2014/12/19

Коледния подарък

Тъкмо да си заслужи похвалите за дето горе-долу закрепи отбора, Вили Вуцов взе, че се издъни като овчар на панаир на книгата. Отпаднахме от Купата, не е толкова болка, ама 0:3 в Пловдив от вечния ни подуенски синдром - това вече си беше жестоко и нямаше оправяне. Нищо не направихме с фокусите на Вуци - див ентусиазъм, надъхване, яко скачане и здраво ритане - негова запазена марка от години. Анализ на глупавите му треньорски решения е излишно да се прави, той не направи нищо по-различно от това, което повечето ботевисти очакваха. След като си тръгна излязоха наяве доста негативи от психологическо и спортно-техническо естество, за които ще трябва време да мине за да се излекуват. Трудно ще го запомним с нещо същество, освем може би със съновидението  му "За какво са ми крила, не съм самолет" и от там истеричния му инат да се бъхтим по игрището без флангови играчи. 
С оглед последните рокади в клуба най-хубавото е, че постепенно се изчистихме от левскарската хунта. Кривия, Мърли, Цанко, Херо, Чиликов, Вуцов работиха в клуба като кучето на нивата и с поведението си единствено допринесоха за затвърждаване на вродения ни негативизъм към всичкото софийско синьо. Тяхното изнизване тихомълком (но пък с подути джобове) е коледният подарък за всички жълточерни сърца.
Новият ни хоризонт е с Пепо и Коце. Успех, момчета! Каквото и да направите - обичаме ви! Няма нужда от излишни приказки, няма нужда да преигравате като "сините вождове" преди вас. Знаем се и ви вярваме. Ние сме с вас, така, както вие сте едни от нас! Живи и здрави, бъдете силни!