Sometimes at odds

"In football practising is an essential point that the members of one team should be clearly distinguished from those of the other. The only way this can be put in effect is for each club to have a distinct uniform as the diversity of colors is displayed" states a recognised rule of the association football laid down in the early days of the game.

It happened to play with other colours. There is even a curious case in 1937 when the club of Botev Plovdiv declared as a basic scheme of black and white instead of traditional gold and black strips.

First time I saw the Canaries` away kit in the season 1984/1985 when we clashed FC Minyor at their ground in Pernik. It was December and the pitch was boggy as hell. We came out in red shirts. Just remember only this as it is hard to say now whether the shorts were white or black, the more so after dozen of minutes all were in mud. Before this game I have only heard of our away colours, but I’ve never seen them in real. One or two years earlier we had played for Intertoto Cup against yellow teams - Eintracht Braunschweig and IF Elfsborg, so I knowledged we had been "almost like the CSKA". No wonder. At that time, all top clubs in Bulgaria generally have been clothing rationing limited by centralized supplies like all goods in the communist regime. Most probably we played with the cska-wise kits as same as they had played their two matches away versus AC Monaco (once for the European Cup 1982/83 and once for UEFA Cup 1984/85) in our colours. It can be seen on down collage where the two pics above are theirs in comparison to ours below.

Next time I faced on live our second uniform in a friendly against 1FC Lokomotive Leipzig. The Canaries came out in red and black stripes, shorts and socks in black and that was the most remarkable at all as it ended zero-zero.

In the 1990s away matches we wore plain white tops, also pale red-white candy striped and white with green sleeves, all Diadora`s. These later became must-have items for the club's young fans, proudly worn on the weekends and summer holidays. Additionally the Canaries played quite a lot of games even at home dressed in a Puma`s white shirt with yellow-black sleeves.

Over the years we've had different secondary color scheme and from a distance of time I percieve that our finest are burgundy (RGB 130-0-30) and sky blue (RGB 30-175-230). >>>A humble collection of BPFC kits<<<

Interest in football clothing has never been higher, largely fuelled by the internet as modern football factories are becoming more and more sophisticated, merciless to the traditions of clubs` decoration. Meanwhile @Kit Crimes charts are stalking. Personally I find it derisive to look at teams coming in atypical dyes or playing in spare kits in matches against non-clashed colours. Let us stay old-fashioned as a true classic.

20.04.1994, vs Shumen (0:2) away

14.11.1998, vs Slavia (0:2) at Ovcha Kupel Stadium

13.08.2011, vs Dobrudzha (1:0) away

13.05.2013, vs Minyor Pernik (2:0) in Sofia

04.07.2013, vs Astana (1:0) in Kazakhstan

04.07.2013, vs Astana (1:0)

13.07.2017, vs Beitar Jerusalem (1:1) at HaMoshava Stadium

Метастази от изгубеното време

Метастазите са толкова зверски, че ако дузина статисти от НАТФИЗ с каски на главите и мистрии в ръце се съберат на адрес булевард "Източен" 10 в Пловдив ще последва пандемия.

Трябва да се строи! Две тухли да се сложат, ама да се строи. Без строителство сме обречени. Изтляваме, това вече всяко хлапе знае. Каквито и усилия да полагат хората в ръководството, каквито и постижения да донесе отборът, няма ли стадион "от-до" на посочения адрес значи загниваме. Няма да загинем, но ще загнием. Ще сме като онези отбори, които са интересни само на статистиците.

Мина една година от прочутото сбиране-недоразбиране на сдруженците в хотел "Империал". Големи драми бяха, сълзи, разправии, все около този пусти строеж-копнеж - това бил начинът, онва не бил начинът, тако да се прави, онако да се бачка. Гранде приказки и нищо. 

Не съвсем де, през годината Чичо Сам се легитимира формално като предводител на клуба, един вид, човекът с многото пари, дето ще строи. И дотам. Пак не съвсем де, "обследваха строежа", каквото и да значи това. И нищо. Още по-зловещо, някак от само себе си темата заглъхва. Всеки знае, че без стадион няма Ботев, знае се какво и как, но "надяваме се". С надяване само можем се наденем на бунището на историята. "Недовършеният" стои буренясъл, дори може да мине и за антична реликва през 2019, когато Пловдивград ще се фукляви като "европейска столица на културата".

"Погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде, на душа лежат спомени тежки, злобна ги памет често повтаря", сякаш за сегашното ни състояние го е писал Ботйов в своята "Борба". Тишината в квартал Каменица е убийствена, навява тъга, горчивина. Вече 5 години е така. През това време хората по света вдигнаха стадиони като нарисувани от Adobe Photoshop - в Румъния, Словакия, Унгария, Уругвай, даже в Скопие и Разград. 

Не е като да няма пари или защото е непосилно скъпо. За календарната 2018 година се очаква БВП да достигне 105 милиарда лева, а до 2020 да е близо 120. За цялата 140-годишна история на модерна България толкова пари никога не е имало. Пазарът на горивата, където вършее нашата главна надежда е огромен доходоизточник. Според Търговския регистър за 2017 приходите осреднено на Топ25 компании в този бизнес е 667 милиона, а "бащината ни" INSA Oil е 9-та в класацията. Георги Самуилов излезе сериозно под светлината на прожекторите в началото на 2018-та, след като финансира покупката на Общинска банка, държаща 40% от средствата на общините в държавата. INSA осигури 46 милиона лева на фонд Novito Opportunities за да купи контролния дял в банката, това са приблизително колкото за 2 строежа на стадион от ранга на нашия. Друго интересно е, че Инсата придоби дялове в банката без право на глас, следователно формално няма контрол там, а собственикът ѝ Георги Самуилов не афишира връзки с влиятелни фактори в държавата. Това е основание за хипотеза, че зад INSA Oil може би вече стоят няКОИ, като естествено сред заподозрените е един възпълничък депутатин с прякор "Изрядния платец".

Платци сме и ние, тъжните канари плащаме в сълзи и перефразирайки патронът си можем да викаме единствено днес "Стадион или свинец!".

1960 година, Източния насип на новия стадион в Каменица.

Давай, Тоци!

Тодор Неделев вкара първия си гол за национала! Играч на БПФК не бе белязал попадение с националната фанелка от 23 години и 8 месеца, за последно - Наско Сираков, за 1:4 срещу Аржентина на 14 февруари 1995. Преди него пък голмайстор е бил Атанас Пашев на 4 август 1988 в приятелски мач срещу Финландия 1:1. Да пожелаем на Тоци да е жив и здрав, с късмет да върви занапред.

The College Cause

There is no other club in Bulgarian football that is quite like the club of Botev from Plovdiv. Every bit of its chronicle evokes a humble mood of heat and passion but tremendously in size. Seriously! Thus the drama of current situation with the home stadium seems a common occurrence as the club has led a very eccentric existence for more than 100 years.

The story of College Stadium goes back in the early 1920s when priest Ausone (Henri) Damperat on behalf of the Saint Augustine College purchased a large plot of land in the quarter of Kamenitza, then east outskirts of Plovdiv. Due to following urban regulations, the terrain was almost expunged and a neighbouring cadastre plot had substituted it whilst half a million Leva being spent to acquire. In 1923 the pitch was inaugurated and by mid-1940s had been best sports venue in town. Botev Plovdiv's ground in those years was the Old Stadion Botev, which stood around 500 metres south from the Central Railstation. There the Canaries had played their home matches from 1926 to 1947 when the land was nationalized. The golden-black team had stayed homeless till 1961 and played matches at different fields. The handicap of not having a permanent residence did not hinder Botev as the club forged a solid reputation nationwide. 

In 1959, the local authorities allowed a new venue construction at the place of the college's pitch in Kamenitza. Building works began under the architectural project by Anton Karavelov (1926-2016) and nearly two years later Botev Plovdiv occupied the reconstructed stadium. Then it had a capacity of 35000 and on May 14, 1961 was inaugurated with a friendly between Botev Plovdiv and Steaua București (3:0). Since then every supporter of the club claims to be born and bred here as considering the ground of a more importance than the team of its own.

The record attendance of approximately 40000 spectators was set on February 23, 1963 in the quarter-final of the Cup Winner's Cup versus Atlético Madrid (1:1). Over the years "The College" has proved to be an iconic arena. Indeed the stadium skeleton was not unique in top level Bulgarian football, but as with every prominent status, the design only plays a part. Obviously it concerns atmosphere and history, and even there may mostly 30000 be crammed into derby matches, the Botevists have delivered tradition of passion through decades. Players and chiefs have come and gone, whilst frankly Canaries were often shambled on the table, notably in 70s and 90s. But the magic had remained on each match day as Botev continued their ups and downs in Bulgarian football chronicles. Those were the days...

Presently Botev Plovdiv is tucked away in the south suburb of Komatevo and dwarfed in size of terrace's support. The crisis started in 2014 when a new vision for improvement of the stadium was presented by the directors, due to the higher targets they wanted to meet. Unfortunately the reconstruction works stopped - two stands partially erected while others been on ground zero level - as the main sponsor Corporate Commercial Bank (KTB) collapsed.

Ever since the College Cause has lived as a testament for the Canaries promised land.

По дъното - II

Ботев Пловдив отново играе в Б група през сезон 2004/2005 и отново, за щастие успява веднага да се завърне при "майсторите". Както и при предходното изпадане, основната вина е на президента Христолов. Типично в стила на неговата разрушителна политика, треньорските смени следват една след друга. Отборът започва под ръководството на Костадин Костадинов, чийто актив ще се запомни с изненадващата победа над ЦСКА. Успехът с 3:1 (и две спасени дузпи от Лилчо в мача) е първата победа изобщо от 1999 година в дерби-мач. Коце Костадинов е заменен след 9-ия кръг (домакинска загуба от Марек) от Митко Джоров, който пък изкарва само един среща и сдава поста на Трифон Пачев. После историята се повтаря както две години по-рано - Христолов гони на полусезона 9 футболисти сред които ключови играчи като Румен Иванов-Коча, Милен Кунчев, Йонко Неделчев-Багажника, Мариян Германов, Свилен Стоилов и Стоян Терзиев-Мечката. На тяхно място идват - Веселин Минев от Беласица, закупен с лични средства от вицепрезидента Константин Дервенков; Боби Димитров, като преотстъпен от Левски София и Цветан Кръстев, като свободен трансфер от Ловеч. За без пари толкова, плюс юношите Дормушали, Тимонов, Краси Кръстев и Куртев от Ботев ДЮШ.

Традиционно, Пловдивският Ботев тръгва мудно в Б група - равенство, победа, загуба - докато в 4-ия кръг не се стига до шок и ужас - 1:4 на "Колежа" срещу Шумен. Следва смяната на тренер Пачев с Ясен Петров, който към онзи момент все още минава за фаворит на публиката и с неговото назначение Христолов успява временно да поуспокои недоволството по трибуните. В отбора се завръща ветеранът Видолов и сякаш с магическа пръчка Ботев Пловдив се променя.

По дъното

Второстепенното ниво на организирания футбол в България носи различни наименования през годините - "Б" Републиканска Футболна група (1950-2000), Втора лига, "Б" Професионална група, дори и Първа професионална лига (2001-2003) е било, но си остава популярно с простичкото "Б-група", превърнало се даже в нарицателно за други сфери от живота. Мнозина разбирачи твърдят, че да не изпаднеш от "А" било по-лесно, отколкото да се изкачиш от "Б". Ботев Пловдив има общо 4 похождения в това нелицеприятно за амбициите си ниво. Този текст тук е опит за бърза ретроспекция на първите две.

Щетите на съдбата

Достолепието на един футболен клуб се измерва не само с броя на успехите му, но и с устойчивостта му срещу превратностите на живота. В историята на Пловдивския Ботев има редица периоди, които му дават основанието да слави своята здравина. Съществуват доста неосветлени моменти в хрониките му, сякаш като да подхранват енигмата. Сред тях са съдбините между годините 1947 и 1956, като времевата рамка на този отрязък се затваря от два загубени финала за националната купа. През периода се случват още - загубата на историческото първо клубно игрище, отнемането на правото за участие в елитната футболна група и отпадането от същата след служебна загуба три години по-късно.

Ретроспекцията на тези случки са политически събития. След държавния преврат през септември 1944 се променя изначално, тотално, начинът на съществуване на спортни организации в страната. Наложената по административен ред доктрина изисквала елиминирането на старите дружества чрез преливане и сливане с други такива под формата на доброволно съгласие с цел "окрупняване за постигане на високи спортни резултати".

Cultura Trimona

What sets daily sketches and urban folklore distinctly apart is the amount of truth credited to one versus the other. For example, hearsay coverage is generally considered popular through circulation via emails, Facebook, Instagram, Twitter and other social networks. Tales are repeated often enough to develop a life of their own order however folklore is regarded with more respect as moral from the past.

Personal memories, social customs, weekly rumours and street life habits beside formal history and traditions are what make up the so-called cultura trimona.

The Plovdiv folklore consists of cross-fertilized footprints from Thrace and Macedonia in addition to traditions that are indigenous to the Seven Hills area. Spirits of poets, singers, rebels and visionaries are deeply inculcated through the ages. Even though, urban folklore in such cases also includes superstitions as stumbling on right foot claims a good fortune for any Plovdiv gambler. Therefore became part of the local mythology and presented a mindset.

The Plovdiv’s urban order is a contemporary invention that involves however more cultivated customs and manners. Arguably, cultura trimona may be considered as a subculture of one Plovdivian national establishment since its daily agenda deals with current citywide events, beliefs and even myths that are perpetuated through oral tradition, social relevance and communities of interests.

Plovdiv urban order imparts moral, attitude, apprehensions generally. At particularly daily base it sets warnings about the controversy of city life, of trusting acquaintances and strangers as well as of being aware of cornerstones in society. Plovdivers tend to believe what personality may take from this order strongly depends on its background and in other words for how long it has known the city. A question of building oneself as embedding into the city storyline. A question of being with its emotions, labour, concerns, suspicions, and prejudices.

Cultura trimona is Plovdiv’s narrative of life confined between here-and-now: dazzle, humorous, or cautionary. Tales told by common domains, which citizens often accept to the letter, even if their plots are just barely believable - Sofia always tries to diminish Plovdiv while other Bulgarians are nerds and wannabees who are starving of living as Plovdivers.

One may encounter this narrative everywhere he finds a true Plovdivian - a little flamboyant, a little vulgar, partially sceptic and enough perky. It is also reinterpreted at their work, at their amusements, garment styles they prefer and even what weather they admire. Influenced by its heritage the cultura trimona lasts vividly.

Nevertheless it still looks forward to seeing its brightest side which always remains ahead naturally. Still constructing, still engineering, planning and hesitating. Inevitably.

The Foreign Link

The Botev Plovdiv FC have moved a step to completing the signing of new legionary. The defender Johnathan Carlos Pereira Souza or simply Johnathan (born 4 April 1995) is the 13th Brazilian to wear the club colors. He is coming from Stal Kamianske where appeared in 13 matches this season in the Ukrainian Premier League. There he has earned a total of 1123 minutes, get an average of 0 assists for every 90 minutes and scored a total of 1 goal. 

The proportion of foreign players in Bulgarian football teams has increased steadily over the last twenty years. This progression has been particularly stronger in Europe after the intertwining of legal and economic criteria and the 1995 "Bosman" ruling has weakened the quota regime that was in force before. Throughout the history of football, foreign footballers have always enjoyed a privileged status within teams. The existence of quotas strictly limiting their presence has obliged clubs to orientate their international recruitment towards experienced players. The latter were generally among the best footballers of the squad and became as a result favourites in the public eye. This situation has changed considerably today in Europe. The weakening of quotas has led to a multiplication of international flows. The main beneficiaries of the liberalisation of flows are the top clubs of the most financially powerful leagues. These dominant teams can indeed concentrate talent even more strongly than in the past. This process is at the heart of the deterioration of the competitive balance in Europe.

With players from near or far the BPFC link in global trends is as follow: (last updated June 2019)

Argentina Mauro Alegre – (2006–2010) Armenia Armen Ambartsumyan – (1997–2001) Brazil Manuel Peterson – (2008-2009) Alexandre da Silva A Cerdeira – (2009) Arthur Henrique Ricciardi Oyama – (2012-2013) Vander Sacramento Vieira – (2012-2014) Fernando Viana Jardim Silva – (2017-2018) Felipe Brisola – (2016-2018) João Paulo da Silva Araújo – (2016 and 2018) Rafael Diego de Souza – (2016) Victor Hugo Mateus Golas – (2015-2016) Alvaro Juliano Ongilio – (2017-2018) Gustavo Affonso Sauerbeck - (2017-present) Diogo Campos Gomes - (2018-present) Johnathan Carlos Pereira - (2018-present) Burkina Faso Habib Bamogo – (2013-2014) Cameroon Benjamin Niemo – (1999-2001) Gustave Bahoken – (2009) Alfred Mapoka – (2009) Émile Mbamba – (2008-2009) Canada Robert Cabai – (1991-1992) Cape Verde Sténio Nivaldo Matos dos Santos – (2016) Czech Republic Tomáš Jirsák – (2012–2015) Republic of the Congo Férébory Doré – (2014) France Romain Inez – (2014–2015) Rahavi Kifouéti – (2015-2016) Omar Kossoko – (2016–2017) Daudet N'Dongala – (2017-present) Georgia Avtandil Gvianidze – (2002–2004) Ghana Erick Kabu – (2008-2010) Italy Emanuele Morini – (2009) Luca Brignoli – (2009) Alan Carlet – (2009) Fabio Tinazzi – (2009) Massimiliano Brizzi – (2009) Marco D'Argenio – (2009) Ciro Sirignano – (2009) Gilberto Zanoletti – (2009) Alberto Rebecca – (2009) Ilario Lanna – (2009) Marco Di Paolo – (2009) Alessio Locatelli – (2009) Lithuania Ernestas Šetkus – (2012-2013) Macedonia FYR Boban Grnčarov – (2012-2014) Madagascar Anicet Andrianantenaina – (2013-2014) Morocco Mohammed Semal – (2008) Netherlands Civard Sprockel – (2013-2014) Marlon Pereira Freire – (2013) Luís Pedro – (2013-2014) Romario Kortzorg – (2013-2014) Joël Tshibamba – (2015) Gregory Nelson – (2015–2016) Nigeria Daniel Ola – (2009) Omonigho Temile – (2008–09) Poland Adam Stachowiak – (2013-2015) Daniel Kajzer – (2017-present) Romania Ilie Sandu – (2001) Alexandru Benga – (2014) Alexandru Curtean – (2014) Srdjan Luchin – (2014) Scotland John Inglis – (2001–02) Serbia Marko Ilić – (2006) Slovenia Elvedin Džinić – (2013) Spain Rubén Palazuelos García – (2012) Tunisia Hamza Younés – (2014) Ukraine Ihor Kulis – (1990-1993) Dmitro Parhomenko – (2001) Serhyi Khomenko – (2001-2002) Dmitryi Mazur – (2001-2002) Ihor Oshchypko – (2015) Uruguay Sebastián Flores – (2009) César Nicolás Varela Bautista – (2015)

Mauro Alegre Adam Stachowiak Fernando Viana Arthur Henrique Joao Paulo Boban Grncarov Tomas Jirsak Omar Kossoko Emanuele Morini Vander Vieira

За клуб отвъд футбола

Има един клуб, който винаги ме е впечатлявал с предаността на почитателите си. Години наред без никакви футболни успехи, с два фалита в рамките на десетилетие, с изпадане чак до аматьорската дивизия и въпреки това със страхотно уважение и подкрепа от своите. Играят в жълто и черно, и са "от втория по големина и първи по самочувствие" град в страната си. Не, не става дума за Пловдивския Ботев. 

Винаги ми е била интересна съдбата на Арис от Солун. Във футбола Арис няма трофей от 1970! Съвсем нищо спечелено, нищичко, а дребосъци като Лариса, ОФИ и Ираклис имат. Подиграват Арис, че снимките от последния му успех са черно-бели. От почването на милениума насам солунските жълто-черни записаха общо 4 загубени финала (2003, 2005, 2008, 2010), като първият измежду тях бе повече от болезнен - 0:1 от ПАОК (През 1970 Арис печели финала със същия резултат срещу същия съперник). Арис обече може да замъкне на Олимпийския в Атина 25000 свои хора, публика повече от капацитета на собствения му стадион! Дълги години не можех да си обесня откъде иде тая популярност при тия мижави успехи.
Наскоро го разбрах, та ми се прииска и с "Мой Ботевъ" да е така.

Арис е нещо повече от клуб. Колкото и клиширано да звучи това в нашите комерсиални времена, наистина солунският клуб си заслужава признанието. Арис е общност отвъд чистата фенщина и баналната лудост от стадионите. Арис е и школа, и профсъюз, и благотворителна организация, и земляческо дружество. Дори епархия и диаспора. Чак и кръжок на филателистите-фенове на клуба има.

Амалгамата на градските прослойки от богаташи, интелигенция, бачкатори, простолюдие е дала достолепието на Арис и го държи жив през всичките превратности на съдбата. Просто защото общността се грижи за своята рожба, както се казва "всякоя възраст, класа, пол, занятие взима участие в това предприятие". До диригента на градската филхармония стои директора на начално училище, до тях са един възрастен библиотекар с жена си, а няколко реда по-горе застават достолепни костюмари, всичките с шалове на Арис. В съседство стоят едни до други пристанищни работници, аграри, домъкнали се някъде от Халкидики, ученици, пенсионери. Не, тове не е картина от стадиона по време на мач. Това е разказ от награждаването на отличниците от клубната ДЮШ по случай края на училищната учебна година.

Отвъд пределите на Солун дори, Арис пак е име вълнуващо мнозина. Вярно, не така както ПАОК из македонското и тракийско Беломорие, но пък във всеки голям град на Северна Гърция има свой клуб на привържениците.

Та иска ми се и при нас да е така. За да бъде Ботев силен и без да печели мач след мач. Ботевизмът е пловдивска хава и институцията "Ботев Пловдив" има нужда от своя град всекидневно и във всяко едно начинание. Така, както Пловдивград се нуждае от своето отроче - футболния Ботев.