Винаги си струва

И в най-тежките времена за Ботев Пловдив преди, публиката му нерядко отбелязваше средна посещаемост от над 5 хиляди при домакинствата. Днес това звучи повече като фолклор отколкото като достижимо пожелание. Въпреки активното облъчване за абонаментни карти всеки сезон, цифрата все се върти около 3 хиляди продадени бройки. Дали средно статистически са съпоставими Преди и Сега, предвид промените в житието и битието на Дядо Пловдив, е безпредметен въпрос, ако не се отчете качественото изменение в отношението към футболния мач. 

Изтля навикът да се пуснеш "надолу по Богомил" или да си чукаш среща с единоверци на "Варшава", или светофарите на "Източен". Дължи се на сезоните прекарани в камерната сцена на Коматево. При цялата вярност и отдаденост на най-коравите фанатици, тази малка трибунка с обем на киносалон нямаше как да държи живо усещането за общност и да трупа културни традиции. Липсата на сакрални кътчета – под таблото, изтока с вход 5 и слънчевия си бряг, от стълбите на централната вдясно/вляво и т.н. и т.н. – вакуумира отношението към деня на мача, неформалните ритуали "преди и след мача" изчезнаха.

Природата не търпи празно и дупката се запълни с интернет облъчвания, заклинания тип "веднъж да се върнем на Колежа" и препиране на стари легендировки. Това шано фенстване натресе - заинтересованост на приливи и отливи, болнави мечтания, склонност към апокалиптични драматизации от много wannabe напъване, съответно тежки комплекси от разминаването между желано и реално. Все сериозни неща, та направо се погуби забавлението.

Сривът си личи много ясно по отмирането на емоциите преди и след мач. От средата на 80-те докъм края на 90-те имаше повече разнообразие на субкултури, отколкото в лустросаното XXI настояще със свободен достъп до каквото си поискаш. "Имаше едно време" всевъзможни откачалки, истински алтернативни, различни, колоритни...и безкористни. Хора бягащи от общоприетото с весела оригиналност и без претенции да са основатели на живота или поне футбола. Ярко изразяване (отпреди всеки да си има мнение) на дух, който най впечатляваше с дрескода си – задължително шалче в любимите клубни цветове.

Доста се промени стадионната култура оттогава, а и като цяло генофондът на Пловдив също. Едно време какво друго да правиш в събота следобед освен да идеш на мач и после на кръчма. Нямаше конкуренция в развлеченията и харченето на пари. Така стадионът концентрираше в себе си много цвят, разнообразие от сдържана енергия или пък спотаен гняв, останал от тегави делнични дни. Мачът свършваше, а хора не се разотиваха с часове. След него, при входа на Централа бъкаше от идеологии, конспирации, теории, пророчества. Колорит от остроумия и закачки. Много характерно за тази разнородна плетеница от запалени страсти бе ехидната самоирония в допълнение на пловдивското "над нещата". А днес всичко вече се взима насериозно, дори прекалено на моменти, та чак да се шегуваш стана конфиденциално.

Хората се еманципираха. Днешната активна възраст (25-55) си угажда, обича да "разпуска някъде", щъка насам-натам. Достатъчно места и то лесно достижими има, където да пилее време, сили, средства. Защо да се хаби за нещо, което много често повече боли и натъжава, отколкото да дава дзен, пауър или чилаут?

Редовият запалянко, който по принцип дава масовката и стои за параван на ядрените глави, все по-рядко намира мотиви да се домъква до Каменица. Причини много, не е само заради липсващия градски транспорт. Масовият фен обича да се идентифицира с нещо успешно и вървежно, а сега при тия натрупани неуспехи на българския футбол, интересът към него е на екзистенц-минимум. Допълнително сравнението с мачовете от Европа направо докарва депресия у мнозина.

Има го и икономическия фактор, не може да се отрече. Ако се търсят 4-5 хиляди абонамента, редно би било да са на цени, така, че на 8-ми или 10-ти мач да се избият парите. В момента чак на 15-то посетено домакинство от 18 за сезон идва ползата. Негатив е също и пълното неведение кога точно се играят кръговете от шампионата – а има летни отпуски, семейни събирания, непредвидени ангажименти, 3-4 пъти мачът се оказва в работно време и цъфва минуса от това абониране.

Има и факторът телевизия. Г-н Масовия засяда пред телевизора и си спестява – разкарване в безумния трафик на Пловдивград, висене по опашки, проверки от полицаи и за сметка на това на полувремето може да иде до собствения си кенеф, а не да се реди с други 100 в неподдържания и вмирисан на стадиона. Футболът отдавна не е племенен спорт на пролетариата. 

Има и кретения от БФС. Жребие за кръгове се тегли, но без точни часове и дати на случване. Обикновено те се съобщават за три предстоящи напред и така до следващите три поред, когато им дойде времето. За да се угоди на един бизнес партньор и палячо на властта, тия дати и часове са разтеглени за цяла седмица понякога, та да може диемите му да предават всеки един мач от кръга. Футболният сезон почва в Горещниците на юли, уж да са готови българските отбори за евро турнирите, ама пък те най-често се оказват приключили там още в края на август. Да се били готвели в игрова обстановка е мотивът за това почване рано, обаче пък въпросните отбори отлагат повечето си срещи за да не се преуморят преди решителната фаза от участието си в Европа. Продуктът, който трябва да привлича потребители на стадиона е убит още в зародиш. Защо да ходиш?

Отговор са думите на 64-годишната римлянка Франческа Дакуа - "Преди го възприемах като абонамент за списание, плащаш-получаваш, после като средство да подпомагам клуба. Едва след смъртта на съпруга ми осъзнах, че абонаментната ми карта е моята ангажираността към света в който израснах, помъдрях и сега остарявам". 

Преведена на разговорен пловдивски език, тази изповед би звучали така - Ботев Пловдив не е пореден състезателен клуб в един спорт. Той е уникален в съизмерение с еднообразната българска действителност, постна и скучновата почти във всичко. За разлика, той е вълнуващ, колоритен, прескачащ често границите между очаквано и получено, действително и мечтано, нормално и абсурдно. Струва си да бъдеш с него, дори и само за мълчалива компания в живота ти! Абонамент за всеки твой Божи ден.

 

Генетично онаследяване

Миналото не е сладка приказка, която да гали ушите на вчерашните и днешните невежи. Както сега, така и преди, всякога животът е низ от превратности, създавани от човеци, подвластни на собствени страсти, разбирания, желания, слабости, пороци. Само неподчинени на тази власт остават великите им постъпки, които обикновено са простички на вид и могат да бъдат изразени с две думи – свобода и смелост. Великата проява на бунтара се изразява както в смелостта да се надигне, така и в свободата, която оставя за другите.

Има ли общо темпераментът и душевността на пловдивския ботевизъм с този на техния патрон, великият бунтар и луда глава Христо Ботйов Петков? Понеже видно е - както той е повече дух, отколкото тяло, така ботевизмът на пловдивчани е повече символ-верою, отколкото опредметено изразяване, подобно на всеки друг отбор на земята. Поглед назад из ежедневието на патрона дава повод за размисъл върху библейското - "Родено от плът е плът, а роденото от Духа е дух" (Йоан 3:6). Че духът не се преражда, а се вселява в тези, които го следват.

Без догма

През 1887 г. Захари Стоянов не могъл лесно да намери средства да издаде написаната от него Ботева биография. За портрета на "Войводата от Калофер", който искал да приложи към своята книга, Захари Стоянов пише:

"Употребих най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив, доколкото това беше възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме оня, който туряме и който е работен в Лайпциг. Той е фотография от 1875 г. Тоя портрет е най-верният от всички, които той е оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем не си приличат, както да не са на един човек."

Отпечатването на книгата от великия възрожденец съвпада с издаването на "Портрет на Войводата" изпълнен с черен молив от Георги Данчов–Зографина през 1887 година. Това дава основание да се мисли, че единият от художниците е той. Захари Стоянов и Георги Данчов са били близки и не може Зографинът да не е бил поканен да помогне с илюстрация за книгата. В подкрепа на версията за Ботевото изографисване от Данчов излиза и Стоян Заимов - в критичните си бележки за книгата, той отбелязва, че портретът от Данчов бил по-верен.

Много по-късно се изяснява, че третият художник на Ботевия образ през 1888 г., се казва Димитър Панайотов, непознат за широката българска общественост. Той бил редактор на търновския вестник "Янтра". Знае се, че на първа страница на своето издание помествал графични портрети на български политически и културни дейци. От Димитър Панайотов е гравюрата, с която пък е илюстрирана книгата на Захари Стоянов, "Васил Левски (Дякона)", издадена в Пловдив през 1884 година.

Ранните Ботеви изображения до голяма степен се различават, дори първият му изобщо паметник, този във Враца (оригиналният, не сегашният гранитен) го показва с различен лик от популярния му сегашен образ. Във времето са се наложили няколко почти еднотипни илюстрирания, сякаш за да претворят заклинанието на Захарий по повод на някои подмятания за "нехранимайко, вагабонтин, хайдук, авантюрист и харамия" - "Аз ще направя от Христо Ботйов кумир за българската младеж".

До наши дни Ботйов е рисуван за различни издания, календари и плакати от стотици художници. Великанът на духа е представян и в монументални платна с неговите четници и други негови съратници, а в много български градове има негови бюстове. 

В архива на БАН се съхранява едно от първите художествени изображения на кораба "Радецки" и Ботевата четата. Дело е на художника Лазар Биненбаум. Той е роден през 1876 в Одрин, после семейството му емигрира в Руската империя преди да се установи в края на XIX век в Пловдив. Учи в Мюнхенската художествена академия. От 1918 г. се установява в Цариград, където остава до края на живота си през 1953 година. Автор е на портрети на Стамболов, кайзер Вилхелм II, Мусолини, Ибрахим Рефет Беле.

Повод за тези редове е неотдавнашният спор в ботевистката общественост как точно да се показва ликът на клубния патрон в клубната пропаганда. Дали в канонично строгото му изображение, наложено през втората половина на ХХ век или всеки творец може да изобразява великият бунтар по начина по който само го възприема. Отделно стои въпросът доколко се преекспонира ликът на Христо Ботйов в злободневието сегашно. 

Национализмът има своята политическа философия, обосновка и мироглед, които заслужават уважение и почит. Но те не подстрекават вресливи изстъпления, претендиращи да са изрази на патриотична вярност и отношение. А когато се преиграва с тях, фактически е тотално принизяване на чистоплътни идеали за национална самоидентичност и общочовешка стойност до ниво на плажни кърпи, татуси, порцеланови чаши, стенни часовници, графити, химически ароматизатори.

Парадирането със символи единствено насажда в публиката търпимост към повърхностен, еклектичен и кичозен вкус, фалш и празнословие. Ботев Пловдив е първо - футболно дружество и чак после патриотична организация. Христо Ботйов е първо - общочовешки символ на вяра и свободолюбие, и чак после патрон на една обществено значима за пловдивчани дейност каквато е футболът.

 

Вървете след Ботев

Ядосайте се, идете на мач!

Хайде, всички вие, които твърдите, че не се интересувате от политика, ядосайте се. Бъдете гневни на воля. Вбесете се и излезте на трибуните, после по улиците. Стига стойте настрана, не защото не се интересувате, а защото ви мързи. Излезте най-сетне. Излезте да ядосате мисирките и да им оберете хейта, ама с вдигнат среден пръст.

Идете на мач. Идете да видите играта на пловдивски терен. Идете да освиркате свинските черва, които ни влачат. Да си излеете гнева от отиграванията на петлешковци, копринковци, калинстоянчовци, сарафовци, оня врачанския, дето никой не му знае името, кмета от каратето, пластмасовия съдия, на тиквата ибриците.

Ядосайте се най-сетне, не заради това, че сметката ви за ток и такса смет я надуват нагли галфони. Ядосайте се заради вас си. Ядосайте се, идете на мач. Само там остана свободата. Не чакайте покана, не чакайте подкрепа, отвсякъде дебнат предатели и лицемери.

Не се ядосвайте за пари. И без това никога няма да ви стигнат. Ядосайте се мъжки. Ядосайте се заради всички избълвани лъжи по ваш адрес.

Ядосайте се, но не на масата вкъщи, на две ракии в компания. Ядосайте се навън. Не вдигайте напразно шум. Не крещете само хаотично в пространството – празно като държавата ни. Ядосайте се по пловдивски, истински и ефектно.

Ядосайте се, идете на мач!

Пожарът на бунта да гори

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

 

При този прогнил режим на алчни простаци, където гласове се купуват, а правосъдието е произволно, нека всеки един ботевист се изправи и изрази гражданска доблест! Кураж в борбата срещу произвола и лъжите.

Хората на Пловдив трябва да се изправят обединени срещу хунтата на подлогите, която се опитва да рекетира, руши и граби за пореден път.

Има директна атака с цел да бъде овладян Стадион Ботев като инфраструктура от група нехранимайковци, подлоги на всяка политическа власт. В Общински съвет на Пловдивград има две бизнес формирования - лобито на боклукчиите (заради които се иска двойно вдигане на такса смет) и "Браво, Пловдив", които са свързани с един бивш бопаджия, спряган за човек на трафика по държавните граници.

"Браво"-то се издържа от Иван Петлешков, директор на Кюстендилския клуб в Пловдив по времето на тото-Коко Динев. Формацията излъчва и замкмет на Града, в лицето на г-н Ерол Садъков. Та тия двамата искат да сложат всички спортни обекти (стадиони, игрища, басейни и зали) в един джоб. Да се направи общинско предприятие, което да се разпорежда с обектите, като всъщност се търси лична изгода чрез отдаване на стопанисването на техни хора. Печално известно е, че когато Община Пловдив се грижи за нещо, то бива разграбено и съсипано (примери - Голямата къща, Градски транспорт).

Всичко предстои да бъде официализирано чрез гласуване на общинската сесия на 19 Декември 2024. Петлешков и хората му вече владеят Кюстендилския клуб чрез обществената поръчка за строежа на трибуната им, дадена на техен човек. Искат сега да лапнат и съоръжението на "Източен" 10 с прилежащите му помещения и зали. Залите вероятно ще да бъдат бутнати, ако това общинско предприятие реши да презастрои квартал Каменица с още кооперацийки. Община Пловдив е наведена, защото знае, че патрони на тия са от "държавни органи" и че ползват протекции от най-високо политическо ниво (Президентство, Събрание, Министерство, Агенция). Контролират не само КПП-тата на държавата, но и националната ѝ сигурност.

Директор на този вид "национална сигурност" е един врачанец, който все повече влиза в ролята на арменски поп. По едно време беше излязъл в нелегалност, защото му искаха оставката и гражданите бяха активно протестиращи по улици и площади. Обаче като дойде правителството на Главчо, изведнъж изпълзя като гущер на припек и започна пак да се занимава с несвойствени дейности.

Първо пое да разследва кой е дал лиценз на болницата "Мама и аз", а всеизвестно е, че решението е дал Министерският съвет. След това пък се "самосезира" от репортаж по телевизията, в който журналисти купиха отговорите от матурите на зрелостния изпит по български език. Междувременно проспа - кражби на асфалт по националната пътна мрежа, ПАВЕЦ Чаира, взривяване на складове с боеприпаси, Чирен, Булгартрансгаз, Брендо, оня Галевия, дето хвърли топа в тях си докато нашите "служби" го диреха по света, Боташ и прочие...

Към момента тоя врачански елемент взима активна позиция в рейдърството над фирмата "ПФК Ботев Пловдив АД", собственост на Лусид Футбол Холдинг БГ.

За честта, суетата и някакви пари

"С Ботев Пловдив никога не е скучно!" е стара максима още от времето на дядо Евмолп, може би. Днешната ботевистка не-скука обаче е доста различна от обичайните. Породена от поредна гражданска война, тя застрашава фундаментите на този стар велик клуб. Малка група фенове, подбудени от знайни "герои на нашето време" се въвлича в интрига, злепоставяща цялата ботевистка общественост. Срещу тях се изправя мнозинство, подкрепящо настоящата клубна политика и организация. Картите са свалени и отчетливо се различава кои къде са на барикадата. Разделението не е лидерско, не е заради трагични резултати, излъгано доверие, празни обещания или пък пренебрегнат глас на публиката. Делението се корени в дълбоко принципни различия. Едните са хора за които Ботев Пловдив е много повече от клуб – живот и страст е, без дивиденти, без комерсиални обвързаности и които искат нормално функциониращ клуб. От другата страна са защитници на конюнктура от меркантилни интереси и зависимости, обвързаност и "криворазбрана цивилизация".  

Откачената 2023 година

Ботев Пловдив изпрати поредна откачена година от 111-летната си история. Умопобъркващо е, ако човек се абстрахира от статистиката и проследи събитията мач по мач, седмица по седмица. За 12 месеца клубът се спусна до дъното на ада, изпи горчиви чаши, обра подигравки от близо и далеч, и в крайна сметка се въздигна като феникс (отново). Дори мачът с нахлуване на публика на игрището и ритуално сваляне на фланелки от играчи не бе върхът на драмата. Тя се самовъзпроизвеждаше отново и отново всеки път, когато си мислехме, че повече от това няма накъде. Криво-ляво статистиката бе добутана до 2 загуби повече от победите ни. За 40 официални мача отборът ни спечели 14 пъти, 10 мача завърши наравно и нямаше радост в 16 срещи. Завършихме обаче впечатляващо с 9 поредни мача без загуба. 

Не че не сме го правили и преди. Последно други подобни серии имахме в края на 2019 г. - 7 поредни победи с Феро, лека му пръст, както и есента на 2017-та с Белия - 15 поредни без загуба. Но сега някак си звучи по-гръмко на фона на мизерните игри, в пряк и преносен смисъл, от януари до септември.

10/02/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:0
18/02/23 ЦСКА-София – Ботев Пловдив 3:1
26/02/23 Ботев Пловдив – Берое 1:0
04/03/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:2
10/03/23 Септември – Ботев Пловдив 2:1
19/03/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 1:1
10/04/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 2:1
17/04/23 Ботев Пловдив – Спартак Варна 1:1
24/04/23 Славия – Ботев Пловдив 0:0
29/04/23 Ботев Пловдив – Левски София 0:1
04/05/23 Пирин – Ботев Пловдив 2:4
07/05/23 Ботев Пловдив – Лудогорец 0:2
13/05/23 Славия – Ботев Пловдив 1:0
19/05/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 0:2
23/05/23 Арда – Ботев Пловдив 2:1
29/05/23 Ботев Пловдив – Славия 0:0
01/06/23 Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
06/06/23 Ботев Пловдив – Арда 0:3
16/07/23 Локомотив Пловдив – Ботев Пловдив 1:1
22/07/23 Ботев Пловдив – Левски София 1:3
29/07/23 Пирин – Ботев Пловдив 0:0
04/08/23 Ботев Пловдив – Арда 0:2
12/08/23 Хебър - Ботев Пловдив 1:0
20/08/23 Ботев Пловдив - Крумовград 1:2
28/08/23 Етър - Ботев Пловдив 1:2
01/09/23 Ботев Пловдив - Славия 3:1
16/09/23 Лудогорец – Ботев Пловдив 2:2
22/09/23 Ботев Пловдив – ЦСКА-София 1:2
26/09/23 Черно море – Ботев Пловдив 1:0
30/09/23 Ботев Пловдив – Берое 4:1
07/10/23 ЦСКА 1948 – Ботев Пловдив 1:0
21/10/23 Ботев Враца – Ботев Пловдив 3:5
26/10/23 Ботев Пловдив – Локомотив София 6:0
03/11/23 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 0:0
08/11/23 НК 1/16-финал: Струмска слава - Ботев Пловдив 0:3
12/11/23 Левски София – Ботев Пловдив 1:1
25/11/23 Ботев Пловдив – Пирин 3:1
01/12/23 Арда – Ботев Пловдив 0:2
07/12/23 НК 1/8-финал: Етър - Ботев Пловдив 2:4
10/12/23 Ботев Пловдив – Хебър 1:0

Числата не могат напълно да нарисуват моментната картина на събитията през отминаващата 2023 година. Тя безспорно бе белязана с връщането ни у дома след близо 10 години емиграция. Самото свещенодействие по завръщането на новия "Стадион Ботев" е отделна тема, достойна за творба на великия Станислав Стратиев. Сготвената отвара от политико-икономически интереси залъга копнежът ни с едно полузавършено спортно съоръжение, но и на това сме благодарни. Остава още доста докато се "наредят керемидите" и се върне обратно уютът "да сме на Колежа".

Котерийни интриги около домоуправлението обаче бяха в основата на вътрешно клубната нестабилност и се отразяваха на представянето на отбора до края на август. Направихме повече победи като гост през годината, отколкото в Пловдив и това следва да се пише на сметката на трусовете от настаняването в новореконструирания ни дом. Защото същите играчи, които не знаеха какво изобщо вършат на терена, вече даваха густо на публиката в края на годината, когато се въведе ред и се разбра кой говори в тази къща (при нас винаги е крайно задължително да се знае кой какво и защо). Лудостта всякога е била най-ревностна спътница на БПФК. "Дали пада или бие, с Ботев Пловдив никога няма покой", навремето още го е казал Филип II Македонски на сина си Александърчо, докато го водил за ръка по "Богомил" и ние от малки си знаем, че е така.

И все пак друго си е когато се мъкнеш в компания из уличките на Каменица преди мач на "канарите". Нищо не измерва в качествена стойност усещането да си част от ритъм на живот, предаван от поколение на поколение. Правили са го дядо ти и баща ти, правиш го ти, ще го правят и децата ти. "Минават годините, сменят се героите", старо клише, но вярно. 

Сега имената са Ивелин Попов, Дуле Керкез, Рафа Ферейра, Артур Платек, Алексей Киричек. Историята ще им даде оценка след време. Без време обаче остава преклонението, когато загубим герои от огромната ни история. Иван Занев. Ферарио Спасов. Вечна им памет в пантеона на жълточерната любов!

Идва нова година. Идва и по-трудното - да  задържим нивото и да надградим. Манталитет се гради дълго, а не с 10 последователни добри мача. Трябва да достигнем постоянство в силата, защото в последните 20-25 годин сме постоянни единствено в непостоянството си. Идват нови дни. Дано идват с повече дарове за нас, макар нуждаем се най-вече от три неща. Сдържаност. Твърдост. Благоразумие.

 

ЮТ ще изгрее

ЮТ изтърпя доста критики и "напътствия" откакто бултрата се завърна в Каменица. Някои са основателни, други пък са от дисциплината "мрънкане за здраве". В крайна сметка ситуацията с днешната генерация радикали на БПФК е такава, каквато е, не пада от небето и е следствие на близо 2 десетилетия ходене по мъките. На момчетата от южната трибуна на Колежа ще им трябва доста време и трупане на точки докато преодолеят "вакуума" заложен в Коматево. Ще трябва и много подкрепа, и насърчение, и бащинска прегръдка от останалата част на ботевистката общественост. 

Липсата на опит и организация си пролича в използването на пирото в последния голям домакински срещу ЦСКА-София. Няма място за сравнение зарядът на този мач с онзи, който беше при скалъпеното "откриване", Април`2023. Тогава - еуфория, емоции, умопомрачения, нетърпение и прочие такива - мина, замина, остана ни само кофти резултата и изпитанието да носим с години подигравки от него.

Сега напълно излишно бе на два пъти да се прави мъгла от баклядата в ситуация, че нашият отбор догонва в резултата. Спирането на играта бе в негов ущърб, накъсва ритъма, разсейва излишно. В подобно трудно положение само якото дране на гърла от сите трибуни има смисъл, а тонът естествено е да се зададе от ЮТ. Нали целта е да се вдига отборът, да се навива, да се бодри, а не да се разконцентрира. (Подобна попара си надробихме 2014 година на финала в Бургас). И без това в момента отборчето ни е крехко психически, слабичко в изпълненията по терена. После пък имаше някакви епизодични и произволни факли в самия край на мача. Кому бе нужно? Можеше да се спести това. Да бяхме водили в резултата, пред победа да сме - става, ама в противен случай е като "детска радост, бенгалски огън".

Иначе ЮТ-експозицията по повод националният ни празник, Деня на независимостта беше добра, смислена и в идеята, и в изпълнението. Могат само да съжаляват ония, които не бяха част от нея и загърбиха южняшката масовост. Очевадно е, че трябва да минат доста мачове за да се подреди бултрата в Каменица. Те първа ще се градят нови хави, нови обичаи, традиции, ще има и нови капани, естествено. Няма как и да не се плати цената за вакуума от 9 годин на "Старика". Преди това пък бяха 10-те сезона на Христоловото иго, с яко мразене и анти на всичко. Такива катаклизми не се преодоляват лесно, нито бързо. Много е трудно да вдигнеш глава, да се мобилизираш "да обичаш на инат", когато отборът ти носи само скръб и печал. Трябва си време - Пловдив не е построен за ден, култура тримона не е от месец - но не прохалакано на айляк, а време изпълнено с мисъл и усилия. Важно е да се помни - бултрата не е самоцел. Не може да си живее сама за себе си, така заради модата или пък заради криворазбрана бунтарщина. 

Бултрата е за Ботев Пловдив. Да му носи вяра и кураж, да брани ботевизма от близо и далеч, да дава тон за песен. Иска се само скромност, дисциплина, отдаденост, ведрост и повече постоянство. И ЮТ ще изгрее.

(Събрано съчинение от мнения в Независимия форум)

За футболната фабрика в Каменица

Със завръщането в Каменица, Ботев Пловдив влезе в 21 век, този път директно, а не като в предни години само да се пробва. Мачовете на реконструирания Колежа вече са в бранша "футболна фабрика". Това налага други измерения на клуба отвъд чисто спортната надпревара, свързани с позициониране не само на пазара, но и в обществото.

Брандиране е сравнително нова чужда думичка в пловдивския език, свързва се с обща представа за продукти и марки в ежедневието. Простичко обяснено - продуктът е това, което се продава (в нашия случай, продаваме футбол), марката е образът на продукта, който го отличава от другите на пазара. Тоест, различаване на Ботев Пловдив от другите в Първа лига. А брандирането е начинът, стратегията за създаване на този образ.

Продуктът "Футбол" може да бъде подобен на този от друг производител на "Играта". В съвременния свят има копиране на игрови схеми, тактики, кондиционни подготовки и прочие. Неслучайно съществува из България понятие "пловдивски футбол". Марката обаче остава нещо автентично и имитирането е меко казано жалко. Капиталът на марката е нейното свойството да осигурява по-висока печалба било чрез склонността на хората да плащат по-висока цена за нейния продукт, било то да се купува повече. С помощта на брандирането се изгражда представа, прави се различаема марка и това е прерогатив на футболния клуб (производителя на продукта "футбол") и неговите усилия. 

На пазара най-съществен компонент е отношението, получавано от потребителите, в случая - съпричастността на публиката към отбора. И възприемчивостта към продукта е онова, което фенът, "крайният потребител" чувства и мисли във връзка с дадената марка. Ако един футболен клуб работи усърдно, с постоянство, полага систематизирани усилия за поддръжка на марката си, то тя ще носи дивиденти - и материални, и емоционални. Вторите придават устойчивост, което пък води до нейната изключителност. Съвкупността им дава ценността на марката и очертава големината. Социологически погледнато, периметърът на различимостта зависи пряко от ширината на фронта от приятели и съмишленици. Едно е да си популярен сред 20000 запалянковци, друго е пред има-няма 3-4 хиляди зяпачи.

Очертаването обаче започва с изковаване на свойства, които следва да са постоянни за да поддържат ценност. Това е "характер" на марката и задава устойчивостта на връзката с феновете. Взаимната им свързаност носи идентичността на един футболен клуб. 

Основите на клубната идентичността се полагат от публичния образ, а неговата разпознаваемост са:

• име - официално наименование (ПФК Ботев Пловдив), видове изписване (Ботев Пловдив, Ботев 1912, БПФК, Пловдивския Ботевъ) прякори (ботевисти, "канарчета", "жълточерни" за да се отличава от другите жълто-черни по света), топоними (Източен, Каменица, Колежа, Богомил, Варшава, Изток, Централ, Южна, Север);
• емблема - официален герб, логотипи, символни картинки-апликации;
• цветове - ползване и на не-титулярни за клубния отбор (бордо-небесносиньо);
• девиз - "Красота. Вяра. Борба";
• дизайн - клубна униформа, стил на използване, публични изображения, билети, плакати, реклами;
• глас - начин по който се комуникира, как се поднасят съобщенията, как се провокират емоционални реакции у привържениците, защото лоялността е винаги емоционален избор.

Умелото ползване на горепосочените елементи осигурява ярко и запомнящо се присъствие на марката в ежедневието. Тук вече се стига до ролята на брандирането. Или как да направим така, че нашия клуб да владее позиции в общественото пространство.

 

Брандирането най-често се използва за синоним на политиката за последователно налагане на идентичност, но в широкият си и пълен смисъл е изграждане, лансиране и поддържане на ценността на марката. Отличителен белег на успеха му е способността да превръща марката във вътрешно преживяване за всеки един от нейните потребители, те да идентифицират с нея даденият продукт. Да направи така, че наглед почти еднаква продукция като футбола на Първа лига (или този по Диемите) и футболът на Ботев Пловдив да са два различни свята.