 |
adidas
Uncapitalized and stylized name with a lower case 'a', this sporting super brand was created by Adolf Dassler after split up with his brother in 1947. Rudolf formed a new firm that he called Ruda from Rudolf Dassler, while Adolf registered Adidas AG (from Adi Dassler) and their
3-stripes and Trefoil are responsible for some of the coolest kits ever - from simple classics (such as Holland'74, Brasil, France and Peru in World Cup'78 and all West Germany'80s) to design masterpieces as the iconic France, Wales, QPR, Man United, Arsenal, Penarol, Gremio, Flamengo, River Plate, Porto, Girondins and Anderlecht in 1980s. Actually Adidas bought the renowned branding in 1952 from the Finnish sports company Karhu Sports.
|
||||||
 |
Admiral
Old fine English brand, Admiral were replica kit pioneers
in the 70s. Beginning with Leeds United as in the 1973–74 season they wore
the first visibly branded kit in the English top flight. Realising the potential of the replica kit market, Admiral brokered a deal with the English football association
in 1974 to produce the first commercially available England shirt that
featured a sportswear manufacturers logo. They agreed a five-year
contract for a starting payment of £15,000 a year or a 10 per cent
royalty.
Lately Admiral
imposed on iconic tramline design for Manchester United, Tottenham Hotspur,
West Ham, Coventry City, Crvena Zvezda Belgrade, Servette, Malmo FF, Wales, Belgium etc.
|
||||||
 |
Bukta
Another vintage English brand. Primarly the company was founded mainly to produce shorts for British soldiers fighting in the Boer Wars. They apparently produced
kits for Nottingham Forest way back in 1884. In the 1930s they were supplying
most Englsin and Scotish first division teams. In the 70s even Ajax were wearing Bukta kits for
their European Cup triumphs.
|
||||||
 |
Ennerre (NR)
If there’s one brand to associate with Calcio'80s it is
the NR. Created by ex-player Nicola Raccuglia, they dominated the Italian
market before disappearing in the 2000s. Worn by 80s icons galore – the NR brand has dressed the Maradona's Napoli of the two
Scudetto and UEFA Cup,
the Milan of Wilkins, Hateley and Baresi, AS Roma of Falcao and Bruno Conti, Lazio of
Giordano and Manfredonia, Sampdoria of Vialli and Mancini and Fiorentina of Antognoni and in addition to
Kashima Antlers of Zico and New York Cosmos of
Pele and Chinaglia and many others that, remember them all, seems very
difficult.
|
||||||
 |
Erima
Before Adidas started manufacturing the shirts of Die
Mannschaft there was Erima, who made them from 1965 to 1980. Adidas actually
bought their German rivals in 1976 but the Erima name lived on and they made
some brilliant kits in the late 70s. The company's head office is based in the Swabian town of Pfullingen
near Stuttgart, while branch offices are also located in Austria,
Switzerland, France, Belgium and Holland. Erima has also been the supplier of top teams such as Schalke, Stuttgart, Koln, Kaiserslautern and Eintracht Frankfurt.
 |
||||||
 |
Hummel
Based in Aarhus, Denmark the company was founded back in
1923 by Messmer brothers, Albert and Michael Ludwig, founders of Messmer & Co in Hamburg. The company became Danish after
being taken over by Bernhard Weckenbrock in 1956, who moved its base to
Kevelaer, North Rhine-Westphalia. The brand struck gold in the 80s as
their fantastic half-pinstripe kits adorned the equally fantastic Danish
Dynamite team which became many fans 2nd team. They got blaze traction in
Europe with Tottenham Hotspur and Aston Villa and even decking out Real
Madrid for 9 years. Hummel logo is a stylized bumble bee, as hummel is German
for bumble bee. However, the hummel bumble bee also represents the company’s
history as the notorious underdog succeeding against all odds.
|
||||||
 |
Kappa
Having found success in the 70s on streets and ski
slopes with casualwear and outerwear, the Robe di Kappa brand turned to
athletics and football. They hit kit design gold in the 80s with Ajax,
Feyenoord and Juventus huge v-neck and collar shirts with the Ariston ad.
Lately Barcelona and Roma dressed to kill in Kappa garments at the end of the century.
|
||||||
 |
Le Coq Sportif
The French brand was at its height in the late 1970s and early 80s, synonymous with one of the great teams and shirts
of the era - Saint-Étienne’s Manufrance and SuperTele kits. Also
PSG's iconic top known as the 'Hechter Shirt' after fashion designer Daniel Hechter. They supplied World Cup winners Italy‘82 and Argentina’86 and Aston Villa’s
European glory in 1982.
   |
||||||
 |
Lotto
Established in 1939 by the Caberlotto family who were the owners of the football team of Treviso. The Italian company exploded onto the scene in the early
90s with some really bold designs (too bold with 'that' Fiorentina design!).
Anyone who creates those Croatia kits of 1996-1998 and the Milan 'Motta'
shirt of 1993 deserves a mention.
|
||||||
 |
Meyba
After years creating casualwear for the Catalan beaches,
local company Meyba hit the big time in 1982, supplying Barcelona for 10
years and kitting out iconic players like Simonsen, Schuster, Quini, Maradona, Bakero, Guardiola,
Koeman, Laudrup and Stoichkov.
 |
||||||
 |
Patrick
Formed 1892 in France by Patrick Benetau. Before moving
into kits they were famous for their 2-striped boots, worn by Platini and Kevin Keegan. Never managed to sign up any huge clubs but did kit out
teams aplenty across Europe in the early 1980s.
|
||||||
 |
Penalty
Brazilian brand formed in 1970 which soon became a leading
supplier of footballs and kits in their huge domestic market. Created
some great kits in the 80s/90s, e.g. Sao Paolo, Fluminense, Gremio - with huge
sponsor logos like TAM and Coca Cola
|
||||||
 |
Puma
Formed by Rudi Dassler after splitting with brother Adi,
Puma (originally Ruda!) are often overlooked yet made some crackers in the
70s and 80s as Gladbach’s Datsun kit, Austria'82 World Cup, AS Saint-Étienne, Crvena Zvezda Belgrade and
Botev Plovdiv halved sleeves top in mid-80s.
|
||||||
 |
Topper
Argentine/Brazilian brand, huge in South America in the
80s, providing kits for many of the top teams and making sponsorship deals
with the likes of Sócrates. But it’s the Brazilian Seleção for which they’re
best known, especially the 82 vintage.
 |
||||||
 |
Umbro
Where else to end such selection but the iconic English brand, formed
in 1924 by the Humphreys Brothers (Um-Bro). It has produced kits for many notable football clubs over the years -
almost every bigger one in Britain as well as Independiente, Flamengo,
Olympique Lyonnais, Colo-Colo, Gremio, Santos, Vasco da Gama, Lazio,
Internazionale Milano, Ajax, CSKA Moscow, Hajduk Split and Olympiacos. Their kit debut was the 1934 FA
Cup final, with both Manchester City and Portsmouth wearing Umbro. At the 1966
World Cup, 15 of the 16 teams wore Umbro.
|
2019/09/10
Iconic Kit Suppliers
Considering a recent chat at the bultras Independent I recall some masters that have shaped the world of football. Based on research via twitter and facebook here is my personal selection of the most influential team kit suppliers of all time:
2019/07/28
Foreign Link, July 2019
Argentina
Mauro Alegre – (2006–2010)
Armenia
Armen Ambartsumyan – (1997–2001)
Brazil
Manuel Peterson – (2008-2009)
Alexandre da Silva A Cerdeira – (2009)
Arthur Henrique Ricciardi Oyama – (2012-2013)
Vander Sacramento Vieira – (2012-2014)
Fernando Viana Jardim Silva – (2017-2018, 2019)
Felipe Brisola – (2016-2018)
João Paulo da Silva Araújo – (2016 and 2018)
Rafael Diego de Souza – (2016)
Victor Hugo Mateus Golas – (2015-2016)
Alvaro Juliano Ongilio – (2017-2018)
Gustavo Affonso Sauerbeck - (2017-2019)
Diogo Campos Gomes - (2018-2019)
Johnathan Carlos Pereira - (2018-present)
Ebert Cardoso da Silva - (2019-present) Taylon Nicolas Correa Marcolino (2019)
Burkina Faso
Habib Bamogo – (2013-2014)
Cameroon
Benjamin Niemo – (1999-2001)
Gustave Bahoken – (2009)
Alfred Mapoka – (2009)
Émile Mbamba – (2008–2009)
Canada
Robert Cabai – (1991-1992)
Cape Verde
Sténio Nivaldo Matos dos Santos – (2016)
Croatia
Marko Pervan – (2019-present)
Czech Republic
Tomáš Jirsák – (2012–2015)
Republic of the Congo
Férébory Doré – (2014 and 2019)
France
Romain Inez – (2014–2015)
Rahavi Kifouéti – (2015-2016)
Omar Kossoko – (2016–2017)
Daudet N'Dongala – (2017-2018)
Georgia
Avtandil Gvianidze – (2002–2004)
Ghana
Erick Kabu – (2008-2010)
Italy
Emanuele Morini – (2009)
Luca Brignoli – (2009)
Alan Carlet – (2009)
Fabio Tinazzi – (2009)
Massimiliano Brizzi – (2009)
Marco D'Argenio – (2009)
Ciro Sirignano – (2009)
Gilberto Zanoletti – (2009)
Alberto Rebecca – (2009)
Ilario Lanna – (2009)
Marco Di Paolo – (2009)
Alessio Locatelli – (2009)
Lithuania
Ernestas Šetkus – (2012-2013)
Macedonia FYR
Boban Grnčarov – (2012-2014)
Madagascar
Anicet Andrianantenaina – (2013-2014)
Morocco
Mohammed Semal – (2008)
Netherlands
Civard Sprockel – (2013-2014)
Marlon Pereira Freire – (2013) Luís Pedro – (2013-2014)
Romario Kortzorg – (2013-2014)
Joël Tshibamba – (2015)
Gregory Nelson – (2015–2016)
Rodney Klooster – (2019-present) Philippe van Arnhem – (2019-present)
Nigeria
Daniel Ola – (2009)
Omonigho Temile – (2008–09)
Poland
Adam Stachowiak – (2013-2015)
Daniel Kajzer – (2017-2019)
Romania
Ilie Sandu – (2001)
Alexandru Benga – (2014)
Alexandru Curtean – (2014)
Srdjan Luchin – (2014)
Scotland
John Inglis – (2001–2002)
Serbia
Marko Ilić – (2006)
Slovenia
Elvedin Džinić – (2013)
Spain
Rubén Palazuelos García – (2012)
Tunisia
Hamza Younés – (2014)
Ukraine
Ihor Kulis – (1990-1993)
Dmitro Parhomenko – (2001)
Serhyi Khomenko – (2001-2002)
Dmitryi Mazur – (2001-2002)
Ihor Oshchypko – (2015)
Uruguay
Sebastián Flores – (2009)
César Nicolás Varela Bautista – (2015)
| |||
|---|---|---|---|
2019/02/22
Да знаем и познаем
Прегънатият свиква със своето нищожество. Няма смисъл в първородството, щом съм гладен, казва библейският Исав, дайте ми паница с леща. Съвременният футбол на България е с отрязани криле, то даже няма небе където да ги разпери. Единствено има нещо отчаяно, разубедено и мнително в душите на всички, които са запалени (все още) по него без оглед на цветовите си пристрастия. Оттук и характерната българска битова небрежност, глухото раздразнение, безадресната претенция, накрая безстилието, дори в елементарни нещица като играта с топка. Но най-голямата беда се състои в атрофирането на чувството за свобода, "не за мен, а за всички нас".
Свободата е свързана с ежедневното участие на колкото се може повече хора в нейното извоюване и защита. Един вид всекидневна съпротива. Срещу фалша, лъжата, непочтеността, срещу #HUBAVOE Но Не Е Готово. И когато се достигне до критична маса от хора, желаещи "честна игра, чисти ръце", тогава вече борбата за живот добива стойност и значимост. Та поради това сега е повече от необходимо за ботевизма, ботевистите да ползват две свои масови проявления - Клуба на привържениците на Ботев Пловдив (КПБП) и Сдружение "ПФК Ботев" (Сдружението).
КПБП би следвало да е най-широко обхватната организация на ботевистите, чиято цел да бъде главно да координира и организира изяви на привърженици в целия спектър на дейности, присъщи за редовия футболен запалянко. В основната си роля на централна фенска организация КПБП да организира множество благотворителни каузи, футболни турнири за аматьори, образователни инициативи и прочие дейности свързани с пропагандирането на пловдивската жълточерна идея.(Нарочно пиша граматически неправилно жълтото и черното, за да сме разграничими от другите отбори със същата цветова украска).
Основните задачи на КПБП да бъдат за приобщаване на възможно най-голям брой ботевисти без оглед на възраст, пол, занятие и да формира у тях манталитет и поведение с които да бъдат идейно чисти, финансово независими и необвързани с конюнктурата на ръководство на футболния клуб. Организация, която да се самоиздържа от членски внос, дарения в урни и продажба на всякакви артикули, свързани със запалянковска дейност.
От друга страна, Сдружението пък да е структура на ботевистите, чиято цел да бъде гарантиране на неприкосновеността и непреходността на футболния клуб Ботев Пловдив – традиции, цветове, символи, история. Политиката му да се ръководи от идеята за неизменно участие в клубното конституиране и в процесите по взимане на стратегически решения. Ангажирайки се под различна форма с управлението, Сдружението да бъде легитимен посредник между ботевистката общественост и собствениците на професионалния футболен клуб. Доминиращото в тази идея е клубният живот и управлението да са съобразени с традициите и амбициите на Ботев Пловдив като обществена институция.
Членството в Сдружението е напълно доброволно и се подновява всяка година след заплащане на годишна вноска. Сдружението не е масова организация както КПБП. То има обаче гарантиран дял от поне 1% във всяко акционерно предприятие в което Ботев Пловдив влиза, тъй като е приносител на непреходните елементи на клуба – емблема, символика, история. По този начин всеки един ботевист има инструмент и възможност да изрази мнението си по значими теми във вътрешно клубния живот.
Наложително е всичко това да се проумее от значителен брой ботевисти, за да не изпадаме в плен на скрити надежди и тайни помисли. Видя се, че дребните душици нищо не могат да съградят, просто такава им е кърмата. Генезисът на съвременния български едър капитал е от кръгове свързани
с бившата комунистическа партия и нейните служби. Тези социалистически запъртъци определят характера и
формата на днешната ни пазарна икономика, а оттам и сегашния
облик на българската държава и общество. Безочливо ясно е - богатството в частни ръце идва чрез участие в политиката или в тесни връзки с нея. В
резултат вместо предприемачески капитализъм, основан на конкуренция и
върховенство на правото, в България има олигархичен капитализъм, основан на
протекция на избрани капиталисти с подаръци от държавата, защита от
закона и подкрепа от специализирано законодателство. Не е случайно, че
трудно можем да асоциираме богатството в България с голям бизнес,
наложил брандиран продукт на българския или международните пазари. От такива хора да се чака "на ползу роду" - забрави, така, че трябва да се притискат постоянно политически от гражданството за да ги е страх за залъка им.
2019/01/30
Вратата на ада
Ботев Пловдив си отвися 11 години пред преизподнята и тъкмо да затръшне вратата, се намери отново на прага ѝ. Пет годин вече няма свой стадион т.е. на половината е от времето на своето предишно страдалчество. Не звучи ободряващо, но пък кои ли думи биха могли? Толкова много празнословия се изсипаха, че дори вече никой не се и напъва да ги проумява. Истината е, че един патрон, дали назначен или самонагласен, пуска периодично конкретни обещания, но думите му си остават въздух понеже нищо не следва от тях. Ако се правеха пари от празни приказки, всеки в Пловдивград щеше да е малък олигарх или поне милионер.
Скъпи, жълточерни сърца, гледайте отвъд вратата на ада! Ботев ще го бъде.
2019/01/13
Against All Liars
"I actually want us to get relegated this year."— BBC 5 Live Sport (@5liveSport) January 12, 2019
Incredibly strong stuff from this #NUFC fan...
He wants Rafael Benítez to resign in protest of the situation at the club under Mike Ashley's ownership 👇#BBC606 pic.twitter.com/XuKMyepGGG
Incredibly strong stuff from Britain. A Newcastle fan wants coach Rafael Benítez to resign in protest of the situation at the club under Mike Ashley's ownership.
This reminds me the times when all BPFC fans judged by media were "guilty" but not the stingy Mr. Hristolov, the club owner for 11 years. Nowadays story goes same way as journalists are turning a blind eye to what happens with the Botev's stadium construction delay. Fans are going to react again and are ready to be maljudged again. This time because of a slowly work and démagogie driven by a local oil taycoon who is expected to put more passion, money and efforts. Plovdiv fans are feeling he simply hasn’t done enough to invest and only bla-bla is airing around the bleeding spot at 10, Iztochen Boulevard.
Seeing rich men use a football club to line their own interests while the fans suffer is unbelievably frustrating. It is hard to criticise these people for not being willing to splash out amounts of money ala Abramovich, Berlusconi, Bernard Tapie, Claude Bez etc. The sort of person who wants to own a football club these days is, at times, exactly the sort of person you do not want owning a football club. Attempts at regulating ownership have proven painfully inadequate. Football clubs, with their market, branding, relatively small entry stakes and - in many cases - prime urban land - could scarcely be better designed to attract the liars. The bitter irony is that, in the vast majority of cases, the owners of your football club don’t care about you. They are not in this for your happiness. They are in this for their own happiness, their own prestige, and usually their own profit. Occasionally, happily, your aims and theirs may coincide: superstar signings, a swanky new stadium, wins, points, titles, trophies. But don’t for a moment think they are doing any of this for the benefit of the society.
Seeing rich men use a football club to line their own interests while the fans suffer is unbelievably frustrating. It is hard to criticise these people for not being willing to splash out amounts of money ala Abramovich, Berlusconi, Bernard Tapie, Claude Bez etc. The sort of person who wants to own a football club these days is, at times, exactly the sort of person you do not want owning a football club. Attempts at regulating ownership have proven painfully inadequate. Football clubs, with their market, branding, relatively small entry stakes and - in many cases - prime urban land - could scarcely be better designed to attract the liars. The bitter irony is that, in the vast majority of cases, the owners of your football club don’t care about you. They are not in this for your happiness. They are in this for their own happiness, their own prestige, and usually their own profit. Occasionally, happily, your aims and theirs may coincide: superstar signings, a swanky new stadium, wins, points, titles, trophies. But don’t for a moment think they are doing any of this for the benefit of the society.
2018/12/18
През 2018
Усещане за живот. Това бе отминаващата година за ботевистката общественост. Живеем повече на усет, отколкото с ясна представа накъде вървим. Продължаваме да играем на Коматево поле, там ни е тясно и мъчно, само пълзящ нихилизъм ни докарва. Останалото са следствия. Правим паметни мачове, вълнуващи игри, да, ама пред един киносалон публика. Единствено bultras on tour в мачове за Купата напомни за голямата ни стойност изобщо. Полуфиналът-реванш през пролетта (Ставров, проклет да си!) и осминфиналът есента в Стара Загора демонстрираха типичната ни страст към отбора и играта му. Особено на фона на предизвикателството от оня комунист Венцислав Стефанов дето ни наложи "глоба" с 20 лева за билет и мислеше, че ще ни събори. Изсипахме се хиляда, в работен ден, платихме си като джентълмени (щото сме такива и то пловдивски) и за поколенията ще свидетелствуваме как нечестно ни отсвириха мача.
 |
| 24.04.2018, София |
 |
| 01.11.2018, Стара Загора |
Във футболно отношение годината ще запомним с две неща - още си нямаме стадион и ни лишиха с измама от пореден финал за Купата. Всичко останало си ни е в ред. Играем впечатляващо, правим интересни мачове, имаме добри изпълнители. Ботев ДЮШ функционира както никога досега в историята, почти във всяка възрастова група сме лидери и даваме дузина национали. Единствено "Прокобата Герена" ни тегне още. Бяхме на път почти да я отмием, но за 20 минути ни извъртяха пак, при все, че ги водихме 2:0 на връх рождения ден на Георги Аспарухов, а през есента ни разковаха с 1:4. За паметта остава и фамозното изпълнение на Тоци на Лаута за 2:0. Той вече написа своето във "Вечно-Жълто-Черно" книгата.
Голямата ни футболна фигура продължава да бъде Николай Киров. Дори в София го избраха за треньор номер едно на сезон 2017/2018. Ще трябва дълго да се ровят архивите за да се види кога подобно нещо ни се е случвало. С помощта на Лъчо Балтанов, Тоци Неделев и
Иван Кочев, прагматичен и премерен, Белият вожд успява на всеки 5-6 месеца да изработи играта
ни въпреки текучеството от играчи. Киров промени манталитета и ни донесе самочувствие. БПФК`2018 игра привлекателно, със стил без оглед на терена у дома или навън, с борбеност и вяра в собствените си сили. Няма как да имаме
повече претенции, такива чисто футболни емоции не сме
преживявали от две десетилетия. Нали все за красота-вяра-борба бленуваме.
В ръководството се поизбистри кой кой е и за какво е. Георги Самуилов излезе на светло, легитимира се като единствен вожд на ПФК-то и изговори публично толкова думи, колкото едва ли за цялата си кариера досега. Криво-ляво казва по нещо, вижда се, че е в небрано лозе и не му иде много отвътре. Важното ни е обаче да строи, че сме го окъсали изцяло.
Самуилов признава публично, че не отбира от т.нар. футболен бизнес и поради това се доверява на професионалисти. Звучи добре и трябва да му се отчете, че вкара негов си ред във вътрешно клубните дела. Назначи за спортно-технически директор Адалберт Зафиров от старото ЦСКА, а за финансов контрол сложи Костадин Йорданов, ботевист, бачкал в НАП и явно довереник на INSA Oil. С една дума, вижда се кой поръчва музиката и вади парата за нея. Важно е, защото помним онези безотчетни времена при Данов и Цветан Василев, когато заради гушата се тровеше душата. В клуба заработи и едно специално звено, движещо клубните public affairs, дейност безшумна, трудно различима, но изискваща много енергия, постоянство и безкористност. Май това изчерпва всичко обнадеждаващо досега. Строителство на "Източен" 10 все още няма и ако продължава така, съвсем скоро чичко Самуилов ще отиде в графата "Христолов, Банев, Лупи и титаните".
Пребиваването ни на "централния терен" на КТБ (Коматево Тренировъчна
База) е пагубно, дори ни втръсва да си го повтаряме. Съдейки по
досегашните му ходове, Чичо Сам прави нещата бавно, чак отчайващо
бавно...и май нищо не прави, чака. Кой чака, той си знае. Дали обаче
знае колко се чака между "Осанна" и "Разпни го"? Защото
многострадалният наш Ботев от Пловдив много скоро ще е в ситуация при която в челен сблъсък ще се изправят доверието и предателството.
През годината изиграхме 40 официални мача и точно половината от тях спечелихме:
- 18/02/18 Левски София - Ботев Пловдив 1:0
- 27/02/18 Ботев Пловдив - Лудогорец 1:3
- 04/03/18 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 0:0
- 07/03/18 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 3:0
- 12/03/18 Верея - Ботев Пловдив 2:4
- 17/03/18 Ботев Пловдив - Дунав 3:0
- 31/03/18 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 4:1
- 06/04/18 Ботев Пловдив - Левски София 1:0
- 10/04/17 НК полуфинал, Ботев Пловдив - Славия 2:1
- 14/04/18 Берое - Ботев Пловдив 3:2
- 18/04/18 Верея - Ботев Пловдив 2:2
- 21/04/18 Ботев Пловдив - Лудогорец 2:4
- 24/04/18 НК полуфинал-реванш, Славия - Ботев Пловдив 1:0
- 29/04/18 Ботев Пловдив - ЦСКА-София 2:1
- 04/05/18 Левски София - Ботев Пловдив 3:2
- 11/05/18 Ботев Пловдив - Берое 2:1
- 15/05/18 Ботев Пловдив - Верея 2:0
- 20/05/18 Лудогорец - Ботев Пловдив 2:2
- 21/07/18 Ботев Пловдив – Левски София 0:1
- 28/07/18 Септември – Ботев Пловдив 0:2
- 03/08/18 Ботев Пловдив – Етър 2:0
- 11/08/18 Берое – Ботев Пловдив 2:1
- 18/08/18 Ботев Пловдив – Локомотив Пловдив 0:1
- 25/08/18 Витоша Бистрица – Ботев Пловдив 0:2
- 01/09/18 Ботев Пловдив – ЦСКА-София 0:0
- 16/09/18 Славия – Ботев Пловдив 0:0
- 23/09/18 Ботев Пловдив – Лудогорец 2:3
- 26/09/18 НК 1/16-финал, ЦСКА 1948 - Ботев Пловдив 1:4
- 30/09/18 Верея – Ботев Пловдив 1:2
- 06/10/18 Ботев Пловдив – Дунав 4:1
- 20/10/18 Ботев Пловдив – Черно море 2:1
- 27/10/18 Ботев Враца – Ботев Пловдив 0:1
- 01/11/18 НК 1/8-финал, Берое - Ботев Пловдив 0:0 (след дузпи 3:4)
- 04/11/18 Левски София - Ботев Пловдив 4:1
- 10/11/18 Ботев Пловдив - Септември 2:0
- 25/11/18 Етър - Ботев Пловдив 1:0
- 01/12/18 Ботев Пловдив - Берое 4:1
- 04/12/18 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 0:2
- 10/12/18 Ботев Пловдив - Витоша Бистрица 3:0
- 16/12/18 ЦСКА-София - Ботев Пловдив 2:1
2018/10/25
Plovdiv-Thessaloniki-Plovdiv
It has become a tradition to pay a visit to the Thessalonian Canaries, especially for their derby matches. Some individuals from both sides have been in friendly relations for several years. Nearly 40 bultras spent last weekend in Harilauo area where they supported friends from Aris in the clash versus arch-rivals from PAOK. In Thessaloniki, the bultras were warm welcomed in the pub of the famous Super 3 Aris organisation.
According to some ultras web sources, on Saturday night (October 20, 2018), a day before the match, arranged fight was agreed including Plovdiv hools. Unexpectedly the PAOK gang did not come around and only phone calls answered 'be-in-30min-there' but never actually appeared. Meanwhile some white-black scouts were spotted around the appointed place and were beaten as their scooters rested in flames.
According to some ultras web sources, on Saturday night (October 20, 2018), a day before the match, arranged fight was agreed including Plovdiv hools. Unexpectedly the PAOK gang did not come around and only phone calls answered 'be-in-30min-there' but never actually appeared. Meanwhile some white-black scouts were spotted around the appointed place and were beaten as their scooters rested in flames.
During the derby a choreo with political motives was raised. Aris fans had always been taking a stand in every social important
circumstance. For instance years ago there were banners in memory of Carlo
Giuliani (killed by cops in Italy), Berkin Elvan (15-old, killed by cops in Turkey), Alexandros Grigoropoulos (15-old also, killed by Greek cops) and etc. The massive of Aris supporters are predominantly leftist oriented like the most on Greek scene while existing of right-wing base is vague. However it does not bother the relationship between terrace radicals. How they decide and how they stand in one ultras sector remain incomprehensible to us.
In Greece away support is not allowed when high-stakes derbies take place between the Big 5 (OSFP, PAO, AEK, PAOK, Aris). Passion for football has been a huge part of Thessalonian urban culture ever since the sport was first introduced there. Despite boasting modest achievements, the allure of both clubs carries an appreciation and often fascinating scenes are witnessed on streets and terraces, especially when it comes to the Derby of the Second Capital. Last weekend Plovdiv bultras proudly were part of it.
In Greece away support is not allowed when high-stakes derbies take place between the Big 5 (OSFP, PAO, AEK, PAOK, Aris). Passion for football has been a huge part of Thessalonian urban culture ever since the sport was first introduced there. Despite boasting modest achievements, the allure of both clubs carries an appreciation and often fascinating scenes are witnessed on streets and terraces, especially when it comes to the Derby of the Second Capital. Last weekend Plovdiv bultras proudly were part of it.
Subscribe to:
Posts (Atom)