До последен дъх

Жълточерен съм до дъното на душата си. Не се вълнувам от национала и не ми пука за успехите му. Разбирам, че за много хора това е идиотско, но от дете съм болен ботевист. Hе мога просто да изхвърля шала на БПФК и да се загърна с националното знаме. Все едно да сменя отбора си.

Когато свирят химна, дори цървулкото до мен припява. Мен обаче ме боли стомахът. Това не е моят мач. Аз се чувствам добре само на Колежа, когато пуснат "Тъжното канарче". Мартин Петров вкарва гола за нас, грешка – за тях, за другите, за останалата част от България.

Непознати се прегръщат на трибуните. После се лее пиво и се пее хайдушки. Тръгвам си с моите приятели (също от Кичук Париж), ще гледаме Ботев Пловдив в събота. Ще играем с... няма значение с кой. Играем ние и това е достатъчно!
Не гледам мачове, гледам само Ботев Пловдив!