:0 и накара хилядите си последователи да мечтаят. Греда! Ботев Пловдив нищо не направи или поне нищо извън обичайното за последните си десет години живуркане.

Да оставим настрана епизодичните проблясъци в играта и чудесните изпълнения на Жоро Христов, Манце, Данчо Минев, Апата, Муши, Мауро Алегре. Фактите говорят тъжно за представянето на отбора на Пловдив през изминаващия сезон 2007/2008. Ботев загуби катастрофално битките с вечните си съперници – Левски София (2:6 и 0:3) и Локомотив Пловдив (0:4 и 1:2), а за два мача в Ловеч (първенство и Купа) инкасира 10 попадения във вратата си. Представянето на "канарчетата" сътвори поредното голямо нищо в противоречивата клубна история и само подхрани нови подигравки към гордите жълточерни привърженици.

Да се търсят конкретни виновници за предизвестения провал е лесно. От старшията Тенчо до голобрадия юноша Етов всеки, малко или много, може да бъде обвинен, но това по-скоро би скрило истинската причина за поредния слаб сезон – илюзията! Някак си твърде бързо се забрави, че за да се върнат старите позиции е нужно много работа и постоянство. Един, два, три, пък и дори 10 успешни мача не дават класата, само могат да хвърлят прах за заблуда. Нищо хубаво не пада даром от небето и не идва като чиста случайност, а треньорската смяна и финансовата инжекция на Гергов, Добрев и Арнаудов не може с магическа пръчка да оправи за един полусезон мизерията на Димитър Христолов.

Илюзия е да се вярва, че нещо съществено се е променило в положителна посока на Колежа през пролетта. Илюзия е да се вярва, че с Неградския начело, тимът ще се завърна в първа класа на БГ-футбола. С тази си клубна постройка и начин на функциониране Ботев Пловдив е обречен да остане още дълго в зоната на здрача. Обликът му е увреждан години наред, къде съзнателно, къде поради малоумие на ръководителя си и ще е необходимо време за да се възстановят старите позиции. С работа на парче обаче няма как да стане, иска се градеж изначално, от темелите нагоре. Илюзия е че всичко ще мине гладко и праволинейно напред, неминуемо ще има сътресения и лутане в търсене на правилните решения, но най-важното е да се започне от библейската истина – младо вино в стари мехове се не налива! Всички свързани с разрухата в Ботев Пловдив да си ходят и час по-скоро в клуба да влязат нови, свежи лица с ясна визия какво да се прави и без илюзии за стойностите и аргументите във футбола.