Осем години с ДХ-С

Историята е добре известна – през далечната 1912 година група приятели създават футболен клуб станал емблематичен не само за Пловдивград, но и за българският футбол като цяло.

Ботев Пловдив е двукратен шампион на страната, двукратен носител на Купата, носител на Балканската клубна купа. Отборът през годините е мерил сили в европейските турнири и е записал няколко бляскави успеха. Ботев Пловдив е известен на поколения запалянковци като клуб, проповядващ идеята за красив и резултатен футбол. Аристократизъм и романтика бележат историята му, а неговият девиз "Красота, вяра, борба" е намерил въплъщение в неизброима плеяда футболни магьосници. Старика, Дурата, Джогата, Кекеманов, Чико Дерменджиев, Тумби, Кючуков, Убинов, Тони Милков, Бенкса, Зехтински, Гошо Георгиев, Антим Пехливанов са само малка част от имената, изградили величието на ботевизма. Това е нашият Ботев, клубът, който донесе футбола на Пловдив и му даде толкова слава и страст.

Дори в годините след т.нар. "брокерското управление", години на финансова несигурност и катаклизми, Ботев Пловдив успя да запази своя облик и идентичност. Всичко обаче се руши и затъва след като Димитър Христолов придоби мажоритарен дял от акциите на клуба. В рамките на няколко години, БПФК изпадна два пъти, а в промеждутъците между тези изпадания води срамно живуркане в миманса на елитния български клубен футбол с единствена цел преборването на разни отборчета, които доскоро не знаеха даже какво е това А-група. Стигна се и до оскърбления от тимове, които при редките си срещи с нас преди са отнасяли пълни "кошници", а сега се подиграват с отбора ни на терена и дори си позволяват да залагат на точен резултат. От клуба бяха изгонени ботевисти, обрекли съдбата си на жълточерните цветове. Срамни скандали и дори кампании за пропъждане на футболисти и треньори с жълточерни сърца са вече практика на булевард "Източен" 10.
Прочутата ни в миналото школа изпадна в пълен разнобой и се стигна до унизителни ситуации за клубни легенди. Славните битки с колосите от Подуяне и Армията са вече само сладък спомен от миналото, евротрунирите се превърнаха в мираж. БПФК бе напълно маргинализиран и доведен до състояние да бъде подритван от футболни управници, съдии и техните медийни слуги! Средствата за масово осведомяване обръщат поглед към Колежа само когато новините са "борчовете към НОИ", "свадбите на президента", "съдебните решения" и т.н. познати рефрени, никога обаче за футболни достойнства и стойностни мачове, защото просто такива все повече липсват. Една дузина бивши футболисти, деятели и работници в клуба чакат дължимото да им бъде изплатено, но не би – дълговете се трупат и професионалният статут на клуба е застарашен.

Въпреки записаните позорни страници в клубната история, през всичките години на своето управление Митито, родом от Брягово, не спря да бълва голословни обещания и нищо не значещи оправдания. Това естествено му спечели завинаги само омраза в Пловдив.

В омерзението си от Димитър Христолов ботевистите се делят на две – едните не го понасят принципно заради онова, което стори/не стори с любимия им Ботев Пловдив, другите го презират на лична основа заради тарикатския му манталитет, неграмотността и безскрупулното му поведение. И едните, и другите обаче са категорични, че бъдещето на БПФК с бряговския бизнес-мъж начело е затъване все по-навътре и надълбоко в блатото на ориенталската посредственост и нищоправене.

Идеята за тези редове е да се изброят 8 причини заради, които г-н Христолов е нежелан – алюзия с 8-те години през които той управлява на Колежа. Със сигурност могат да се изброят и повече от 88 действия и постъпки, причинили погнусата от присъствието на лицето с категоричния прякор "Селския" в третия по популярност клуб на България. Все пак нека се придържаме към иначе енигматичното число 8 (игровия номер на Чико, Славков, Видолов) и изброим най-големите болки загнездени в жълточерната душа:

1. Димитър Христолов с нескопосана проява "съдейства" на практика Ботев Пловдив да получи едногодишно наказание от УЕФА по случая "Донков"!
2. Предсезонната подготовка в Турция през зимата на 2001 завършва с арестуването на целия отбор заради неуредени сметки на бряговската особа!
3. БПФК изпада, след като бряговецът гони 14 основни футболисти, оставили отбора през есента на 7-ма позиция в класирането!
4. Христолов не се грижи за клубната ДЮШ и покровителства в нея само корупцията и шуробаджинащината. Оставена на произвола школата се крепи единствено на ентусиазма на родители и хора, предани на жълточерните цветове (Господ здраве да им дава!). Селският нагло и безпардонно се отнася към клубните традиции и ветерани. Позволи си даже да променя цветовете на екипа и емблемата на отбора.
5. Многократно лицето от Брягово нарича пловдивската публика "изроди", "терористи", "лумпени, виновни за изпадането"! В страх от "народната любов" при всеки мач г-н президентът барикадира подстъпите към трибуните на "Стадион Ботев" с жандармерия, ограждения и всякакви мерки за сигурност, но пък апаши пладнешки обират клубната съблекалнята все едно е безнадзорно бунгало!
6. Христолов се добра до едноличната власт в клуба след серия от нечистоплътни комбинации и интриги. Човекът, пред чийто езикови умения Сакскобурга би изпъквал като филолог-българист, постоянно мрънка и се оплаква, че сам самичък носил тежестта да обезпечава съдбините на Ботев Пловдив. Същевременно обаче, безцеремонно отказва офертите на Застрахователно дружество "Витоша", компаниите "Овъргаз" и ЛЕВ Инс, а наскоро арогантно отблъсна исканията на малтийския бизнесмен Джо Гаучи.
7. Христолов безочливо прогонва на два пъти от Колежа играещата клубна легенда Коце Видолов. Само това да беше сторил пак заслужава да бъде проклинат поколения наред от жълточерните сърца.
8. През годините бряговецът лишава Колежа от перспективни играчи като Асен Караславов, Тодор Симеонов, Армен Амбарцумян, Васил Колев, Мартин Камбуров, Боби Димитров, Николай Домакинов.

Преди време фенове на отбора пуснаха уеб сайт с интересно съдържание под формата на резултатно табло от футболен мач. Виртуалният "двубой" противопоставя голословните обещанията на Христолов на реално свършените дела. Засега резултатът е 18:0 в полза на празните приказки. Достатъчно е красноречиво, нали?