Нула до нула

Ботев Пловдив никога, ама никога не е случвал на управници за последните 30 години, Всъщност за повече от 100 лета история, малцина са били тези, които оставят нещо от себе си за да го има клуба и след тях. Брокери, банкери, петролери, концесионери, пълни шарлатани и какви ли не още самовлюбени богаташи яхваха надеждите на претенциозните пловдивчани. И след чували с лъжи, поомесени с безотчетни пари, се изнизваха, оставяйки след себе си хаос, разруха и жълточерни сълзи.

Днес властта е за пореден път в ръцете на неграмотни хора. Заради тях състоянието на Ботев Пловдив е карикатурно, нещо средно между слон в стъкларски магазин, "бял хакер" в министерство и изявление на главния прокурор на Републиката. В момента няма кой от клубната управа да излезе пред жълточерната общественост и простичко да обясни каква е логиката на действията им. Голяма мъка е да кажат какви са приоритетите, амбициите и начините за постигане, защо е избрана тази или онази политика, кой какво прави, защо го прави и кое колко струва.

Съставът на първия отбор е различен на всеки 6 месеца – тотална въртележка на играчи, идат едни, други си хващат пътя. Изглежда нормално за съвременната футболна фабрика, но в ПФК Ботев е като на Маказа лятно време и за жалост обикновено пристигащите са в пъти по-ниско качество от заминаващите. Някои дори са просто като клиенти на НОИ, правят курортно присъствие на КТБ и после направо от там в статистика за историята отиват.

Иначе школата на клуба дава продукция. Засега. Това е все още благодарение на построената от Цветан Василев база и сравнително добрите условия, които предлага за футболно чиракуване. Но не е само да построиш, трябва и да поддържаш, а то не е като да поддържаш високи цени на горивата без оглед на световните котировки. Неможачеството на управата стигна до там, че да си пише сама хвалби в клубния сайт колко голямо постижение било да се достигнат трети места в шампионати на детско-юношеските групи. Е и?

Темата за строежа на клубния стадион се вкисна и няма какво да се коментира, само загуба на нерви и време е. Всичко там си остава с карикатурата 'Март 20-20', достойна за страниците на "Стършел" и "Прас-прес". Струва си обаче да се търси отговор какво означава изразът 'нулева година', защото е подозрително да не би да значи нула на нула в околофутболния мач Пито-Платено.

Двама са тези, които трябва да отговарят. Единият е президентът Самуилов, а другият е Ангел Палийски от директорския борд на дружеството. По градски казано, чичо Сам и бат Ачи. Та тия двамата, какво ги води и държи в клуба си е техен грях, но важно е да им се набие в главите, че за ботевистите си остават две големи нули на таблото на историята. Ботев Пловдив е хронично болен от управленска немощ, а вирусоносители са едни елементарни неможачи. Редно е откровено да ги лекуваме защото знаем кои са и какво работят техните покровители, политически и икономически.

Still Standing

Botev Plovdiv has maintained a strong fan base over the years and in terms of the popularity is staged as the third most supported club in Bulgaria. There is no unique umbrella organization embracing all fans of the Plovdiv Canaries.

Obviously the ‘bultra’ derives from Botev Ultras and it is a common alias for all extreme botevists. Presently under the banner Bultras on stands are gathering several groups but anyway it is not a consolidated orchestra. Since the end of 90s this name has gained popularity not only among botevists' society but nationwide. Simultaneously the all-botevists’ representation is considered as the Club of Supporters of Botev Plovdiv (KPBP), established in 2013 as an heir of previously existed centralized fan clubs.

Generally, every bultra is a botevist, but not all botevists are bultras. The symbolic foundation traces back more than 50 years ago when the vibrant support has commenced to place itself at Tribuna Iztok (East stand) of home stadium. However, it was sporadic and chaotic by the beginning of 1990’s when first organized groups emerged.

In 1993 a gang from the Izgrev neighborhood of Plovdiv appeared, called Izgrev Boys. Shortly afterwards two other residential districts, Kichuk Paris and Karshyaka, delivered own mobs (BrigadesBrannik, lately Banda Kichuka and Bunta Sever respectfully) on the stands. The public coined the term bultras as to nominate them all in general.

Through last decades a sheer number of ultra groups have arisen and faded away whilst others still standing - Bandits, Barabas, Ludata Banda Kichuka, Brigades Trakia, Centrum Crew, Proslav, Titans, SCB, CSC, Youth Group, Bultras Assenovgrad, Bultras Haskovo. Thus the lack of homogeneity gives a multifaceted look of Botev's support which allegedly preserve it natural, away from any political interference or fashionable ephemera.     

The blog Bultras Story is dedicated to the history of Plovdiv's botevism and its presence in the Bulgarian stadium culture. Unfortunately it is still without English translation, so a foreigner may enjoy only the photo chronicles there - The Beginners, The 1970s and 80s, Ultra' Botev [1] [2] [3] [4]

Happy Happy Old Buddy Birthday

The history of Plovdiv Botevism is a wonderful novel of adventures inspired by friendship and passion. All the ingredients are there - love, hate, happiness, pain, scandals, betrayal, sedition, tears!

Today celebrate all proud followers of the colors that brought football to Plovdiv and laid the foundations of a pure love and holy tradition. The Botev Plovdiv’s constituent assembly was held on Sunday, March 11, 1912 and received a juridical registration on the next day, Monday, March 12. Presently club fans celebrate the later date as a birthday.

Named after a hero, Hristo Botyov Petkov, a freedom herald and personality beyond national limits, the club adopted golden yellow and black as distinguished colour scheme in 1917. The chosen pattern was elaborated as a symbol of unity between club founders. These were boys from the Saint Augustine Catholic College (Golden) and their schoolfellows from the Orthodox Gymnasium Prinz Alexander I von Battenberg (Black). In addition was written on then protocol this to represent the sun and land of Thrace. Actually Saint Augustine College was a real cradle of Plovdiv football. From there were pioneered several prominent local teams circa 1910s, but only Botev has survived since then. Founded in 1912, Plovdiv Canaries are the oldest Bulgarian football team currently active.

Moreover, it remains one of the most popular clubs in Bulgaria even has earned just a humble score of trophies – twice champion (1929, 1967) and three times national cup winner (1962, 1981, 2017) and one international success in Balkan Cup tournament (1972).

The club officially acknowledge the Canaries as a nickname though there are not clear evidences how it emerged. Allegedly it comes from the song "Blue Canary" by Marisa Fiordaliso and Carlo Buti which has been an opening theme of home matches since 1961. Earlier nicknames were "The Yellows" and "The Plovdiv Army Boys" due to the fact they came under patronage of the Army's local garrison in 1950s.

Happy Birthday, Old Buddy!

Ботев Пловдив на 108

В началото на миналия век, преди 108 години вече, из улиците на Пловдивград, по махали и квартали  се прокрадва ново развлечение. Игра с топка, наречена футбол. Енергичните пловдивските юнаци са пленени от нея, а броят на тичащите подир съшитото кожено кълбо се множи бързо. Една такава група ентусиазирани приятели, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, решават да си направят свой отбор за да се съревновават с останалите в града. Така на 11 март 1912 г. те се събират и поставят началото на дружество за футбол. На следващия ден е официално провъзгласено без никой тогава да подозира, че това отроче на пловдивските улици ще надживее световни войни, национални катастрофи, политически режими и ще се превърне в най-вълнуващото гражданско сдружение на своя град. Момчетата - Стоян Иванов Пухтев, Ненко Георгиев Пенелов, Петър Делев, Теньо Русев, Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев - обричат своето начинание с име съчетаващо бунт и поезия в едно, кръщават клуба си - “Христо Ботев - Футболно дружество”. Така започва една любов, оцветена в багрите на надеждата и тъгата - жълто и черно, като слънцето и земята на Тракия.