Купата на Белия вожд

Една стара притча от пловдивските улици зове радикалните ботевисти, т.нар. bultras, да са "градски момчета от породата на булдога".  След знаменития финал за Националната купа`2017, мога уверено да твърдя, че знам един човек, който въплъщава този идеал с цялото си присъствие в българския футбол - Николай Киров-Белия.

Помня го като играч, дойде от "Марица" и остана при нас до онази злощастна пролет на 2001 година, когато Селският изгони 17 играчи от клуба. Беше вратар, малко нисък за този пост, но достатъчно повратлив и отскоклив. Да кажем, че е бил нещо значимо, едва ли, беше добър, вършеше си работата и спасяваше голове. Старателен и без да флиртува с публиката, макар да е "жълточерен в червата". В онези времена покрай работата си (1997-1999) често имах възможност да зяпам тренировки на отбора и да контактувам с играчите. Белият съм го запомнил от тогава с коментарите му за разни мачове от големите европейски първенства. Чак ме учудваше, доста непопулярни за времето изказвания правеше. Например, от него ми светна, че през януари-февруари бразилците много-много никакви ги няма не само от кофтито време и кални терени, а и заради неотшумялата самба и карнавал в главите им. Другото, което се сещам от него беше, че април и май се играят "по инерция" и важно е преди тях да си стъпил здраво, за да може накрая да играеш като машина сработен. Не съм предполагал, че един ден този спокоен и леко притеснителен футболен булдог ще захапе здраво орисията ни и ще счупи прокобата от несретни финали.

Urban Order - The Fairytale

Botev Plovdiv Football Club has lifted first major trophy since 1981. 

The Sleeping Giant from Thrace woke up on the rainy day of May 24, 2017. 

Arising from the ashes of insolvency, Botev Plovdiv has paved its way to the Cup as in a real fairytale story.

No, no superheroes indeed, but the Plovdiv's Canaries they are. 

Back in the season 2009-2010 they were rooted to the foot and faced the eviction from the elite professional football of Bulgaria. Thereafter fattened by the money of a notorious local tycoon their rise has not come about by splurging the sack of cash. Though they lost another final (2014), the sixth in a row - after crashes in 1984, 1990, 1991, 1993 and 1995 and nearly avoided another dough plunge as the "big boss with moustaches" Mr. Tsvetan Vassilev, a bank-owner and allegedly political broker, projected a total reconstruction of club's venue. Home stadium was demolished to the ground whilst it became obvious Vassilev was losing the scuffle with his former allies. As an aftermath Botev has presently blur fisc-perspectives and is still homeless, the biggest tragedy in the club's history.  

Keeping the motto "Beauty, Faith & Fight" flying high they made it happened through sustainable growth driven by struggling men, dedicated to the pursuit of beautiful game and prepared to build confidence and respect. People like Nikolay Kirov-Belija, Ivan Kotchev, Lachezar Baltanov, Todor Nedelev, Omar Kossoko, Antonio Vuttov, Ivan Cvorovic, Felipe Brisola, Viktor Ghenev, Yaya Meledje, Lazar Marin, Fernando Viana Jardim, Joao Paulo da Silva, Daniel Zlatkov, Georgi Georgiev, Tsvetomir Panov, Krum Stoyanov, Ivan Stoyanov, Serkan Yusein, Radoslav Terziev have done it. They climb to the pinnacle of Bulgarian club football in just three years of 2014 collapse, they return to the scene of their club's greatest tragedy to become National Cup Winners in 2017.

Moreover Botev Plovdiv did not go into the country final as favourites while the opposing team has a standing reputation in the last 6 years and is well-known by the football chronicles of success. Never mind the odds, here is the "urban order" story. Since the end of 90s, radical club's fans, the so-called Bultras (derived from Botev Ultras)  have forged an ideological claim of "urban order and entertainment" as a common sense to distinguish themselves from glory-hunters. Now this story is for them and their never-ending beauty, faith and fight.

 

 

 

 

В историята - 24 Май, 2017

Пътят ни до Националната купа`2017:
21/09/16 Пирин Гоце Делчев - Ботев Пловдив 3:6 (Бризола-2, Неделев-2, Жоао Паоло-2)
27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Радо Терзиев, Жоао Паоло, Иван Стоянов)
04/04/17 ОФК Пирин - Ботев Пловдив 0:1 (Балтанов)
19/04/17 Верея - Ботев Пловдив 0:1 (Неделев, дузпа в 90-та)
26/04/17 Ботев Пловдив - Верея 1:1 (Вутов)
24/05/17 Лудогорец - Ботев Пловдив 1:2 (Косоко, Вутов)

Бяхме останали без дъх. Дори след последния сигнал на финала с Лудогорец, трибуните в жълто и черно стояха в шок. Тотален амок, гипс, подобен на онзи от есента на 1984, когато поведохме с 2:0 на Байерн. "Тъжното канарче" не беше само песен след Кърджали`1984, София`1990 (мнозина забравят как ни обърна ЦСКА за 1:2 на Овча Купел във финала за последната Купа на СА, тогава вече второстепенен турнир), Велико Търново`1991, Благоевград`1993, София`1995, Бургас`2014. И като добавим сълзите ни от 1947, 1956, 1963 и 1964, човек почва да приема проклятието на загубените финали до степен в която не може да се израдва с отприщваща сила. Взехме я тази Купа, слез 36 години чакане пак е наша.
 

След първия гол

След втория гол

А вторият гол? Най-красивата комбинация в историята ни!

Прекрасен Ботев Пловдив! Направихме го заедно - с много красота и борба на терена, с много вяра по трибуните. "Красота-Вяра-Борба". Заедно страдахме, заедно успяхме. Заедно преминахме през ветрове и бури, плакахме и пяхме, губихме и печелихме, все заедно...и все така влюбени в теб оставаме.
Прекрасен Ботев Пловдив!

В България - Ботев и Левски

Здрасти, представи се на нашите хора.

Казвам се Алберт Анхел Сааведра, имам и други имена, но тези за България стигат. На 44 години съм, от Буенос Айрес, живея от 8 години на Балканите, преди в Атина, сега в София от близо вече 5 години. Женен съм за Наталия от София, тя е половин полякиня, половин българка. Имаме син, Ангел на 12 години. Работя за голяма немска компания от химическата промишленост. И съм 100-годишен фен на Ривър Плейт, понеже и дядо ми, и баща ми (светла им памет!) бяха за този клуб.

И сигурно си страдал когато Ривър Плейт записа най-черната страница в историята си, отпадането от А-група?

Ужасно. Катастрофа! Мога единствено да го сравня със смъртта на роднина, най-близък човек. Сигурно и в най-смелите си мечти никой от Бока не си е представял, че Ривър някога ще изпадне от А-група. Просто не ми се говорише за футбол дълго време...Но трябваше да го превъзмогна. Животът е по-силен от всичко, а Ривър е животът.

Служебно назначени

"Служебно назначените" си тръгват, да го кажем направо - изнизват се. Обидени и неразбрани, също както футболните общества в София и Пловдив не разбраха защо изобщо дойдоха. Първо почна Чандъра, момчето с плажните концесии, а след него нефтеният барон Чичо Сам, сега пък Спас Русев, бившето шофьорче от УБО не можел си намери мястото, та щял и той да хваща пътя. Какъв им е пътят на тези хора е трудно да се каже, пък и не е работа на футболните фенове да знаят, има си там други играчи на държавни заплати, те да се занимават. 

За публиките на Ботев Пловдив и Левски София обаче от самото начало те си бяха служебно назначени домоуправители. В политическите масмедии това се нарича "спускане с парашут". Домъкнаха се като пуяци надути, на освободители се бараха, ама нещо в логическите връзки ги нямаше никакви, та затова и хората ги заподозряха от ден първи. 

Явно свикнали да работят под сянка и в схема, "служебно назначените" си повярваха, че само със заучени фрази и купешки думи, със скромно-гръмки обещания и без много излишни харчове ще се справят в спуснатия им мандат за действие. Важно е само да се оправдава гласуваното доверие да пазят политико-икономически интереси в мочурището от футболната фенщина, където не веднъж са избуявали в миналото общонационални вълнения. По схема, за пред тия на които се отчитат е лесно - "пара дадена, пара приета", също като някога болшевишкото "рапорт даден, рапорт приет". Обаче с публиките, тези миникопия на гражданството (не, не, не твърдя, че футболните фенове са непорочно цвете), работата е тегава и като ти липсва по възпитание и образование качеството да си отворен към обществото, съвсем оттече...Отворено и общество (???), на соросоиди мирише! Та и заради това впрегнаха цялата си клакьорска вестникарщина да опише "помията, която се излива върху добрите им намерения" - предварително да им е готов задния ход, да оправдаят изнизването си под формата на чиста и непорочна емоционална реакция на обидени и неразбрани обществени труженици, жертви на неблагодарната и коравосърдечна футболна запалянковщина.

Чандърчето, чичо Сам, бат`Спас са само върхове на айсберг, също като Киро Гела, Гришата, Гигата, Шиши на Мама, чичо Цецо от Белград, бат`Бойко, Ахмед Доганов и други "национално отговорни експерти", звезди от клюките и възпитаници на УНИБИТ. Хората ги знаят единствено защото са общоизвестни образи, олицетворяващи цялата мафиотска кочина, която бе скроена ("реализирана" както би казал капитан Буревестников на Тодор Колев) още по соцвреме. Всеки един от тях е една голяма нула, пионка, движена от ветровете на деня, но винаги в посока на родилния комунистически интерес - "да имаме пари, много пари без да работим, а другите да бачкат за да има откъде да взимаме". Тия големи нули се натресоха и занулиха мечтите на обикновените хора от трибуните на футболните стадиони (а накои си нямат стадион дори!) да бъдат с една крачка по към Европата. Сега се изнизват, били обидени, били неразбрани....

KLETA MAJKA BALGARIQ и ти, нещастен български футболе! 

Смяна на мотото

"Красота. Вяра. Борба." Съдбата ме свърза професинално с мой набор от Дрезден, не е върл фен, но определено следи как се представя местния му Динамо. Естествено, разговорите ни нямаше как да пропуснат любимите отбори, и двата играещи жълто и черно. Та казах му за мотото на отбора си и Ралф, като истински саксонец не ми спести коментара си - "много е претенциозно". 

Замислих се коя от тези думи реално въплъщава живота на Пловдивския Ботев? Красиви отдавна не сме, а през последнито десетилетие дори на грозотия го избивахме. Да вярваме? На кого и как, толкова празни приказки изслушахме, става банална тази гола вяра достигаща само до изговаряне на мотото. Пред очите ни всяка година пясъчни кули се срутват за има-няма месец, а за мнозинството от публиката ни краят на света настъпва обикновено след 2-3 сгрешени паса. Не си спомням кога последно съм виждал да обръщаме за победа от 0:2, а агитката ни да бодри и окуражава при негативен развой. И какво излиза, май трябва да сменяме девиза, поне да ни подхожда. Върти ми се от доста време "Безнадеждните", тъкмо ще обезоръжи враговете ни, които при всяка издънка ни загробват със "закривай!".

"Претенциозните" също не е зле, ще ни отива. Тъкмо като се добави и сАлза към него ще бъде пълна илюстрация на битието ни - сълза от амбиция, сълза от безпомощност.

 

А пък ня#КОЙ (дали Ачо, дали Чандъра, Шиши на Мама, чичо Самуилов, чичо Цецо от Белград, дори леля Корни Бакпулвера от БСП-то да е) ако се обърка и вземе та ни построи стадиона в Каменица, ще помислим за промяна. Имаме опит що-годе вече - призивите за "ново начало", "на чисто" и "рестарт" не са от вчера, един прословут ботевист дори политическа партия с такова име тръгна да скалъпва. Можем да зарежем мекушавото "канарчетата", защо пък да не станем "тигрите". 

А дотогава мотото ни ще стои "Без Колежа няма Ботев"!

Urbi et Orbi

"Историята на Пловдив", към Града и за света. С благодарности към Department of Urban Studies, Malmö University and Folke Bernadotte Academy, Sweden и с идеята, че хронологията на един град е отвъд нератива на всякакви политически идеологии. Разказът тук няма претенции да бъде изчерпателен и стриктен, единствено цели да посочи най-впечатляващите събития от живота на хилядолетения космополитен град Пловдив.

Отпреди 8000 години датират първите доказателства за заселение в земите на днешния Пловдив. Затова се смята, че градът е най-древният на континента Европа по непрекъснатост на обитаването и е сред шестте най-стари градове в света по същия признак.

Скука за развлечение

Да правят каквото щат, изобщо не ме интерисува. И без това футболът вече не е моята игра. Всичко банално опира до едно и също - пари, реклама, глупости. Забавлението е толкова оскъдно, почти колкото е добрият хумор в България, та изобщо не си струва да хабиш време да му отделяш. Изпращаме година от която нищо няма да запомним и посрещаме нова, от която пак нищо не очакваме. Все едно и също е. Модерният футбол е фабрика, никакво удоволствие не може да има в една фабрика. Тя е важна главно за поминъка и хляба. Ако успееш да произведеш - живееш, ако ли не - страдаш.  Ботев Пловдив дори и това не успява да направи. Уж го живее живота си, ама страда, страда яко. Не се знае какви ги върши изобщо. Диша ли, действа ли, спи ли?

Футболът вече живее само по телевизията. Играе се всеки ден от седмицата, повторенията се въртят до откат в youtube. Ако се съмняваш в засада ще ти я врътнат стотици път на "ястребово око", да ти я докажат. Оригинални цветове по екипите няма, има Найки с преливащ десѐн. Играят всевъзможни татуирани глупаци с всякакви изчанчени имена, не че утре ще ти трябва да ги помниш, ама играят за много пари - горе-долу 4-5 "колежа" ще вдигнеш с тях. "Милион долара" стана като трохи на масата, разговор по вайбър, брошура на кауфланд. Смешници! Играят гримирани, гелосани и с ръкавици, ако е разкаляно. Когато вкарат гол цели карнавални сцени разиграват. Преди беше достатъчно просто да вдигнеш ръка и надъхаш публика и съотборници.  Бразилия губи с 1:7 у дома полуфинал на Световно, едно време щеше да има масови убийства. Сега просто превключваш канала.

Е и? Догодина ще е същото. За какво ми е да се притеснявам отсега? Футболът вече не е на нашата улица, няма го в квартала, даже и стадион си няма.

Защо тъгува Ботев Пловдив

Беден, несретен, бездомен. Ръководството - шега. Отборът - подритван от цялата "А група", плюс алчните копелдаци от БФС. Стадион - няма такъв. Домакинства - на тренировъчно игрище пред близо 200-300 "ценители" средно на мач. Гостувания - по 2-3 файтона хора-мечтатели. Знамена, застави, шалчета - по чужди агитки накачени трофеи. Във виртуалните мрежи - клипове как хлапаци от школата гонят за автографи чужди играчи. Основен публичен дебат - дали Наш Радо и Серкански имат място в титулярния състав. Обичайно заподозрени - Белия и Сдружението. Целият водевил - образът на Ачо Сълзата в очакване на #няКОЙ.

Има само 2 безнадеждни отбора на света - Ботев Пловдив и юношите на Ботев Пловдив, за второто не съм много сигурен, но знам - да си "жълточерен" значи да носиш на мъка. Толкова много мъка, та чак да не знаеш къде изобщо си в пространството и времето.

22/10/16 Ботев Пловдив - Черно море 2:3

27/10/16 Ботев Пловдив - Нефтохимик 3:0 (Нац. купа, 1/8-финали)
30/10/16 Ботев Пловдив - Левски София 1:1
03/11/16 Монтана - Ботев Пловдив 3:1
20/11/16 Локомотив Пловдив - Ботев Пловдив 2:0
26/11/16 Ботев Пловдив - Лудогорец 1:3
30/11/16 Славия - Ботев Пловдив 3:2
05/12/16 Ботев Пловдив - Верея 2:1
09/12/16 Нефтохимик - Ботев Пловдив 4:0

Ние срещу тях

Винаги когато дойде време за голямото дерби на Пловдив срещу София нещата преминават отвъд чисто футболните измерения. Нашият отбор от доста години е в миманса, но това няма значение за страстта в жълто и черно. Ние им се зъбим, по-често само заради джурото да има нерва, а те ни го връщат като редят пасквили по наш адрес. Не пропускат да ни спретнат интрига, да ни измислят скандал, да ни обявят за варвари едва ли не. Все сме "неизрядни", все сме пред разпад или "тежко финансово състояние". На война като на война, но още от времето на стария ботевист Публий Вирдий Юлиан, ние си знаем - Oderint dum metuant!

Вековния враг на ботевизма е Левски София! Двата клуба са двете страни на една и съща монета: - общоградски организации, носители на характера на своите градовете. София - амбициозна, обсебваща, успех с цената на всичко ("през трупове и кърви, Левски пак е първи"). Пловдив - безгрижие, разточителност, удоволствие преди всичко ("правете футбол за густо").  Като публична подкрепа - от всеки "възраст, пол, занятие", екстракт от всички елементи на градското, с тази разлика, че Левскиту привлича орди от всякакви географски райони, като средство за избиване на комплекса от месторождението. И съответно с противоположни разбирания за същността на играта, като израз на градските "национални" черти.  При нашите вековни сини съперници няма густо, няма го истимарото да си направиш весело просто заради живота, който ти е отреден да съпреживееш, да си над нещата и да не предиряш, че непременно трябва да оставиш следа. За жителите на Република Пловдив тези неща са ясни, но редно е да ги напомняме винаги на нашите северозападни съседи с цитат от един виден пловдивски общественик:

Нашият клуб е най-големият в България! Няма по-голям от Ботев! Разбрахте ли?! Тези приказки за грандове, фаворити, отбори на народи, сърца милиони и прочее тъпотии, си ги разправяйте по китните села и платените софри! В Пловдив не вървите!

Ici c`est Plovdiv, както накратко и за благозвучие биха възкликнали край бреговете на Сена, парижката Марица. Напред, мой Ботевъ!

...il tempo se ne va

Времето минава. Нижат се мач след мач, минават сезони, трупат се години. Сега отборчето ни играе впечатляващо за стандартите ни от последните 20 години, момчетата се стараят, бият се, раздават се, борят се. Школата си работи, печелим на всякакви фронтове, даваме национални състезатели...И какво от това? Нямаме си стадион и още по-лошо - няма изгледи скоро да го имаме. Публиката прави каквото може, организира кампания, събраха се фенове и средства за разчистване бурените на Строежа. Обаче времето минава!

Колкото и хубаво да играе отборът, каквито и зрелища да спретва публиката, няма ли стадион - наш, роден, с трибуни, със сектори, с дух и магия - нищо не става. Бурени и ръжда обгръщат този клуб ден след ден. Пловдивчани вече дори не могат да се израдват напълно, даже и след победи като тази последната ни в Стара Загора. Нагарча всичко. Какво е футболен успех, ако няма къде да го отпразнуваш? Каква стойност има едно спортно постижение, ако не можеш да го споделиш пред десетки хиляди "от нашите"?

Времето минава. Можеш да стискаш зъби и да чакаш. Може да бълваш думи за успокоение и да вярваш сляпо. Да стиснеш времето, да го спреш, не можеш. Времето минава.

Всяка стара снимка с пълните трибуни на "Колежа" носи болка. Кога пак ще видим домът си накипрен, екзалтиран, целият в агитка, надъхана да взриви небето тракийско? Улиците на "Каменица" в събота следобед, кръстовището на "Богомил" и "Варшава" след мач? Толкова много липсват, без тях животът с Ботев Пловдив е само на хартия, разни цифри важни единствено за статистиката на журналята. Тишината на "Източен" 10 е по-болезнена от всякакво безмълвие след загуба. Убийствена тишина...

Времето минава, тъгата остава. Без "Колежа" няма Ботев Пловдив!

За една концесия в повече

“Търпението е незабележима форма на гниенето!”, казал го е великия Радой Ралин. Е, ботевизмът доста потърпя, та и за това загнива. Толкова търпяха ботевистите, че повече от година дори и не повдигаха резонни въпроси към псевдоръководителите на клуба си - Чандъров и Самуилов. А те просто се оказаха страхливци, подобно на стотината "едри бизнесмени" в Българско и още при първите срещи с будната пловдивска общественост побързаха да се скрият. Писаха се съсобственици, а всъщност се оказаха служебно назначени домоуправители. Тръгнаха си обидени. Шегичка. Изнизаха се! 

Ботев Пловдив не осиротя с тяхното предизвестено бягство, напротив - събуди се от будната кома в която го държаха тия две парвенюта. За една година те тиражираха толкова много голи обещания и лъжи, че почти застигнаха творчеството на Димитър Христолов-Селския.

Тандемът Чан-Сам се скри зад извинението, че не можели да строят и "инвестират", щото феновете им пречели, бъркали им се в бизнес начинанието. Смехории! Все едно феновете назначиха Костов за треньор да съсипе що-годе скалъпен някак си отбор. Той си пое отговорността и си тръгна, чудо голямо, все едно им пука дали губят или печелят тия наши домоуправители. Кофти обаче, че с късогледството си почти доунищожиха хубавата клубна база в Коматево. Защо им трябваше да се пънат да играят в компрометираната "А група" и да отговарят на смешните й критерии - осветление и селекция? Заради това осветление разкопаха базата, потрошиха пари за прищявки на треньора Костов. За какво са ни тия бразилци? Не беше ли по-добре да си подадем документите за Б група и да си се наслаждаваме на безобидни мачлета, докато криво-ляво трупаме парички за "Строежа на Колежа"? После, провокацията с "назначаването" на прословутия льохман Николай Митов-Жадното...

Никой сериозен инвеститор във футбола не се е отказвал заради неразбирателство с фенове на един отбор! Чан-Сам направиха инсценировка и страхливо се ометоха, дори нямаха доблестта да признаят "Не ни се дават пари за обществено благо (стадион), защото ни трябват за коли, яхти и екскурзии в чужбина"...

Това е българския олигархичен капитализъм и "предприемачите" са ни такива - не чакай да измислят нещо сами, да рискуват свои пари и да направят нещо на ползу роду. Те могат единствено гешефти с пари на данъкоплатеца или пък нагаждане за концесийки, издигнати в ранг на инвестиционен бизнес.

Беше почти публична тайна, че тия двама хубостници Чандъров и Самуилов са хванати от плажовете за да работят за Ботев Пловдив. От самото им встъпване в клуба прозираше нежеланието им да се занимават с нас, усещаше се, че им стиска тази инвеститорска риза, наложена им с политическа поръчка. Но защо трябваше да ни спретват този театър? Кому бе нужно да лъжат година време?

Човешката природа е изтъкана от недостатъци. Един от най-големите пороци, който е залял човечеството от зората на съществуването му и който не спира да се практикува от абсолютно всички хора по света, е лъжата!
Изобщо, поводите да излъжем са безкрайно много! Но има един тип хора, които са заклети лъжци по природа. Те са коварни и дори опасни понякога. Способни са не само да ви накарат да се чувствате зле, но и да ви навредят. Постоянно сме заобиколени от злонамерени лъжци, но знаем ли как да ги познаем?
Лъжците дават прекалено много детайли...
Обикновено лъжците обсипват обекта на заблуда с хиляди подробности, за да изглежда историята по-достоверна. Това обаче е сигурен сигнал, че нещо не е наред. Ако следите внимателно подробностите ще се убедите, че отнякъде ще изникне неточност, която ще ги издаде.
Трябва да сте много наблюдателни, за да разпознаете заклетия лъжец. Обикновено те са много статични в горната част на тялото си, забравят да движат ръцете и главата си, защото са съсредоточени в структурата на гигантската лъжа, с която занимават съзнанието ви.
Злонамерените лъжци осъществяват силен контакт с очи, за да ви накарат да повярвате в това, което казват. Очите на дребните лъжци обикновено шарят напред-назад, стараейки се да избегнат погледа ви, но истинските манипулатори втренчват погледа си повече от обикновено.
Характерна за изпечения лъжец е ехидната усмивка с едното ъгълче на устните. Тя се появява по лицето им от задоволството, което заблудата им доставя.