Не всичко е пари, приятелю

Throw Away Your TV-football

Throw away your television
Time to make this clean decision...
Pull the plug and take the stages
Throw away your television now
(Red Hot Chili Peppers, 2002)  

Гледам футбол от над 35 години. Ако трябва да съм точен първият ми мач на живо е Янтра срещу Чумерна в град Габрово през 1979, май беше. После гледах много мачове. Не съм от най пътуващите привърженици, но в края на 80-те и началото на 90-те не пропусках домакинствата на "канарчетата". Беше си нещо като ритуал - в края на юли публикуваха програмата на шампионата и аз педантично оглеждах предстоящите сблъсъци на любимия си отбор. Даже си набелязвах "задължителните" посещения. Имаше тръпка в очакванието да дойде мача. Чакаш, мислиш го, обсъждаш го с познати и приятели от твоята клубна раса, и някак си точно това те правеше частица от голямата футболна общност. Редиш се за вестници, следиш публикации, дебнеш нещо цветно от някъде, ако изскочи. Отборите си имаха почти твърди състави и нямаше как да не знаеш поне 2-3 от изявените имена при противниците. Информацията идваше главно от "Старт", "Спорт" и Тото1, ама никой не следеше кой играч колко струва, колко отбора е сменил, колко паса, корнери и тъча общо е направил в една календарна година, и кой собственик на отбор колко пари има. Да си запалянко също означаваше да събираш значки и флагчета на отбори, да си изрязваш цветни снимки за албуми. Колко наивно по детски сега звучи това. Така си беше допреди да ни залее ТВ-футболът.

Ti amo

Ботев Пловдив извървява най-великолепната си година в историята, най-успешната страница на хрониките си - носител на Националната купа и Суперкупата на България за 2017. Две спечелени купи за година никога не е било. Дано обаче го бъде занапред и пак по същия начин - скромно, простичко, без големи приказки, но елегантно, с чувство, със сърце и кураж. Защото иначе няма да е Ботев, онзи Ботев, който пали кръвта и те кара да говориш за любов:

Ti amo, squadra mia, TI AMO! Da oggi in poi amerò soltanto te! Amo solo te! Rinnego le donne, amo te e amerò per sempre te, Magico Plovdivino! Grazie Dio che me hai fatto botevista! Grazie Dio che me hai fatto giallonero!!! 

Нежни думи, които да изкрещиш до обезумяване. Защото -
"Няма купа по-голяма от сърцето ми, няма успех по-велик от отбора ни".

Без илюзии

Съдбата на Дома на ботевизма в квартал Каменица е в ръцете на банда мерзавци …"но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види". При лисата на каквото и да е правораздаване, правоналагане и справедливост едва ли скоро ще ни споходи радостта да имаме големи мачове на наша земя. То навремето за измамника Христолов не се намери институция, която да го постави на мястото му, та за тия сегашните душмани ли.
Но #Кои са те? Важно е да ги знаем и помним, защото късата памет у българина помага на мерзавците да живеят в спокойствие и богатство. Та въпросните са от кол и въже помияри, събрани без никакъв критерии или ценз, но с властови позиции – парламент, съд, прокуратура плюс онези, които финансово и медийно ги крепят в името на гешефта.
Постъпките им са драстични примери за мерзост - малко префинен рекет, малко съдебни дела за въобразени или нагласени "нередности", малко патост от "разследваща журналистика" и гешефтът се пече, скарата е включена. Така се ликвидират противници и инакомислещи. Нанасят им се морални и финансови загуби, които някои трудно преодоляват. Истината се омесва с полуистина, а когато се наложи се говорят откровени лъжи или пълни безсмислици. Задължителната подправка за скарата е да има драма, да има потресаващи разкрития и загадъчни обещания за "когато му дойде времето".
Начините да се ограби чуждият труд, да се спре чуждият успех с принуда за продажба по номинал (или дори по-ниско) са по шаблон, схема, която действа елементарно и се спазва по ноти. Различията, доколкото ги има, са продиктувани от "според зависи".

Европейски размисли

Цитирам думи в памет на един от най-светлите умове на съвременна България, който се спомина наскоро. Казаното от него остава валидно, дори за толкова прозаични и дребни неща като нашата родна футболна култура.
В момента Ботев Пловдив играе своите евромачове в УЕФА, а стои без стадион. И що? Щото банда шмекери и мерзавци са се издули до безобразие задръствайки дишането на болнавата ни нация.
Звучи помпозно, но реално си е така. Тая порода помияри краде, лъже, фалира банка с активи за 3 милиарда и продължава да се ослушва за нови гешефти. Един пък даже се изцепва периодично по медиите как имал гранде планове и желание да сътвори голям отбор с модерен стадион, обаче обикновените хора му попречели и го отказали щото имали претенции. Същият нагляр искаше да ни натресе едни "спортно-технически" недоразумения за ръководители, но добре, че претенциите на обикновените хора го изгониха, иначе купа само щяхме да сънуваме. 

Друг мерзавец, подвизаващ се като депутатин, пък се изцепи, че БГ-тата сме били на горница от фалита на банката. Този изрод, известен като Данчо Ментата, трябва да бъде номиниран за Nobel Prize, като откривател на финансовото перпетуум мобиле - как да се пълни държавната хазна без полагане на труд и без да има приходи. Значи, накратко - избираме си банка. Фалираме я. Бюджетът плаща депозитите като дава заем, фондът за гаранциите взима заема и го връща на бюджета с лихва. После събаряме втора банка и пак по схемата въртим до дупка. Всичко е по закон, "нямаме състав на престъпление", както би се изразил един от същата порода, играещ го главен прокурор на Републиката. Изроди!

Купата на Белия вожд

Една стара притча от пловдивските улици зове радикалните ботевисти, т.нар. bultras, да са "градски момчета от породата на булдога".  След знаменития финал за Националната купа`2017, мога уверено да твърдя, че знам един човек, който въплъщава този идеал с цялото си присъствие в българския футбол - Николай Киров-Белия.

Помня го като играч, дойде от "Марица" и остана при нас до онази злощастна пролет на 2001 година, когато Селският изгони 17 играчи от клуба. Беше вратар, малко нисък за този пост, но достатъчно повратлив и отскоклив. Да кажем, че е бил нещо значимо, едва ли, беше добър, вършеше си работата и спасяваше голове. Старателен и без да флиртува с публиката, макар да е "жълточерен в червата". В онези времена покрай работата си (1997-1999) често имах възможност да зяпам тренировки на отбора и да контактувам с играчите. Белият съм го запомнил от тогава с коментарите му за разни мачове от големите европейски първенства. Чак ме учудваше, доста непопулярни за времето изказвания правеше. Например, от него ми светна, че през януари-февруари бразилците много-много никакви ги няма не само от кофтито време и кални терени, а и заради неотшумялата самба и карнавал в главите им. Другото, което се сещам от него беше, че април и май се играят "по инерция" и важно е преди тях да си стъпил здраво, за да може накрая да играеш като машина сработен. Не съм предполагал, че един ден този спокоен и леко притеснителен футболен булдог ще захапе здраво орисията ни и ще счупи прокобата от несретни финали.

Urban Order - The Fairytale

Botev Plovdiv Football Club has lifted first major trophy since 1981. 

The Sleeping Giant from Thrace woke up on the rainy day of May 24, 2017. 

Arising from the ashes of insolvency, Botev Plovdiv has paved its way to the Cup as in a real fairytale story.

No, no superheroes indeed, but the Plovdiv's Canaries they are. 

Back in the season 2009-2010 they were rooted to the foot and faced the eviction from the elite professional football of Bulgaria. Thereafter fattened by the money of a notorious local tycoon their rise has not come about by splurging the sack of cash. Though they lost another final (2014), the sixth in a row - after crashes in 1984, 1990, 1991, 1993 and 1995 and nearly avoided another dough plunge as the "big boss with moustaches" Mr. Tsvetan Vassilev, a bank-owner and allegedly political broker, projected a total reconstruction of club's venue. Home stadium was demolished to the ground whilst it became obvious Vassilev was losing the scuffle with his former allies. As an aftermath Botev has presently blur fisc-perspectives and is still homeless, the biggest tragedy in the club's history.  

Keeping the motto "Beauty, Faith & Fight" flying high they made it happened through sustainable growth driven by struggling men, dedicated to the pursuit of beautiful game and prepared to build confidence and respect. People like Nikolay Kirov-Belija, Ivan Kotchev, Lachezar Baltanov, Todor Nedelev, Omar Kossoko, Antonio Vuttov, Ivan Cvorovic, Felipe Brisola, Viktor Ghenev, Yaya Meledje, Lazar Marin, Fernando Viana Jardim, Joao Paulo da Silva, Daniel Zlatkov, Georgi Georgiev, Tsvetomir Panov, Krum Stoyanov, Ivan Stoyanov, Serkan Yusein, Radoslav Terziev have done it. They climb to the pinnacle of Bulgarian club football in just three years of 2014 collapse, they return to the scene of their club's greatest tragedy to become National Cup Winners in 2017.

Moreover Botev Plovdiv did not go into the country final as favourites while the opposing team has a standing reputation in the last 6 years and is well-known by the football chronicles of success. Never mind the odds, here is the "urban order" story. Since the end of 90s, radical club's fans, the so-called Bultras (derived from Botev Ultras)  have forged an ideological claim of "urban order and entertainment" as a common sense to distinguish themselves from glory-hunters. Now this story is for them and their never-ending beauty, faith and fight.

 

 

 

 

В историята - 24 Май, 2017

Пътят ни до Националната купа`2017:
21/09/16 Пирин Гоце Делчев - Ботев Пловдив 3:6 (Бризола-2, Неделев-2, Жоао Паоло-2)
27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Радо Терзиев, Жоао Паоло, Иван Стоянов)
04/04/17 ОФК Пирин - Ботев Пловдив 0:1 (Балтанов)
19/04/17 Верея - Ботев Пловдив 0:1 (Неделев, дузпа в 90-та)
26/04/17 Ботев Пловдив - Верея 1:1 (Вутов)
24/05/17 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:2 (Косоко, Вутов)

Бяхме останали без дъх. Дори след последния сигнал на финала с Лудогорец, трибуните в жълто и черно стояха в шок. Тотален амок, гипс, подобен на онзи от есента на 1984, когато поведохме с 2:0 на Байерн. "Тъжното канарче" не беше само песен след Кърджали`1984, София`1990 (мнозина забравят как ни обърна ЦСКА за 1:2 на Овча Купел във финала за последната Купа на СА, тогава вече второстепенен турнир), Велико Търново`1991, Благоевград`1993, София`1995, Бургас`2014. И като добавим сълзите ни от 1947, 1956, 1963 и 1964, човек почва да приема проклятието на загубените финали до степен в която не може да се израдва с отприщваща сила. Взехме я тази Купа, слез 36 години чакане пак е наша.
 

След първия гол

След втория гол

А вторият гол? Най-красивата комбинация в историята ни!

Прекрасен Ботев Пловдив! Направихме го заедно - с много красота и борба на терена, с много вяра по трибуните. "Красота-Вяра-Борба". Заедно страдахме, заедно успяхме. Заедно преминахме през ветрове и бури, плакахме и пяхме, губихме и печелихме, все заедно...и все така влюбени в теб оставаме.
Прекрасен Ботев Пловдив!

В България - Ботев и Левски

Здрасти, представи се на нашите хора.

Казвам се Алберт Анхел Сааведра, имам и други имена, но тези за България стигат. На 44 години съм, от Буенос Айрес, живея от 8 години на Балканите, преди в Атина, сега в София от близо вече 5 години. Женен съм за Наталия от София, тя е половин полякиня, половин българка. Имаме син, Ангел на 12 години. Работя за голяма немска компания от химическата промишленост. И съм 100-годишен фен на Ривър Плейт, понеже и дядо ми, и баща ми (светла им памет!) бяха за този клуб.

И сигурно си страдал когато Ривър Плейт записа най-черната страница в историята си, отпадането от А-група?

Ужасно. Катастрофа! Мога единствено да го сравня със смъртта на роднина, най-близък човек. Сигурно и в най-смелите си мечти никой от Бока не си е представял, че Ривър някога ще изпадне от А-група. Просто не ми се говорише за футбол дълго време...Но трябваше да го превъзмогна. Животът е по-силен от всичко, а Ривър е животът.

Служебно назначени

"Служебно назначените" си тръгват, да го кажем направо - изнизват се. Обидени и неразбрани, също както футболните общества в София и Пловдив не разбраха защо изобщо дойдоха. Първо почна Чандъра, момчето с плажните концесии, а след него нефтеният барон Чичо Сам, сега пък Спас Русев, бившето шофьорче от УБО не можел си намери мястото, та щял и той да хваща пътя. Какъв им е пътят на тези хора е трудно да се каже, пък и не е работа на футболните фенове да знаят, има си там други играчи на държавни заплати, те да се занимават. 

За публиките на Ботев Пловдив и Левски София обаче от самото начало те си бяха служебно назначени домоуправители. В политическите масмедии това се нарича "спускане с парашут". Домъкнаха се като пуяци надути, на освободители се бараха, ама нещо в логическите връзки ги нямаше никакви, та затова и хората ги заподозряха от ден първи. 

Явно свикнали да работят под сянка и в схема, "служебно назначените" си повярваха, че само със заучени фрази и купешки думи, със скромно-гръмки обещания и без много излишни харчове ще се справят в спуснатия им мандат за действие. Важно е само да се оправдава гласуваното доверие да пазят политико-икономически интереси в мочурището от футболната фенщина, където не веднъж са избуявали в миналото общонационални вълнения. По схема, за пред тия на които се отчитат е лесно - "пара дадена, пара приета", също като някога болшевишкото "рапорт даден, рапорт приет". Обаче с публиките, тези миникопия на гражданството (не, не, не твърдя, че футболните фенове са непорочно цвете), работата е тегава и като ти липсва по възпитание и образование качеството да си отворен към обществото, съвсем оттече...Отворено и общество (???), на соросоиди мирише! Та и заради това впрегнаха цялата си клакьорска вестникарщина да опише "помията, която се излива върху добрите им намерения" - предварително да им е готов задния ход, да оправдаят изнизването си под формата на чиста и непорочна емоционална реакция на обидени и неразбрани обществени труженици, жертви на неблагодарната и коравосърдечна футболна запалянковщина.

Чандърчето, чичо Сам, бат`Спас са само върхове на айсберг, също като Киро Гела, Гришата, Гигата, Шиши на Мама, чичо Цецо от Белград, бат`Бойко, Ахмед Доганов и други "национално отговорни експерти", звезди от клюките и възпитаници на УНИБИТ. Хората ги знаят единствено защото са общоизвестни образи, олицетворяващи цялата мафиотска кочина, която бе скроена ("реализирана" както би казал капитан Буревестников на Тодор Колев) още по соцвреме. Всеки един от тях е една голяма нула, пионка, движена от ветровете на деня, но винаги в посока на родилния комунистически интерес - "да имаме пари, много пари без да работим, а другите да бачкат за да има откъде да взимаме". Тия големи нули се натресоха и занулиха мечтите на обикновените хора от трибуните на футболните стадиони (а накои си нямат стадион дори!) да бъдат с една крачка по към Европата. Сега се изнизват, били обидени, били неразбрани....

KLETA MAJKA BALGARIQ и ти, нещастен български футболе! 

Смяна на мотото

"Красота. Вяра. Борба." Съдбата ме свърза професинално с мой набор от Дрезден, не е върл фен, но определено следи как се представя местния му Динамо. Естествено, разговорите ни нямаше как да пропуснат любимите отбори, и двата играещи жълто и черно. Та казах му за мотото на отбора си и Ралф, като истински саксонец не ми спести коментара си - "много е претенциозно". 

Замислих се коя от тези думи реално въплъщава живота на Пловдивския Ботев? Красиви отдавна не сме, а през последнито десетилетие дори на грозотия го избивахме. Да вярваме? На кого и как, толкова празни приказки изслушахме, става банална тази гола вяра достигаща само до изговаряне на мотото. Пред очите ни всяка година пясъчни кули се срутват за има-няма месец, а за мнозинството от публиката ни краят на света настъпва обикновено след 2-3 сгрешени паса. Не си спомням кога последно съм виждал да обръщаме за победа от 0:2, а агитката ни да бодри и окуражава при негативен развой. И какво излиза, май трябва да сменяме девиза, поне да ни подхожда. Върти ми се от доста време "Безнадеждните", тъкмо ще обезоръжи враговете ни, които при всяка издънка ни загробват със "закривай!".

"Претенциозните" също не е зле, ще ни отива. Тъкмо като се добави и сАлза към него ще бъде пълна илюстрация на битието ни - сълза от амбиция, сълза от безпомощност.

 

А пък ня#КОЙ (дали Ачо, дали Чандъра, Шиши на Мама, чичо Самуилов, чичо Цецо от Белград, дори леля Корни Бакпулвера от БСП-то да е) ако се обърка и вземе та ни построи стадиона в Каменица, ще помислим за промяна. Имаме опит що-годе вече - призивите за "ново начало", "на чисто" и "рестарт" не са от вчера, един прословут ботевист дори политическа партия с такова име тръгна да скалъпва. Можем да зарежем мекушавото "канарчетата", защо пък да не станем "тигрите". 

А дотогава мотото ни ще стои "Без Колежа няма Ботев"!

Urbi et Orbi

"Историята на Пловдив", към Града и за света. С благодарности към Department of Urban Studies, Malmö University and Folke Bernadotte Academy, Sweden и с идеята, че хронологията на един град е отвъд нератива на всякакви политически идеологии. Разказът тук няма претенции да бъде изчерпателен и стриктен, единствено цели да посочи най-впечатляващите събития от живота на хилядолетения космополитен град Пловдив.

Отпреди 8000 години датират първите доказателства за заселение в земите на днешния Пловдив. Затова се смята, че градът е най-древният на континента Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак.