На Христола глупостите

Покрай епичната вече битка на ботевистите (за едната чест) напоследък зачестиха нападките към работещите в клуба от "Колежа". Далеч съм от мисълта да ставам техен обществен защитник и да оправдавам работата им за Христоловото предприятие, но достойнството изисква да се признаят някои, меко казано, особености в настоящия клубен живот на булевард "Източен" 10.

Бекяров, Боби, Савата, Стефчо Италианчето, това са половината от работещите в структурата на ПФК Ботев 1912 АД, фирмата-собственик на най-стария футболен клуб в България. Някои ги наричат "слуги на Селяка", други пък не им обръщат никакво внимание, знаейки, че са единствено марионетки в цирка на Димитър Георгиев Христолов (Селския). E, има и такива, които сляпо вярват, че нещо положително може и да се случи с тези кадри. Така или иначе това са си най-обикновени служители на заплата и ако не са те, други ще са на тяхното място. В олигофренясалата ни държавица все ще се намери кой да го играе "човек на шефа", а пък за пари всеки втори загубеняк в Чалгария ще даде и сестра си.

Цитираните имена са по-скоро герои от онзи филм с репликата "Не стреляйте в пианиста, той толкова си може", а не честолюбиви професионалисти от които да изискаш максимум себераздаване в преследване на високо поставени цели. Службата при Христолов отговаря само на една единствена амбиция – "папкай и слушкай", а ако имаш претенции за нещо повече просто напускаш.

И така да се говори за качество на работа в аматьорско дружество като това на Христолов е повече от наивно. Посредственост лъха от всяко действие в ПФК Ботев 1912 АД, а непукизмът и неангажираността към традициите (задължаващи) са направо престъпни. Самият собственик има интелект колкото да разпознава хумора в скечовете на Слави Трифонов, а уменията му да работи ефективно стигат само да си придава чат-пат фасон на невинна жертва, многострадалец за благото на Пловдив. Няма как този индивид да носи със себе си друго освен посредственост с която мери и чуждите способности. Човек оценя и разбира само онова, което е единосъщностно със самия него. Присъдата спрямо Христолов може на някой да му звучи пресилена, но ако се вземат само сухите факти от резултатите по времето на неговото управление няма как да се даде друга оценка. За близо десетилетие под ръководство му отборът изпадна 2 пъти от елита, записа катастрофални резултати (13 поредни загуби през 2001 е най-черния епизод в цялата история) и не е играл мач в евротурнирите. В същото време акционерното футболно дружество е във фактически фалит, сметките на ПФК Ботев 1912 АД са запорирани и само нехайството на НАП-Пловдив (със съмнения за платена услуга "затвори си очите") удържа засега юридическата ликвидация на това празно откъм финансова стойност предприятие.

Горчивата за хиляди пловдивчани истина е, че властта да се разполага с Ботев Пловдив бе дадена даром поради политико-икономическата конюнктура в България в края на ХХ век. Димитър Христолов, класически екземпляр от рода "постсоц богаташ", не дойде на Колежа въз основа на личните си качества и възможности (отделен въпрос е биографията му на изявен привърженик и даже някогашен спонсор на Локомотив). Единствено гешефтите на гангренясали политичари в Пловдив през 1999 година дадоха на този дребен тарикат от село Брягово възможността да се напери като управляващ "отбора на Града".

Неочакваното, сигурно и за самия него, яхване на градската легенда накара Бате Мити да впрегне всичките си сили да се покаже и да го пишат по вестниците. Естествен стремеж на всяко парвеню, а по нашите земи такива се нароиха с хиляди след падането на режима и от прането на пари, е да има с какво да се напери пред себеподобните си, да го знаят по заведенията и да има заради какво да го канят по коктейли. За по-малко от година навремето той прогони всичко професионално на Колежа за да не може чужда сянка да пада върху самовлюбената му особа и така вече близо десетилетие професионализма е чужд за Ботев Пловдив. Насаден е манталитет на примиреност и ориенталски мързел, който идеално пасва на хора без претенции и с посредствени способности. Това обуславя и ролята, и значението на цитираните в началото на този текст имена в съвременния живот на Ботев Пловдив. Да им се сърди ли човек, да плаче ли заради тях?

В първото си интервю пред българска медия (sportline.bg, 8 август т.г.) екзотичния Стефано Кусин (Стефчо Италианчето) споменава за някакъв "3-годишен план" на Христолов, който има за цел в края на третата година отборът да може да побеждава всеки български съперник, независимо къде е мача. Искало се само търпение. Приказката за търпението и постепенното изграждане е предъвквана многократно. Даже новопривлеченият Тренер Ангелов я захапа като рефрен. Сякаш изминалите 9 години при Селския не са достатъчни за градежа на нещо стойностно или може би се счита това време за просто един миг от галактическото безвремие на колосалния Димитър Георгиев Христолов.

Потресаващото е друго. От думите на италианеца излиза, че стремежът към купи, отличия, евротурнири, все неща, които напълно отговарят на реномето на стария Ботев изобщо не влиза в идеите на Христолов. Важно ставало да се побеждава един ден в неопределено бъдеще, явно досега не е било така. Кофти, но все пак е някакъв напредък в мозъчната еволюция у Бате Мити...

Време да се подкрепя

Силно да любят и люто да мразят, това добре го могат бултрас като петимни последователи на заветите на своя патрон Христо Ботйов.

 

През горещото лято на 2008 отново те нажежиха и без това горещата атмосфера в пловдивския квартал "Каменица". Безславния завършек на предходния сезон и липсата на каквито и да е било индикации за светло бъдеще накараха лудите фенове в жълто и черно да потърсят сметка как се управлява любимият им клуб.

Ботев Пловдив направи поредния си слаб сезон, колкото и да се опитват разни писарушки от софийски издания да лансират йезуитски брътвежи от сорта "какво повече да се иска след достигане на полуфинал за Купата". Некадърността в управлението ясно си пролича след полуфиналния рубикон в Ловеч – тимът записа 6 последователни загуби и нямаше сила, която да го мотивира за нещо повече от отбиване на номера. Именно отбиването на номера в цялостната работа в клуба беше и основната причина голмайсторът Жоро Христов да потърси възможности за развитие в друг отбор, далеч от празнословията на Христолов. С неговото тръгване изтля още една надежда, че може и по-добри времена да дойдат и пак да има старата радост от играта на отбора.

Фактически събитията се диктуват от прищевките на Неградския и единствено той носи вина за напрежението, което често избива в агресия на адрес "Източен" 10. За мнозинството от ботевистите само здравите ритници останаха в арсенала като средството да свърши нещо "на ползу клуба", да се разтресат устоите на летаргията, която така добре устройва ориенталското поведение и маниер на работа на Христолов. Огънят на войната не пощади и емблематичният Лилчо Арсов, и стратегът на "успешните игри през пролетта" (според марионетките от масмедиите) Тенчо Тенев. Всъщност и двамата от дълго време са подозирани за нечисти игри под масата, сделки с дявола и най-вече – за пропагандатори на политиката на омразния за цял Пловдив Димитър Христолов. Да бяха само послушни слуги може би гняв към тях нямаше да има, все пак за заплата всеки играе под нечия диктовка, но да венцехвалиш човек затрил един от спортните символи на хилядолетния град е непростимо.

Единственият виновник за пореден път се скри от справедливия гняв на хората и остави негативите да обират символичния Боби Димитров (изцяло продукт на ерата "Христолов") и новите лица Коце Ангелов и Стефано Кусин. "Интересният президент" (по Тодор Батков) изрече една торба лъжи – бил платил от джоба си лагера в Италия, нямало проблеми с парите по селекцията и т.н. и т.н. – и в традиционния си стил остана глух за неудобни въпроси и нелицеприятни факти. Криви естествено му бяха другите – Бакалов, Жоро Христов, кметът Славчо Атанасов и май само световният империализъм и глобализацията не бяха намесени от болния бряговски мозък. Реално обаче Христоловото дружество се добра до заветния лиценз и съответно игра в А група единствено с парите на КЦМ и помощта на Община Пловдив. Козметичното модернизиране на инфраструктурата на Колежа е изцяло заслуга на ревностни ботевисти, а не на „интересния президент” и това трябва да се знае от широката публичност в България.

Толкова за летните баталии.

Сега е време за футбол. Отборът се нуждае от подкрепа, бясна и безусловна, подкрепа до гроб. Защото през последните 9 години нищо друго в Ботев не всява респект у противниците както подкрепата от трибуните. Отново мощния възглас "Ай, канари" на хиляди да даде нужния кураж на тренер Ангелов и момчетата му. Те имат нужда от своите буйни почитатели. Конфронтирането по оста "бултрас – Христолов" неминуемо рефлектира върху състезателите, които така или иначе са призвани в тези времена да защитават и малкото останала клубна чест. Стара максима е, че покрай гнилото изгаряло и читавото, но това не може да е оправдание за необмислен "приятелски огън" от привържениците. Голям грях ще е играчите да бъдат изоставени и да станат нелепи жертви в битката за Ботев Пловдив. Вярвам, че въпреки обидите и униженията бултрас пак ще стиснат зъби и през сълзи дори ще дадат най-доброто от себе си за подкрепата. Ще го сторят даже и заради самия инат да спазят традициите. Ботев Пловдив никога не е бил сам!

Сезонът на илюзиите

На полуфинал, 16 април 2008

Като в една хубава приказка всичко започва през пролетта, а за да бъде драмата пълна – точно на връх 96-ия рожден ден на клуба. Ботев Пловдив бутна насред Илиянци книжния тигър на Николай Гигов с 2:0 и накара хилядите си последователи да мечтаят. Греда! Ботев Пловдив нищо не направи или поне нищо извън обичайното за последните си десет години живуркане.

Да оставим настрана епизодичните проблясъци в играта и чудесните изпълнения на Жоро Христов, Манце, Данчо Минев, Апата, Муши, Мауро Алегре. Фактите говорят тъжно за представянето на отбора на Пловдив през изминаващия сезон 2007/2008. Ботев загуби катастрофално битките с вечните си съперници – Левски София (2:6 и 0:3) и Локомотив Пловдив (0:4 и 1:2), а за два мача в Ловеч (първенство и Купа) инкасира 10 попадения във вратата си. Представянето на "канарчетата" сътвори поредното голямо нищо в противоречивата клубна история и само подхрани нови подигравки към гордите жълточерни привърженици.

Да се търсят конкретни виновници за предизвестения провал е лесно. От старшията Тенчо до голобрадия юноша Етов всеки, малко или много, може да бъде обвинен, но това по-скоро би скрило истинската причина за поредния слаб сезон – илюзията! Някак си твърде бързо се забрави, че за да се върнат старите позиции е нужно много работа и постоянство. Един, два, три, пък и дори 10 успешни мача не дават класата, само могат да хвърлят прах за заблуда. Нищо хубаво не пада даром от небето и не идва като чиста случайност, а треньорската смяна и финансовата инжекция на Гергов, Добрев и Арнаудов не може с магическа пръчка да оправи за един полусезон мизерията на Димитър Христолов.

Илюзия е да се вярва, че нещо съществено се е променило в положителна посока на Колежа през пролетта. Илюзия е да се вярва, че с Неградския начело, тимът ще се завърна в първа класа на БГ-футбола. С тази си клубна постройка и начин на функциониране Ботев Пловдив е обречен да остане още дълго в зоната на здрача. Обликът му е увреждан години наред, къде съзнателно, къде поради малоумие на ръководителя си и ще е необходимо време за да се възстановят старите позиции. С работа на парче обаче няма как да стане, иска се градеж изначално, от темелите нагоре. Илюзия е че всичко ще мине гладко и праволинейно напред, неминуемо ще има сътресения и лутане в търсене на правилните решения, но най-важното е да се започне от библейската истина – младо вино в стари мехове се не налива! Всички свързани с разрухата в Ботев Пловдив да си ходят и час по-скоро в клуба да влязат нови, свежи лица с ясна визия какво да се прави и без илюзии за стойностите и аргументите във футбола.

Осем години с ДХ-С

Историята е добре известна – през далечната 1912 година група приятели създават футболен клуб станал емблематичен не само за Пловдивград, но и за българският футбол като цяло.

Ботев Пловдив е двукратен шампион на страната, двукратен носител на Купата, носител на Балканската клубна купа. Отборът през годините е мерил сили в европейските турнири и е записал няколко бляскави успеха. Ботев Пловдив е известен на поколения запалянковци като клуб, проповядващ идеята за красив и резултатен футбол. Аристократизъм и романтика бележат историята му, а неговият девиз "Красота, вяра, борба" е намерил въплъщение в неизброима плеяда футболни магьосници. Старика, Дурата, Джогата, Кекеманов, Чико Дерменджиев, Тумби, Кючуков, Убинов, Тони Милков, Бенкса, Зехтински, Гошо Георгиев, Антим Пехливанов са само малка част от имената, изградили величието на ботевизма. Това е нашият Ботев, клубът, който донесе футбола на Пловдив и му даде толкова слава и страст.

Дори в годините след т.нар. "брокерското управление", години на финансова несигурност и катаклизми, Ботев Пловдив успя да запази своя облик и идентичност. Всичко обаче се руши и затъва след като Димитър Христолов придоби мажоритарен дял от акциите на клуба. В рамките на няколко години, БПФК изпадна два пъти, а в промеждутъците между тези изпадания води срамно живуркане в миманса на елитния български клубен футбол с единствена цел преборването на разни отборчета, които доскоро не знаеха даже какво е това А-група. Стигна се и до оскърбления от тимове, които при редките си срещи с нас преди са отнасяли пълни "кошници", а сега се подиграват с отбора ни на терена и дори си позволяват да залагат на точен резултат. От клуба бяха изгонени ботевисти, обрекли съдбата си на жълточерните цветове. Срамни скандали и дори кампании за пропъждане на футболисти и треньори с жълточерни сърца са вече практика на булевард "Източен" 10.
Прочутата ни в миналото школа изпадна в пълен разнобой и се стигна до унизителни ситуации за клубни легенди. Славните битки с колосите от Подуяне и Армията са вече само сладък спомен от миналото, евротрунирите се превърнаха в мираж. БПФК бе напълно маргинализиран и доведен до състояние да бъде подритван от футболни управници, съдии и техните медийни слуги! Средствата за масово осведомяване обръщат поглед към Колежа само когато новините са "борчовете към НОИ", "свадбите на президента", "съдебните решения" и т.н. познати рефрени, никога обаче за футболни достойнства и стойностни мачове, защото просто такива все повече липсват. Една дузина бивши футболисти, деятели и работници в клуба чакат дължимото да им бъде изплатено, но не би – дълговете се трупат и професионалният статут на клуба е застарашен.

Въпреки записаните позорни страници в клубната история, през всичките години на своето управление Митито, родом от Брягово, не спря да бълва голословни обещания и нищо не значещи оправдания. Това естествено му спечели завинаги само омраза в Пловдив.

В омерзението си от Димитър Христолов ботевистите се делят на две – едните не го понасят принципно заради онова, което стори/не стори с любимия им Ботев Пловдив, другите го презират на лична основа заради тарикатския му манталитет, неграмотността и безскрупулното му поведение. И едните, и другите обаче са категорични, че бъдещето на БПФК с бряговския бизнес-мъж начело е затъване все по-навътре и надълбоко в блатото на ориенталската посредственост и нищоправене.

Идеята за тези редове е да се изброят 8 причини заради, които г-н Христолов е нежелан – алюзия с 8-те години през които той управлява на Колежа. Със сигурност могат да се изброят и повече от 88 действия и постъпки, причинили погнусата от присъствието на лицето с категоричния прякор "Селския" в третия по популярност клуб на България. Все пак нека се придържаме към иначе енигматичното число 8 (игровия номер на Чико, Славков, Видолов) и изброим най-големите болки загнездени в жълточерната душа:

1. Димитър Христолов с нескопосана проява "съдейства" на практика Ботев Пловдив да получи едногодишно наказание от УЕФА по случая "Донков"!
2. Предсезонната подготовка в Турция през зимата на 2001 завършва с арестуването на целия отбор заради неуредени сметки на бряговската особа!
3. БПФК изпада, след като бряговецът гони 14 основни футболисти, оставили отбора през есента на 7-ма позиция в класирането!
4. Христолов не се грижи за клубната ДЮШ и покровителства в нея само корупцията и шуробаджинащината. Оставена на произвола школата се крепи единствено на ентусиазма на родители и хора, предани на жълточерните цветове (Господ здраве да им дава!). Селският нагло и безпардонно се отнася към клубните традиции и ветерани. Позволи си даже да променя цветовете на екипа и емблемата на отбора.
5. Многократно лицето от Брягово нарича пловдивската публика "изроди", "терористи", "лумпени, виновни за изпадането"! В страх от "народната любов" при всеки мач г-н президентът барикадира подстъпите към трибуните на "Стадион Ботев" с жандармерия, ограждения и всякакви мерки за сигурност, но пък апаши пладнешки обират клубната съблекалнята все едно е безнадзорно бунгало!
6. Христолов се добра до едноличната власт в клуба след серия от нечистоплътни комбинации и интриги. Човекът, пред чийто езикови умения Сакскобурга би изпъквал като филолог-българист, постоянно мрънка и се оплаква, че сам самичък носил тежестта да обезпечава съдбините на Ботев Пловдив. Същевременно обаче, безцеремонно отказва офертите на Застрахователно дружество "Витоша", компаниите "Овъргаз" и ЛЕВ Инс, а наскоро арогантно отблъсна исканията на малтийския бизнесмен Джо Гаучи.
7. Христолов безочливо прогонва на два пъти от Колежа играещата клубна легенда Коце Видолов. Само това да беше сторил пак заслужава да бъде проклинат поколения наред от жълточерните сърца.
8. През годините бряговецът лишава Колежа от перспективни играчи като Асен Караславов, Тодор Симеонов, Армен Амбарцумян, Васил Колев, Мартин Камбуров, Боби Димитров, Николай Домакинов.

Преди време фенове на отбора пуснаха уеб сайт с интересно съдържание под формата на резултатно табло от футболен мач. Виртуалният "двубой" противопоставя голословните обещанията на Христолов на реално свършените дела. Засега резултатът е 18:0 в полза на празните приказки. Достатъчно е красноречиво, нали?

До последен дъх

Жълточерен съм до дъното на душата си. Не се вълнувам от национала и не ми пука за успехите му. Разбирам, че за много хора това е идиотско, но от дете съм болен ботевист. Hе мога просто да изхвърля шала на БПФК и да се загърна с националното знаме. Все едно да сменя отбора си.

Когато свирят химна, дори цървулкото до мен припява. Мен обаче ме боли стомахът. Това не е моят мач. Аз се чувствам добре само на Колежа, когато пуснат "Тъжното канарче". Мартин Петров вкарва гола за нас, грешка – за тях, за другите, за останалата част от България.

Непознати се прегръщат на трибуните. После се лее пиво и се пее хайдушки. Тръгвам си с моите приятели (също от Кичук Париж), ще гледаме Ботев Пловдив в събота. Ще играем с... няма значение с кой. Играем ние и това е достатъчно!
Не гледам мачове, гледам само Ботев Пловдив!

Сезона 2005-2006

Сезон, който няма да запомним с нищо или може би с това, че не изпаднахме. Размина ни се на косъм, записахме цели 4 победи. Колосално! Толкова навремето правихме само като гости.

Сега през повечето време се боричкахме

Но по-често просто догонвахме

Имахме невероятна публика

Публика, която не се предаде

И Селският, който продължи да дълбае. И отбор, който дори не мечтае, а безспорно има качество в него - с Коце Видолов, Недко, братя Миневи, с откачалката Какалов и Бобигол. Не е като да няма съвсем, но щом и железар като Наско Маринов побърза да се разкара от на Христола произвола, нищо добро май пак не ни чака.

Оставаме!

Събеседници по нежелание

По повод нестихващите протести и бойкота на мачове от различни страни гръмко се заклеймяват "лумпените" на ТИ, че били изоставили отбора си. Редно е обаче да се пита – къде бяха господа разобличителите когато бултрас осигуряваха "домакинска" обстановка за своя отбор в Бургас, Силистра, Симитли, Сандански, Търново, Самоков, Севлиево, Горна Оряховица, Търговище? Да не би по същото време да са били на безплатен обяд поканени от "някой", та така вещо и безочливо обявяват цена за уж платената любов? Кое кара разни типажи, стоящи далеч от хавите по улица "Варшава" да хвърлят нагло плюнки към толкова много, хиляди хора? От завист и яд ще да е, щото ботевистите не се дават, не коленичат и не признават тирания, омая за дребни душици.

Ботевистите винаги са били с отбора си, "и в мъката, и в радостта", както се пее в една стара песен на Трибуна Изток. Те дават лично време, пари и гръб за да бъде Ботев Пловдив жив. Търпят подигравки, обиди и полицейски произвол, докато други през това време слугуват на силните на деня, нагъват алчно кебапи и мрънкат ядно по "недъзите на част от публиката". Господа псевдоморалисти, за вестник пари се дават, за любовта – сърце!

Въпреки записаните позорни страници в клубната история, през всички тези 7 години на своето управление г-дата Христолов и Дервенков не престават да бълват празни приказки и голи обещания за светли бъднини пред БПФК. Сега е ред на ботевистите да дирят сметка и питат къде е "отбора за милиони"?

Защо БПФК играе безидейно, бездушно и отново се бори да не изпадне от А-група?
Защо БПФК получава по 3-4 гола от тимове като Беласица, Марек и Вихрен?
Защо БПФК има по-малко отбелязани голове отколкото спечелени точки в първенството?
Защо бе изгонен Ясен Петров и как така той успява с новия си отбор Черно море да направи 7 поредни без загуба -  за Купата набутаха 3 гола на суперзащитата от Подуене и после пометоха Вихрен насред Сандански - нещо което "отборът с голям потенциал" не успя да постигне в двата си 1/16-финални мача за Купата?
Защо вътрешноклубният живот е раздиран от съмнения, недоверие и празни приказки?

Кой и кога ще отговори? Защото бултрас имат отговор за своите постъпки:

Нашият протест е насочен срещу всичко това, което представлява футболният клуб Ботев Пловдив днес. Срещу всичко онова, което сътвори "вещото управление" на ръководството за 7 години и което доведе до срамното положение мач на Колежа с Родопа да бъде наричан "дерби за оцеляване". Отборът не е останал нито за миг без подкрепа през всички тези години на срам и трагедии. Често на нашите гостувания имаме повече подкрепа отколкото е домакинската посещаемост на някои други клубове. Колежа понякога дори само в един мач е по-пълен от други стадиони за цял полусезон. Нека тези, които лицемерно се чудят защо толкова много хора пътуват с Ботев и застават с гръб към терена, да препрочетат плакатите, които бултрасите издигнаха в Овча купел – «БПФК, НИКОГА НЯМА ДА СИ САМ! ...И НИЕ НИКОГА НЯМА ДА ОСТЪПИМ!».

Няма да остъпим от искането си да имаме отново своя силен и славен Ботев Пловдив! Няма да остъпим от искането си да гледаме отново наведените глави на «евробойците», да виждаме в очите на гостуващите футболисти страха от разгром на Колежа и то всеки път! Няма да остъпим от искането си да виждаме раздаващи се докрай футболисти, които считат защитатата на жълточерните цветове за призвание, а не за досадно задължение!

Протестът не е хрумване или модно дефиле. Целта ни не е само да изтъкнем тежките недъзи на клубната политика и жалкото състояние на клуба от Колежа. Ние искаме промяна. Незабавно! Радикална промяна във всички аспекти на клубния живот –

• адекватна трансферна политика;
• целенасочена и плодотворна работа в ДЮШ;
• изграждане на конкурентна среда и характер в отбора, футболистите ни да се възпитават в непримиримост и вяра;
• привличане на стойностни състезатели, покрай които талантливите ни юноши да градят умения и способности;
• благопристойно отношение към привържениците на клуба.

Само ние!

Идеята за тези редове не е конкретният случай от гостуването на Черно море и събитията (цяла седмица) след това. Те са само повод да споделя пред жълточерната общественост своята гледна точка. Мисълта ми е, че ни се преписват всевъзможни глупости, по-често без основания, които дават повод на "правоохранителните органи" да ни третират, меко казано, като терористи. Дразня се, че ей така даваме повод на "батбойко" да си отчита успехи в "борбата срещу престъпността и беззаконието". Съгласен съм, че понякога и ние се дъним, но го отдавам на "проблеми на растежа". Фуклявенето е отличителна черта за доста хора от агитките в БГ, без значение от кой отбор са. Намирам го за супер тъпо да се дуеш с това колко пиянства, бой и жени си преминал. Животът и любовта не са олимпийски игри!

Та, не ни стига тормозът на собствения ни стадион от собствения ни президент, а сега и тази кампания от морето. Защо? И скудоумци като Кралев чак го обърнаха на история. Кой бил по-стар? То се знае кой...Ама ме е яд, че за такива неща ни разнасят по страната и за това навсякъде ни посрещат все едно сме най-големите престъпници на Балканите. Едва ли има по-тормозена публика от нашата през последните 3-4 години.

Бях на "Колежа" за мача ни срещу Илиянци с един приятел, левскар от София. Той не можа да повярва, че за подобно безобизно като заряд мачле имаше охрана от жандармерия. Заради параноята на Христолов се преминаваше през три кордона проверки преди влизане. "Чилийски стадион". Само ние си знаем какво е да си ботевист в наши дни. Само ние!

А онези пък суфльори, журналята, само това дебнат за да си напълнят изрезките. Помиярска работа. За разлика от някои други, ние никога не сме парадирали с хулиганството. Че е имало разни щуротии - имало е, но никога не сме търсили да се сбием на всяка цена. Ако сме се сражавали, то е било за нашата кауза – когато са ни провокирали, подигравали и т.н., винаги, когато някои не съобразяват какво е Ботев Пловдив. Нищо не печелим с това да ни сочат навсякъде! Това само подхранва полицейщината срещу нас и дава основание на ченгетата да ни третират като Ал-Кайда. Спомнете си за посрещането в Търговище, когато стопираха колите с регистрация "РВ" пред входа на града, а на стадиона – 50-60 бултрас, обкръжени от същата бройка куки, та чак и подкрепления от Русе имаха. Скоро трябва ли да очакваме да ни посрещат и с гранатомети?

Преди време слушах един от Банско, който "ходи на мач само на национала". И знаете ли какво изръси - "много ги мразя ония от Ботев, щото са много лоши", ама не заради отбора било така, а заради публиката ги мразел(????). Представяте ли си, този профан ни мрази, щото вестникарите са му напълнили главата с простотии. Нито сме му разорали ниват а с картофи, нито сме му потрошили стоката, нито нищо, обаче "он" ни мразел.

Трябва да се пазим, много да се пазим, особено сега. Единственото, което ни е останало са нашата история и нашата публика. Ние сме във война и всичко е против нас - нямаме медиен комфорт като лафскарите, нямаме пари като Кюстендил и Ловеч, нямаме организация като чорбарите. Клубът ни е пълен въздух и се отнася като мащеха с нас. А е толкова важно да се опазим, за да го има Ботев Пловдив и след още 93 години. Ботев – това са ботевистите! Иначе ни чака съдбата на Сливен, Етър, Враца, Дунав... Не трябва да се оставяме да си бършат ръцете с нас, да ни набеждават за "скандалджии", "сбирщина", "нищо общо с футбола" и прочие.

Далеч съм от мисълта, че трябва да се сприятеляваме с когото и да е било. Вярвам, че сме достатъчно силни за да се справим сами. Няма да се мазним на властта, няма да позираме на вестникарите, няма да лицемерим и правим партия с други. Ние сме Ботев Пловдив, наши приятели са само ботевистите!

И на финала искам да призова жълточерната общественост да не участва в анкетата "Коя агитка сега е №1" на в. "Меридиан Мач"! Ето моят аргумент, който изпратих и до редакцията на изданието, без да имам претенцията, че представям всеобщото жълточерно мнение -

...от бр.2 на седмичника "Мач магазин", в статията "Стотицата на ФИФА - PR-лустро и цинизъм" цитирам написаното от Вас - "...подобни класации са пълно безумие". След като смятате така, защо се захващате с анкета? Намирам противоречие между думи и дела! Смятам, че получените/публикуваните резултати от Вашето "допитване" ще дадат нови поводи за нестихващи препирни в БГ фен-културата, а това, според мен, е тъпо. Защото - Агитка №1 за мен е моята агитка! Моята публика! На моя отбор! Каквито и да са резултатите Ви тя ще е №1. Винаги. Завинаги! Защото тя ми е дала толкова много неща - мечти, сила, любов... С нея съм съпреживявал и радост, и мъка. Викал и съм плакал с нея, бил съм се за нея, за моя отбор (щото всъщност тя е моят Отбор). И продължавам да го правя. Научила ме е как се обича, как се подкрепя. Възпитала ме на приятелство, на лоялност и вяра, на чест. Дала ми толкова незабравими мигове. Обичам я!... (и това не се побира в един талон, изпратен по пощата до някой си!) Аз съм ботевист и не ми пука дали моята "Трибуна Изток" ще бъде избрана за "Агитка №1" от ММ....

Смятам, че всеки ботевист ще се съгласи с написаното по-горе или поне в този ред ще бъдат мислите му по въпроса за Агитка №1.

Клуба на ботевизма в София

Днес празнува "жълточерна" София - петият рожден ден на местната ботевистка фракция! Изумително е как в тези мрачни години за ботевизма, ентусиазмът на привържениците не стихва, дори бележи експанзия в район доскоро немислим. 

Софийският клуб на привържениците на Ботев Пловдив се ражда на 22 април 2000 г. преди мача за първенство Славия-Ботев (3:2). На "Плиска" се събират двайсетина ботевисти-столичани и поставят основите на Софийския клуб на ботевиста. Това е първият фенклуб на извънстоличен отбор в столицата. В последствие организацията е съдебно регистрирана под името SOFIA CLUB BOTEVISTA с председател Димитър Аврамов. 

Още от самото си начало дружината се забелязва не само заради екзотиката да е от София, но и с редица прояви в живота на жълточерната общественост. През лятото на 2000 година стартира своя собствена интернет страница www.sofiaclub.com - първи по рода си официален сайт на група от Трибуна Изток. Три години по-късно, София Клуб възражда националният ежеседмичен вестник "Ботев", но поради разногласия с Клуб 1912, тиражирането от София е прекратено. Въпреки неразбориите, СКБ не се отказват и от 2004 стартират издаването на месечно списание - "Само Ботев" за история и статистика, и досега са излезли 8 броя.

Първоначално емблемата на фенклуба представлява ботевистки щит със стилизирана графика на един от символите на София - Патриаршеската катедрала в жълто и черно, а отгоре, на червеното поле е изписана абревиатурата СКБ (SCB). В последствие е видоизменена. Традиционно София Клуб присъства на мачовете на "канарчетата" в столицата и Пловдив, и редовно се включва в bultras on tour.

Силата да обичаш

В три думи се изразява жълточерната идеология от "Колежа" - Красота. Вяра. Борба.

Ботевисти, вие го направихте! Бяхте прекрасни в Дупница, в Бургас, в Илиянци и показахте, че ТОЙ НЕ УМИРА!!! Ботев Пловдив живее. И ние, всички жълточерни нападаме и се браним заедно, побеждаваме и губим, но не умираме!

Загърбваме един сезон, донесъл ни толкова мъка и обиди, но не се дадохме и с вяра трябва да гледаме напред. Достатъчно сме силни да приемем всичко, което съдбата ни е отредила. Последният мач с Левски София го потвърждава. Едва ли някога България е виждала такава подкрепа с каквато “Колежа” изпрати своите момчета? Поклон пред тази влюбена публика - изстрадала, наранена, гневна, но силна. Това е да можеш да обичаш. Силата да обичаш!

Потенциал не ни трябва, искаме победи!

И така ние вече знаем – чакат ни мачове по селца и градчета, и злобни подигравки от хората на “президента-шампион”. С времето се превърнахме в клуб, луташ се между спомените си за славно минало и проблясъците на посредственото си настояще. Предстои ни поредното драпане в безразличието на Б група и битки, за да не ни забравят.

Ръководството не престана да повтаря, че отборът имал потенциал и с преразкази за светло бъдеще ни успиваше през двете години в А група. Резултатът е плачевен – в трите дербита на ботевизма (с Левски София, с ЦСКА и с Локомотив) ние загубихме 11 пъти и спечелихме само веднъж. Успехът с 3:1 над “чорбата” е първата ни победа в такива дербита от 1999 г., а за успех можем да броим и първият наш гол на "Армията" от 1995 година. В графата срещу "вечният враг" Левски София от 1998 г. насам стоят само загуби – 12 поред! Треньорът Пачев (нищо общо с футболистта Пачев) заяви, че циркът в БГ-футбола рано или късно щял да свърши. Изобщо не ни пука за БГ-футбола! Ние сме за Ботев Пловдив и най-важното за нас е колкото се може по-скоро да свърши цирка в любимия клуб, защото с лагери в Стрелча и контроли с Брестник висенето в асансьора “А – Б” не ни мърда. Приказки от сорта "Играхме честно за това изпадаме" просто не вървят. За подобна честност претендират една камара отбори и това не ни топли. Ние бяхме на резилите с Черно море (3:4), със Славия (0:5), с Марек (0:2), с Черноморец (1:1), с Нафта (0:6) и видяхме трагедията с очите си. С такива игри нямаме място в елита, а и не искаме да сме тъпана на А група.

Все по-хубави, все по-силни, напред жълточерни!

Кризата в Ботев Пловдив е всъщност и кризата на нашата идентичност, защото разпардушинването на дружеството промени манталитета на публиката. Кога преди сме пресмятали точки за догонване, надявали сме се на някой друг или пък сме умували върху плетки и въртележки за оставане? Другите се съобразяваха с нас, не ние с тях. Сега за да преборим това ще е нужно още по-мощно да викаме, още по-силно да обичаме отбора си, да не се предаваме. Защото онова, което отличава Ботев Пловдив от Ловеч, Кюстендил, Нафта, Славия, Илиянци, Черно море, Берое, Марек и прочие е неговата публика, неговата подкрепа. Именно тя прави другите да бъдат просто само отборчета в сравнение с жълточерните от “Колежа” и само тази подкрепа ще съхрани клуба за поколенията. Нашата кауза е да бъдем ботевисти до последен дъх. Винаги. Само. Ботев Пловдив. Любов. Много любов и изобщо да не ни пука къде играе Ботев и дали пада осем пъти в десет мача.

10 ноември 2002

Историята ще ни оправдае

Безмълвно. Стоим в ступор и няма думи с които да го изречем. Очите гледат, но не вярват, мозъкът блокира от вида на стореното.

26 ноември 2003 година. Димитър Христолов-Селския поруга 86-годишен символ (Пловдивският Ботев приема за официални свои цветовете жълто и черно през 1917). Толкова е тъп, че едва ли съзнава стореното. В мач за националната купа, отборът на Пловдив загуби с 0:5 в София, но след време кой ще ти го помни. Раната е отвъд футбола, отвъд играта в мача, резултата. Нарича се гавра с паметта на десетки хиляди хора.

И понеже днес в "Република Пловдив" (а и като цяло в Българията) трудно се дири сметка, редно е да оставим белег за поколенията за да отсъдят след години размерът на раната. 

"Римските" екипи са завършената картина на безобразието христолово. От есента на 2000 година Митьо Селкият твори чутовни мерзости и по всичко личи, че скоро няма да се спре. Нефелната спортна общественост още ли се чуди защо ботевистите негодуват и се бунтуват? Българите винаги сме се славели с късата си памет, та за да не мине тихо и този срамен ден в историята, нека с рекапитулация да отбележим сторените мерзавщини от Христолов досега.

 

През пролетта на 2001 година той изгони от клуба с обвинения, че не му се подчинявали (даже "зло му мислили") следните играчи:

1. Сашо Ангелов

2. Тодор Симеонов
3. Манол Георгиев
4. Асен Караславов-Молива
5. Николай Киров-Белия
6. Васко Кръстев
7. Армен Амбарцумян
8. Георги Владимиров
9. Георги Ив. Георгиев
10. Иван Танчовски
11. Спас Колев
12. Димитър Хаджиев
13. Красимир Димитров
14. Шенер Ремзи
15. Христо Стаев
16. Пламен Крумов

Есен`2002:

1. Васил Колев
2. Мариан Тодоров
3. Енгибар Енгибаров

През есента на 2003 г. натирени бяха:

1. Румен Иванов-Коча
2. Мариан Германов
3. Гриша Иванов
4. Стефан Киков
5. Васил Димитров
6. Автондил Гвианидзе
7. Стоян Терзиев-Мечката
8. Йонко Неделчев-Багажника
9. Свилен Стоилов
10. Милен Кунчев

Същевременно заради пословичната си стиснатост и липса на елементарни човешки обноски, той не можа да задържи в отбора "млада кръв" с футболно бъдеще. Христолов изпусна Мартин Камбуров, Борислав Димитров, Иван Георгиев, Румен Попов, Георги Гривов. Знаково за това му поведение е случая с вратарчето от Битоля, Паце Коруновски, студент в НСА, който от септември`2002 до февруари`2003 бе държан "на проби" с обещанието "утре подписваме". Празните приказки и въздухарски обещания на "предприемача" от Крумово, дори Народна библиотека "Иван Вазов" не може ги побра в хранилището си.

Христолов е вече четвърта година на стадиона в квартал Каменица. С арогантното си поведение и лъжи няма как да не предизвика омерзение и омраза у иначе хора ларж като пловдивчани.
А Ботев Пловдив ще го бъде! Дали след 5, 15 или 20 години, клубът ще го бъде. Ще надмогне гаврите, ще надживее обидите и сплетните, ще оцелее. "Не ще умре, не ще умре един отбор в (поне) едно сърце..". Рано или късно всичко на този свят се връща. А дотогава:

Хайде, Боби!

Когато дойде на "Колежа" беше просто един от онази банда от Долна баня на Петьо Курдов. Твоята игра и твоите голове те направиха №1 за Трибуна Изток. Боготворен си за всичко, което ни даде в трудните битки за оцеляване. Никога няма да забравим колко мача взе сам, така както го направи в София срещу "Рилецо".
Сега някои те оплюват и обвиняват. Прости им! Любовта, понякога заслепява. И те, и ние, всички жълточерни искаме голове и победи. Прости, така както и ние ти прощаваме – когато бъркаш и се моткаш в пенала, когато пропускаш. Прости ни за това, че толкова много искаме от теб. Ти оставаш нашето знаме, нашата футболна гордост сега, когато е толкова мъчно да изправиш глава и твърдо да заявиш своята жълточерна любов.
В последните години ти си единственият за когото си заслужава да отидеш на стадиона. Не просто защото си от нашите, а защото знаеш тази игра, можеш да я правиш, играеш я. Ние ценим това. Толкова е важно да имаме своя красив Ботев Пловдив!
Ти знаеш кои са играли на "Колежа" – плеяда класици – Чико и Тумби, Кючуков, Сашо Иванов, Бенкса, Зехтински, Васко Симов, Гецата и Коце Видолов. Опитай се да станеш един от тях. Нашата история те задължава...
Давай, Боби, вкарвай! Ние сме с теб и те обичаме! Искаме те в национала!