Ботевисти, вие го направихте! Бяхте прекрасни в Дупница, в Бургас, в
Илиянци и показахте, че ТОЙ НЕ УМИРА!!! Ботев Пловдив живее. И ние,
всички жълточерни нападаме и се браним заедно, побеждаваме и губим, но
не умираме!
Загърбваме един сезон, донесъл ни толкова мъка и обиди, но не се
дадохме и с вяра трябва да гледаме напред. Достатъчно сме силни да
приемем всичко, което съдбата ни е отредила. Последният мач с Левски
София го потвърждава. Едва ли някога България е виждала такава подкрепа
с каквато “Колежа” изпрати своите момчета? Поклон пред тази влюбена
публика - изстрадала, наранена, гневна, но силна. Това е да можеш да
обичаш. Силата да обичаш!
Потенциал не ни трябва, искаме победи!
И така ние вече знаем – чакат ни мачове по селца и градчета, и злобни
подигравки от хората на “президента-шампион”. С времето се превърнахме в
клуб, луташ се между спомените си за славно минало и проблясъците на
посредственото си настояще. Предстои ни поредното драпане в
безразличието на Б група и битки, за да не ни забравят.
Ръководството не престана да повтаря, че отборът имал потенциал и с
преразкази за светло бъдеще ни успиваше през двете години в А група.
Резултатът е плачевен – в трите дербита на ботевизма (с Левски София, с
ЦСКА и с Локомотив) ние загубихме 11 пъти и спечелихме само веднъж.
Успехът с 3:1 над “чорбата” е първата ни победа в такива дербита от
1999 г., а за успех можем да броим и първият наш гол на "Армията" от
1995 година. В графата срещу "вечният враг" Левски София от 1998 г.
насам стоят само загуби – 12 поред! Треньорът Пачев (нищо общо с
футболистта Пачев) заяви, че циркът в БГ-футбола рано или късно щял да
свърши. Изобщо не ни пука за БГ-футбола! Ние сме за Ботев Пловдив и
най-важното за нас е колкото се може по-скоро да свърши цирка в любимия
клуб, защото с лагери в Стрелча и контроли с Брестник висенето в
асансьора “А – Б” не ни мърда. Приказки от сорта "Играхме честно за
това изпадаме" просто не вървят. За подобна честност претендират една
камара отбори и това не ни топли. Ние бяхме на резилите с Черно море
(3:4), със Славия (0:5), с Марек (0:2), с Черноморец (1:1), с Нафта
(0:6) и видяхме трагедията с очите си. С такива игри нямаме място в
елита, а и не искаме да сме тъпана на А група.
Все по-хубави, все по-силни, напред жълточерни!
Кризата в Ботев Пловдив е всъщност и кризата на нашата идентичност,
защото разпардушинването на дружеството промени манталитета на
публиката. Кога преди сме пресмятали точки за догонване, надявали сме
се на някой друг или пък сме умували върху плетки и въртележки за
оставане? Другите се съобразяваха с нас, не ние с тях. Сега за да
преборим това ще е нужно още по-мощно да викаме, още по-силно да
обичаме отбора си, да не се предаваме. Защото онова, което отличава
Ботев Пловдив от Ловеч, Кюстендил, Нафта, Славия, Илиянци, Черно море,
Берое, Марек и прочие е неговата публика, неговата подкрепа. Именно тя
прави другите да бъдат просто само отборчета в сравнение с жълточерните
от “Колежа” и само тази подкрепа ще съхрани клуба за поколенията.
Нашата кауза е да бъдем ботевисти до последен дъх. Винаги. Само. Ботев
Пловдив. Любов. Много любов и изобщо да не ни пука къде играе Ботев и
дали пада осем пъти в десет мача.
 |
| 10 ноември 2002 |
