Still Standing

Botev Plovdiv has maintained a strong fan base over the years and in terms of the popularity is staged as the third most supported club in Bulgaria. There is no unique umbrella organization embracing all fans of the Plovdiv Canaries.

Obviously the ‘bultra’ derives from Botev Ultras and it is a common alias for all extreme botevists. Presently under the banner Bultras on stands are gathering several groups but anyway it is not a consolidated orchestra. Since the end of 90s this name has gained popularity not only among botevists' society but nationwide. Simultaneously the all-botevists’ representation is considered as the Club of Supporters of Botev Plovdiv (KPBP), established in 2013 as an heir of previously existed centralized fan clubs.

Generally, every bultra is a botevist, but not all botevists are bultras. The symbolic foundation traces back more than 50 years ago when the vibrant support has commenced to place itself at Tribuna Iztok (East stand) of home stadium. However, it was sporadic and chaotic by the beginning of 1990’s when first organized groups emerged.

In 1993 a gang from the Izgrev neighborhood of Plovdiv appeared, called Izgrev Boys. Shortly afterwards two other residential districts, Kichuk Paris and Karshyaka, delivered own mobs (BrigadesBrannik, lately Banda Kichuka and Bunta Sever respectfully) on the stands. The public coined the term bultras as to nominate them all in general.

Through last decades a sheer number of ultra groups have arisen and faded away whilst others still standing - Bandits, Barabas, Ludata Banda Kichuka, Brigades Trakia, Centrum Crew, Proslav, Titans, SCB, CSC, Youth Group, Bultras Assenovgrad, Bultras Haskovo. Thus the lack of homogeneity gives a multifaceted look of Botev's support which allegedly preserve it natural, away from any political interference or fashionable ephemera.     

The blog Bultras Story is dedicated to the history of Plovdiv's botevism and its presence in the Bulgarian stadium culture. Unfortunately it is still without English translation, so a foreigner may enjoy only the photo chronicles there - The Beginners, The 1970s and 80s, Ultra' Botev [1] [2] [3] [4]

Happy Happy Old Buddy Birthday

The history of Plovdiv Botevism is a wonderful novel of adventures inspired by friendship and passion. All the ingredients are there - love, hate, happiness, pain, scandals, betrayal, sedition, tears!

Today celebrate all proud followers of the colors that brought football to Plovdiv and laid the foundations of a pure love and holy tradition. The Botev Plovdiv’s constituent assembly was held on Sunday, March 11, 1912 and received a juridical registration on the next day, Monday, March 12. Presently club fans celebrate the later date as a birthday.

Named after a hero, Hristo Botyov Petkov, a freedom herald and personality beyond national limits, the club adopted golden yellow and black as distinguished colour scheme in 1917. The chosen pattern was elaborated as a symbol of unity between club founders. These were boys from the Saint Augustine Catholic College (Golden) and their schoolfellows from the Orthodox Gymnasium Prinz Alexander I von Battenberg (Black). In addition was written on then protocol this to represent the sun and land of Thrace. Actually Saint Augustine College was a real cradle of Plovdiv football. From there were pioneered several prominent local teams circa 1910s, but only Botev has survived since then. Founded in 1912, Plovdiv Canaries are the oldest Bulgarian football team currently active.

Moreover, it remains one of the most popular clubs in Bulgaria even has earned just a humble score of trophies – twice champion (1929, 1967) and three times national cup winner (1962, 1981, 2017) and one international success in Balkan Cup tournament (1972).

The club officially acknowledge the Canaries as a nickname though there are not clear evidences how it emerged. Allegedly it comes from the song "Blue Canary" by Marisa Fiordaliso and Carlo Buti which has been an opening theme of home matches since 1961. Earlier nicknames were "The Yellows" and "The Plovdiv Army Boys" due to the fact they came under patronage of the Army's local garrison in 1950s.

Happy Birthday, Old Buddy!

Ботев Пловдив на 108

В началото на миналия век, преди 108 години вече, из улиците на Пловдивград, по махали и квартали  се прокрадва ново развлечение. Игра с топка, наречена футбол. Енергичните пловдивските юнаци са пленени от нея, а броят на тичащите подир съшитото кожено кълбо се множи бързо. Една такава група ентусиазирани приятели, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, решават да си направят свой отбор за да се съревновават с останалите в града. Така на 11 март 1912 г. те се събират и поставят началото на дружество за футбол. На следващия ден е официално провъзгласено без никой тогава да подозира, че това отроче на пловдивските улици ще надживее световни войни, национални катастрофи, политически режими и ще се превърне в най-вълнуващото гражданско сдружение на своя град. Момчетата - Стоян Иванов Пухтев, Ненко Георгиев Пенелов, Петър Делев, Теньо Русев, Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев - обричат своето начинание с име съчетаващо бунт и поезия в едно, кръщават клуба си - “Христо Ботев - Футболно дружество”. Така започва една любов, оцветена в багрите на надеждата и тъгата - жълто и черно, като слънцето и земята на Тракия.

Ierolohites на 50

Ierolohites е най-старата организирана група на феновете на Арис. Официално датира от 1970, но всъщност е активна още от средата на 60-те, когато млади привърженици на отбора започват да се групират при Тира 1 (Вход 1) на клубния стадион в квартал Харилау. По онова време съоръжението е с форма на подкова и има трибуни само от три страни. 

Името в груб превод от старогръцки означава "свещени бойци". В митологията така се наричат личните гвардейци на боговете и Арис (Арес или Марс на латински) като бог на войната също имал своя си вярна стража. Наименуването на групировката е с интересна история.

През 1970 организацията е официално регистрирана под името "Клуб на приятелите на Арис от Света Троица" (Σ.Φ ΑΡΗ Αγίας Τριάδας), Света Троица е квартал в централната част на Солун. Година по-късно, на гостуване на Панетоликос в Агринио (победа с 3:0 за националната купа), пътуващите привърженици от Солун оказват впечатляваща подкрепа заради което в интервю след мача футболистът на Арис, Йорго Серпецис ги нарича – йеролохитес (използава се в смисъл на непоколебими, неукротими). И така групата се сдобива с новото си име "Йеролохитес Тира1", а безспорен нейн вожд по онова време бил легендарният Сарафос.

През 1980 организацията почти престава да съществува и чак десетилетие по-късно младата кръв на Арис се заема да я възстанови. С подкрепа от ветерани, на сцената се появява "Клуб на Арис - Алкохолици" (Алколикон). През 1991 той е прекръстен на Ierolohites Club Salonica. В него преобладаващо участват привърженици от кварталите Триандрия, Тумба, Свети Фанури и Света Троица, където е и щаб-квартирата на "неукротимите".

В миналото си групировката има доминиращ националистически уклон поради което мнозина я определят като дясна на фона на ляво ориентираните фракции от Super 3, най-голямата ултрас организация на Арис. През новия век Ierolohites следва два основни принципа в своя живот – 1) добронамерена критика и конструктивна опозиция към всяко управление на ФК Арис и 2) политическа неутралност, но изявена християнска посветеност.

Ierolohites не е част от Super 3 и продължава да стои на противоположния сектор, Тира 1, на стадион "Клеантис Викелидис".

ultra Tosko

Нашата скръб за починали любими хора е безгранична и без утеха, но Господ е дарувал вечен живот. Всичко би било безсмислено, ако завършваше със смъртта. Господ Иисус Христос се възнесъл на небето в 40-тия ден и за това в същия ден душата на починалия чува праведното определение Божие за съдбата си занапред до всеобщото Воскресение и Съд. Нека всички, които го познавахме Тоско, да отправим молитва към Бога за упокоение на душата му с думите на панихидата:

"Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят! Сам Ти, Господи, упокой душата на починалия Твой раб Тоско в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка. Всяко съгрешение, което е сторил с думи или дело, или мисъл, прости като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Единствен Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна и Твоето слово е истина. Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресветия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога, и во веки веков. Амин."

Нека Бог да го прости и вечна да бъде паметта му!
От днес блогът, който 17 години се именуваше bultras on location, ще носи името на този велик човек в негова чест и памет.

Сбогом, ТИ сърце

Толкова е болезнено, че не може да се изрече. Отиде си, безвъзвратно отлетя. Една душа светла в жълто и черно. Едно момче, отдадено до лудост на тая проклета игра.
Един от нас, но по-голям от всички заедно. По-голям и от смъртта. Незаменим за нашите скромни мащаби - организатор, мотиватор, двигател на бултрата. Сърце на ТИ.
Непрежалимо е. 
...искам някога отново да се качим в колата и да идем на най-безсмисленото гостуване за да не бъде Ботев сам... 
Губим. Този път както никога преди. Дори проклетият финал с шумните ни съседи не боли така и без това загубени финали имаме на кило. Сега губим завинаги.
Сбогом, Тосе. Светла ти памет, огромно сърце!

2019

Една снимка казва всичко. За изминалата година, нещастна 2019-та и трижди по-нещастни ние. Загубихме финала на финалите, а собственият ни стадион тъне недостроен, занемарен, гол бетон и арматури. Изстинал от празни обещания.

Изпратихме в отвъдното и Вечното момче. Отиде да се присъедини към небесния отбор на българския футбол. Човек-епоха за нас, играе от 1959 до 1978, единствено и само в жълто и черно. Чико е от тримата великани, редом със Старика и Джогата, съзидали живота си в темелите на клуба от "Колежа". Същият по който въздишаме с любов и все въжделеем да го бъде (Все по-хубави, все по-силни - напред, жълточерни!).

Всяка приказка си има своя край. Романтичните пък често са с неочакван, понякога и с болезнено тъжен. Ние изживяхме поредното си вълшебство и след 15 май 2019 свърши. Вече нищо не е същото. Идва ред за нещо ново да ни се случва. Дано е за добро. Което не ни убива, правило ни по-силни. Времето е наше! Благодарим ти, Ники Киров, поклон пред труда ти, Бели вожде. Благодарим и тебе, Феро, че като феникс пак изправяме глава. Поне годината затваряме с успех, цели 7 победи поред. Толкова, колкото общо за десет месеца преди това.
 
16/02/19 Ботев Пловдив - Славия 1:0
19/02/19 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:1
23/02/19 Ботев Пловдив - Верея 4:0
02/03/19 Дунав - Ботев Пловдив 1:1
10/03/19 Черно море - Ботев Пловдив 0:0
15/03/19 Ботев Пловдив - Ботев Враца 1:1
31/03/19 Левски София - Ботев Пловдив 1:1
04/04/19 НК 1/4-финал, Ботев Пловдив - Черно море 1:1, 4:2 след дузпи
07/04/19 Берое - Ботев Пловдив 1:1
13/04/19 Ботев Пловдив - Черно море 0:2
17/04/19 НК полуфинал, Ботев Пловдив - ЦСКА-София 3:2
21/04/19 Лудогорец - Ботев Пловдив 3:0
24/04/19 НК полуфинал-реванш, ЦСКА-София - Ботев Пловдив 3:3
27/04/19 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 2:0
04/05/19 Ботев Пловдив - Левски София 1:3
11/05/19 Ботев Пловдив - Берое 0:1
15/05/19 НК-Финал, Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 1:0
18/05/19 Черно море - Ботев Пловдив 1:0
21/05/19 Ботев Пловдив - Лудогорец 0:2
24/05/19 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 1:0
14/07/19 Арда - Ботев Пловдив 0:0
21/07/19 Ботев Пловдив - Дунав 3:1
29/07/19 Левски София - Ботев Пловдив 3:1
03/08/19 Етър - Ботев Пловдив 2:2
10/08/19 Ботев Пловдив - Царско село 0:2
17/08/19 Берое - Ботев Пловдив 2:0
24/08/19 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 2:1
31/08/19 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 1:1
14/09/19 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 0:1
20/09/19 Черно море - Ботев Пловдив 2:0
25/09/19 НК 1/16-финал, Миньоро - Ботев Пловдив 1:2
29/09/19 Ботев Пловдив - Славия 0:1
05/10/19 Ботев Враца - Ботев Пловдив 3:0
19/10/19 Ботев Пловдив - Лудогорец 0:1
30/10/19 Ботев Пловдив - Арда, 1:1
06/11/19 Дунав - Ботев Пловдив 1:2
10/11/19 Ботев Пловдив - Левски София 1:0
25/11/19 Ботев Пловдив - Етър 2:0
30/11/19 Царско село - Ботев Пловдив 0:3
03/12/19 НК 1/8-финал, Славия - Ботев Пловдив 1:2
07/12/19 Ботев Пловдив - Берое 3:1
15/12/19 Витоша Бистрица - Ботев Пловдив 0:2

Празнодумци всякакви и всенародно известни мошеници се гаврят с мечтите ни. Зли орисници ни пращат в небитието. Гарван грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята...Вехти лицемери излязоха даже открито из Пловдивград да претендират за равнопоставеност. Така е, всички държим на равнопоставеността - да се съблюдава правото на малцинството и да се дава  дължимото на мнозинството. Щото като се тегли чертата, сметката е видна - 15000 срещу 5 хиляди (и то пряко сили, с подкрепа от чужди агитки даже) в мача на столетието.

Бултра Коледа е, 19.12. на 2019-та, а сме тъжни. Изпращаме година на огромни нещастния. Няма с какво друго да се поздравим сега освен с тази снимка. Нас ни има, много сме, повече от всеки друг в Хилядолетния град. И не се предаваме, дишаме изтерзано, но няма се дадем, макар и бездомни, макар и безпътни. Битката за Колежа е битка за България. Защoто тези, които ни причиниха това нещастие са същите, които тормозят българите от десетилетия.

Защото сме Ботев Пловдив - бунт и поезия като Христо Ботйов, горди и волни като Град Пловдив. И в това царство кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби - зло безконечно, кипи борбата и със стъпки бързи върви към своят свещен конец - "Колежа или свинец"!