Вечната наша надежда - Ботев ДЮШ

Ботев Пловдив започва да развива своята детско-юношеска школа веднага след като футболът в Пловдив и България започва регулярно организиран живот след Първата Световна война. В самото си начало, нашият клуб е съставен от средношколци и поради тази проста причина не е имало обособено направление за подготовка на подрастващи играчи. През 1922 управителният съвет взима решение да се създаде клубна секция, занимаваща се само с футболното обучение на децата в Пловдив, а задачата е възложена на Никола Щерев-Старика, Тодор Манев и Жак Грайф. През 1924 Старика е командирован на 40-дневен треньорски курс в Австрия и след завръщането му цялата дейност на ботевистката школа е организирана по подобие на тези от Средна Европа. Първоначално са сформирани 3 юношески отбора - "Черният", бил е нещо като резервен отбор на представителния тим, "Жълтия" и "Трикольор". В последствие са създадени детски тимове, без възрастово разделение както е в наши дни, а просто обособени по квартали и махали. Това са били отборчета с имена, свързани с живота и поезията на нашия клубен патрон, Христо Ботйов - "Калофер", "Радецки", "Козлодуй", "Дунав", "Вола", "Околчица", "Балкан", "Хайдути", "Чавдар", "Хаджи Димитър". В периода 1924-1926 отборите от школата са играели помежду си във вътрешноклубен шампионат, който стартирал винаги през април месец.

Non bis idem

Последните дни масово се спекулира със събития, свързани с нашия клуб и с тригодишна давност. Немалко вестникари смело и безотговорно правят аналогии между сегашната ситуацията Литекс-ЦСКА и тази на Ботев с Металик Сопот. Тъй като мнозина не знаят или не са разбрали точно какво се случи през 2010 година, ще е добре да осветлим паметта на искащите да знаят с помощта на анализ от един юрист, участвал в жълточерните събития от Април`2010.

След 1990 година в БГ-футбола започва реорганизация, като клубовете, които дотогава са обществени организации, се задължават да се регистрират в съда по тогава действащия Закон за лицата и семействата. Именно като следствие на тази реорганизация всички футболни отбори в България правят едно и също - извършват съдебна регистрация. Нашият клуб се регистрира като сдружение и до 1999 година се състезава в А група като организационната му форма бе Сдружение ФК Ботев. Председатели на Управителния съвет на дружеството в периода 1990-1999 година са всички познати ни като "президенти" - Виден Апостолов, Христо Данов, Михаил Маркачев, Васко Нинов и т.н., та чак до Димитър Хростолов-Селския.

Сезона на канарчетата - 2013/2014

Чудесен сезон! Нищо не спечелихме, само малко подобрихме статистиката си, но въпреки всичко и всички (които ни пречиха) постигнахме нещото, което жадувахме от години - Ботев Пловдив играе готино, бие се здраво и води до пристрастяване. Почнахме с Феро, завършихме с Мъри. Бихме Левски София. След 15 години само сълзи ги бихме, мамка им, но биели сме, ще бием и занапред. Сполай на Бога и комплименти за момчетата в жълто и черно, успяха да ни накарат да истерясаме по този "Ботев 2013/14", както преди го правихме през най-добрите му години. 

Върхът на този сезон, типично по ботевистки обаче не е свързан с успех – най-високо стои онзи мач в Стара Загора и неговото второ полувреме. Единици са моментите в нашата история, когато сме се вдигали от 0:2 като гост и не просто сме газили, а направо навираме противника в малкия му пеналт. Ужасно страшни "канарчета" в онази дъждовна тракийска вечер! Е, бутнаха им аванта, чист гол ни отмениха в 90-та, лишиха ни от заслужен Х, педери нещастни, но това са подробности за аритметиката. Важното е, че точно тогава Ботев Пловдив пак стана шампион. Шампион на жълточерните сърца е най-големият успех, който 11 човека на игрището, могат да постигнат в живота си. Можеш да играеш за Палмейрас, Висла Краков, за Барса или Байерн, дори за Лудогорец и да отрупаш хола си с медали, но това е нищо. Да играеш в колежанско жълто и черно, да падаш и се изправяш по-силен от преди, това е великата магия, която прави Пловдивския Ботев толкова любим.

Факелът на жълточерната страст запали дори задрямала Монтана и запечата за поколенията милата картинка на местните деца, стоящи на моста на Огоста и радостно приветстващи нашите пътуващи легиони. Техният чистосърдечен жест казва всичко за отминалия сезон – играхме страхотно с един вълнуващ отбор и подкрепяхме поразително с една красива публика. Поклон пред ботевизма! Години наред ни сочеха с пръст и ни щамповаха с "хулигани", "лумпени", гледаха ни под лупа и само чакаха да стъпим накриво. Този сезон не им дадохме да гъкнат. Легионите носиха хилядолетната пловдивска цивилизация по стадионите навсякъде и предизвикваха възхита с безрезервната си подкрепа, чиста и необременена от омраза към противника. Енигматичният номер 12 беше винаги в играта – пазеше на вратата, атакуваше през центъра и по крилата, подаваше в средата – и никога не спираше да навива без да се щади ("заааапей със цяло гърло…") за своите момчета.

Независимо, че Ботев Пловдив не успя да добави трофей във витрината си, завръщането му в елита на българския футбол е впечатляващо откъм статистика. През изминалия шампионат "канарчетата" счупиха клубния 50-годишен рекорд за най-много победи навън. Какво постигнахме в шампионата 2012/2013:

Подобрени рекорди -

най-много победи като гост – 7 (стар рекорд – 6 от сезони 1962/63 и 1966/67);

най-много мачове без допуснат гол – 16 (стар рекорд -14 от 1962/63);

най-малко допуснати голове – 21 (стар рекорд – 24 от 1966/67);

най-малко допуснати голове като гост – 15 (стар рекорд – 16 от 1966/67 и 1993/94).

Изравнени рекорди -

най-много спечелени точки – 60 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95);

най-много постигнати победи – 18 (предишни сезони 1985/86 и 1994/95).

Общо нашите завършиха с 18 победи, 6 равенства и 6 загуби, което е абсолютно изравняване с постиженията от вицешампионския сезон 1985/86 и бронзовия успех през 1994/95, за което: 

 

Благодарим ти, Вуйчо Ваньо! Благодарим ви, Тоше, Дана, Бобане-майсторе! Děkuji, Tomas! Ангел Рахов - завинаги един от нас! Obrigado Arthur, obrigado Vander!!...Благодарим ви, момчета, бяхте страхотни! Ще ни липсвате до следващия сезон!

"...never, never, never shall be slaves"

Смелост, твоето име е Жена!

Винаги съм ги подозирал за безкрайно смела нация или поне достатъчно смела, че да завладее света. Снимката е покъртителна - много, адски много смелост и умопомрачаващ крясък на човеколюбие. Три жени сами срещу фанатизиран касапин, току-що обезглавил клетия момък и все още размахващ заплашително окървавеното си мачете. Три жени - нито една от тях не е роднина или близка на убития, нито пък има нещо общо с полицията. Три жени, случайно събрани от съдбата на една и съща улица в Лондон в момента на много страх и много болка. Аз лично бих изпаднал в амок...
Три жени - NO SURRENDER! (...We shall fight on the seas and oceans, we shall fight with growing confidence and growing strength in the air, we shall defend our island, whatever the cost may be. We shall fight on the beaches, we shall fight on the landing grounds, we shall fight in the fields and in the streets, we shall fight in the hills; we shall never surrender!) Виждал съм много снимки от атентати срещу нашата цивилизация, не мога да се сетя за нещо подобно. Покъртително!

I'm quite proud and happy with being Bulgarian, but if I had to choose another lane of my life, I'd go British all the way.

Хвала, Феро! Заповядай, Мъри!

Благодарим ти, Феро! Благодарим ти за приключението! Респект пред отношението ти към футбола! С теб беше вълнуващо и романтично. Харесван си, защото си съвестен и читав. Легиони ботевисти се мъкнаха подир отбора ти в София, Варна, Гоце Делчев, Ловеч, Враца, Търново и това без думи изрича всичката признателност в жълто и черно за твоето време на Колежа. Дори и заради малкото, което не успя да сториш. Повече биехме, отколкото падахме, повече пропускахме, отколкото вкарвахме, но беше дяволски вълнуващо да се чака следващия мач на "отбора най-велик". Какво по-хубаво от това да се съпреживява 1Х2-футбола на твоите момчета? Остава тъгата...Късно е вече за обеснения в любов, дано ни помниш с добро. Остани си със здраве и бъди щастлив, където и да си. Успех, Феро!

Продължаваме нататък...

Мъри, заповядай на Колежа! Дано се почувстваш като Рафаел Бенитес на "Стамфорд Бридж"! Сигурно си струва да работиш за нас, но едва ли ще спечелиш повече от пачки банкноти. Ние знаем кой си и помним какъв си. Опитай се поне с нещо да си ни от полза или поне малко повече забавен. Футболът в Пловдив не е "победа и пак победа", може би защото не е така "правилен", както ти го разбираш, но има време (поне 6 месеца, ако е рекъл Биг Боса) да се спогодиме с теб. Само те молим - не преигравай! Ти сам дойде при нас, ние теб не сме те искали. Профиклубът "Ботев Пловдив" има своя голям проект напред в дните си, големи амбиции, дано ги изпълни, но идеята "Ботев Пловдив" е отвъд всякакви амбиции, отвъд всякакви титли, купи и всевъзможни блещукащи дрънкулки. Не го забравяй и се дръж прилично!

Цената на свободата

Две поредни загуби разбуниха и без това размирните легиони на ботевистите. Ботев Пловдив видимо показва спад в играта си, но няма как да се пренебрегнат обстоятелствата, че загубите се случиха в мачове с меко казано, съдийски грешки в наша вреда. С Лудогорец на Колежа – (1) отменен гол заради уж засада, като още на първо четене се виждаше, че такава няма, (2) несанкционирана игра с ръка в пеналта на гостите и (3) победен гол за "лудата гора" (всъщност, автогол на Бобан Грнчаров след рикошет) при ситуация в която извеждащото подаване за техния нападател си беше доста съмнително. После в мача за Купата психологическият втори гол на Славия дойде след абсурдно неотсъждане на оффсайта, а беше очевидно нарушение дори и за тези, които нямаха добра видимост към т.нар. "линия на засадата". Не трябва да се подминава и това, че натрупването на редица реферски порязвания от предишни мачове води и до определен психологически срив в отбора. В едно от последните си интервюта, Феро си го каза в прав текст:

...идва момент, в който се натрупва негативна енергия. Футболистите са хора, особено чужденците – как да им обясним това, което става срещу отбора? Един мач, втори мач, когато върху даден човек се въздейства по подобен начин, идва момент, в който се обезверява, трудно се мотивира.

Гадно ми е да го призная, но това за демотивацията го прогнозирах още в началото на сезона, след мача ни на Герена (там също имаше поредица от неадекватни присъждания в наш ущърб).

Видимо класата на Ботев Пловдив, разликата между отбора от миналия сезон и този, се дава от чужденците – Бобан, Иршак, Рубен, Артур Енрике, Вандер. Също така видимо е, че има спад в изявите им на терена и в отношението към играта като цяло. Красноречив пример за който се сещам на прима виста е случка от мача ни на Овча купел за Купата. След здраво единоборство беше присъден фал срещу нас, замесеният в събитието Томаш Иршак реагира нервно на това отсъждане, метна топката, развика се, от яд дори захвърли ръкавиците (btw не понасям практиката от модерния футбол, полевите играчи да си слагат ръкавици в студеното време) и съответно получи жълт картон за апострофиране на рефера. Такова нещо от страна на чеха не можеше да се види по-рано, нямаше да го направи и не го правеше в началото на сезона. Винаги съм му се възхищавал как играе до последно, бие се като овчарско куче, гони до дупка и докато не свири съдията не спира, не се разправя и не се обеснява, независимо от ситуацията на терена. А сега...

Срещу БПФК има подмолна война, в това вече съм повече от убеден. И в интерес на истината, не в полза на определен отбор, наш противник, а от аванта за дребни мошеници, препитаващи се покрай футбола. Атаката върви и по фронта на психологическото въздействие, посредством мижитурките, горди с прозвището си "спортни журналисти", а в действителност работещи като обслужващ персонал на футболната мафия. То да е мафия, ами то кръчмарски рекет – диктатура на таблоида и "информирането като спектакъл" в пълния им извратен блясък, мамка му. Всевъзможни поръчкови статии вкарват интриги, пускат абсурдни "достоверности от кухнята". Пускат ни царевички и чакат да захапем, целят да се самоизяден заради усложливо предоставени "разкрития", а на пловдивчани малко им трябва от мухата слон да направят. Особено пък на Колежа лесно се пали кибрита на самоунищожението.

Засадата преди втория гол на Славия - 2  декември 2012

Атаките срещу нас не са от вчера, те започнаха още от миналия сезон в Б група, когато се знаеше, че имаме и амбиция, и способности, а и пари да атакуваме първото място. Ние бяхме единствените, които от самото начало твърдо заявиха целите си и това беше добредошло за футболната мафия. Ние бяхме (и си оставаме, за жалост) удобно пушечно месо за рекет. В битката ни за промоцията съдийството в нашите мачове беше обективно. Лошо няма, точно така трябва да бъде, но в нашия случай имаше редица моменти, когато съдийските отсъждания бяха твърде "неутрални". Дали е имало през последните 15 години някой друг претендент за каквото и да е било призово място в Републиката с толкова много получени наказания, при това в домакинските си срещи? Имаше поне 3-4 случая при които можеше да се даде дузпа за нас на Колежа т.е. преди да идем на Беркут и трескаво да драпаме за точки през пролетта. Знакът беше ясен – или си плащайте, или ще берете ядове. 

Е, брахме ги ядовете! Във възловия мач с Нефтохимик на Колежа получихме червен картон и не ни се даде дузпа! После дойде резачката във Варна на Коритото, повече от очевадна. Обективната свирка на скандалния мач с Етър (3:1) пък допълнително наля масло в огъня. Като десерт ни оставиха драмата с баража. Седмица преди мача, общоизвестните тотоиграчи от Своге се обаждат да ни се предложат, после пък реват като магарета, че сме ги били "пробили"...Та ако си бяхме платили (още есента) вси това щеше да ни бъде спестено и щяхме да финишираме с поне 10 точки пред втория в надпреварата на Източна Б група, сезон 2011/2012. В това съм абсолютно сигурен.
 

Така, че крушката си има опашка не от вчера. Далеч съм от мисълта, че трябва да хленчим и да се оплакваме, но пък не ни подхожда да се самоизяждаме и да се правим на великодушни футболни романтици, когато срещу нас се води подмолна кампания. Да загърбим личните си предпочитания, да смалим малко голямото си его и да се държим задружни. Само това ни спасява и ще ни направи още по-големи!

Не отричам слабостите, които имаме като клуб и отбор, но определено вярвам, че свободата има цена и трябва да сме готови да я платим. Да се приготвим за кръгова отбрана, защото, ако се изядем помежду си заради спекулации и интриги, крепостта ни ще падне без бой. Цяло десетилетие въжделеехме за "Свободен Ботев" и сега, когато го имаме трябва да браним завоюваното. Да се сплотим и да застанем и зад малкото, което сме постигнали на този етап от историята си!

Retrievably

Stay Classy On Your Ground

Football and sport in fact... the most important thing is that it is ultimately a human thing. An exchange of ideas, the feeling of unity and belonging, being part of a group. It is something that is a by-product of social evolution. Ultimately winning and losing means nothing and the pursuit of victory in place of everything else is entirely pointless. I think the most important thing is the part where you come together and enjoy being part of something positive that is bigger than just yourself. A shared journey. And part of that is respect. Di Matteo was not respected. The fans have not been respected. Relentless winning at the cost of all of the above would just erode the soul. Do you think Suarez diving is a great thing or that the Shakhtar players' conduct in Denmark is justified? They won after all, eh? Competition is great, but it isn't life or death. A sense of fairness, togetherness and sportsmanship is what stops sport from being entirely pointless.

I can understand a professional player placing a bigger importance on winning than I do. It is their livelihood after all. But I cannot understand a supporters who places it above everything else. I am very suspicious of those types of people. The ones who require validation via the proxy of people they've never met who happen to wear the same kit. The reflected glory to fill some hole in their psyche. I think people with that mentality are quite tragic. Childlike in a way even some call them "glory hunters"...

bultras on tour - Ловеч 21/10/12

Ово jе стандард!

Старото дерби отново - 19.08.2012

11 август 2012 - Върнахме се!

Ботев Пловдив - "гордостта на Тракия, най-доброто на Юга" - пак е в елитната футболна лига на Републиката. След дълги години на терзания, премеждия, унижения и безпътица, сега като феникс любимият клуб се връща на сцената. Ще трябва много търпение и яростна битка за да изчисти лекетата, полепнали по нашата патрицианска мантия от обезобразяващата ни спортна статистика за последните 15 години.

12 000 ботевисти аплодираха завръщането на отбора си

Presented: Ultras Arnhem

Briefly just 12 questions, symbolic as the number of fans shirt .

Q1: Introduce yourself

I am Westwood one of the members of Ultras Arnhem.

Q2: Present your football club & town

Vitesse Arnhem. Vitesse is one of the oldest clubs in the land 1892, only Sparta Rotterdam is older 1888. Our nickname are Vitas, or FC Hollywoord on the Rhine. We are located in the east of the country people may know our town of Arnhem from Operation Market Garden, also known as a Bridge too far – the biggest Airborne operation of the WW2. We are playing in yellow&black vertical stripe much similar as Botev Plovdiv. Our stadium is The GelreDome and it got a capacity is 25,000, and it is one of a kind. Its built in 1998, with a retractable roof and a convertible pitch. That can be retracted when unused during concerts or other events held at the stadium. Our Chairman is the Georgian old footballer Merab Jordania and we are first Dutch football club owned by a foreigner. Vitesse got a strong connection with the London Blue’s Chelsea, and beside that we have got one of the best football academy of the land. In good and in bad time, it’s never boring.

Q3: Present your firm

Ultras Arnhem, we are the biggest independent firm of the club. And this year’s we got our 10years anniversary. Under this name there are a lot of groups active like, RFA Rhine Front Arnhem. We combine and mobilizes all the divert groups, and organize for example our own pre and after match’s party. We stand up for the normal fans, and being critical when necessarily. We dare to say those thing the official supporters club doesn’t. We are Vitesse, and without us the it’s just a soulless club.