Без догма

През 1887 г. Захари Стоянов не могъл лесно да намери средства да издаде написаната от него Ботева биография. Относно портрета на "войводата от Калофер", който искал да приложи към своята книга, Захари Стоянов пише:

"Употребих най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив, доколкото това беше възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме оня, който туряме и който е работен в Лайпциг. Той е фотография от 1875 г. Тоя портрет е най-верният от всички, които той е оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя портрет и другите разликата е такава, щото съвсем не си приличат, както да не са на един човек."

Отпечатването на книгата от великия възрожденец съвпада с издаването на "Портрет на Войводата" изпълнен с черен молив от Георги Данчов–Зографина през 1887 година. Това дава основание да се мисли, че единият от художниците е той. Захари Стоянов и Георги Данчов са били близки и не може Зографинът да не е бил поканен да помогне с илюстрация. В подкрепа на тази версия за Ботевото изографисване от Данчов излиза и Стоян Заимов - в критичните си бележки към книгата, той отбелязва, че портретът от Данчов бил по-верен.

Съществува и предположение автор да е бил литографът Анастас Йованович от Враца, живял и творил във Виена и Белград. Десетки негови рисунки и литографии били посветени на исторически събития и знаменити личности от Балканите. Като председател на българския парламент, Захари Стоянов се е познавал с него и може би той е "неизвестният художник" на Ботевия портрет в книгата. Интересно е да се отбележи, че синът на Анастас Йованович, архитект Константин Йованович е сред проектантите на сградите на Народното събрание и Българската академия на науките в София.

Много по-късно се изяснява, че третият художник на Ботевия образ през 1888 г., се казва Димитър Панайотов, непознат за широката българска общественост. Той бил редактор на търновския вестник "Янтра". Знае се, че на първа страница на своето издание помествал графични портрети на български политически и културни дейци. От Димитър Панайотов е гравюрата, с която пък е илюстрирана книгата на Захари Стоянов, "Васил Левски (Дякона)", издадена в Пловдив през 1884 година.

Ранните Ботеви изображения до голяма степен се различават. Дори първият му изобщо паметник, този във Враца (оригиналният, не сегашният гранитен) го показва с различен лик от популярния му сегашен образ. Във времето са се наложили няколко почти еднотипни илюстрирания, сякаш за да претворят заклинанието на Захарий по повод на някои подмятания за "нехранимайко, вагабонтин, хайдук, авантюрист и харамия" - "Аз ще направя от Христо Ботйов кумир за българската младеж".

До наши дни Ботйов е рисуван за различни издания, календари и плакати от стотици художници. Великанът на духа е представян и в монументални платна с неговите четници и други негови съратници, а в много български градове има негови бюстове.

В архива на БАН се съхранява едно от първите художествени изображения на кораба "Радецки" и Ботевата четата. Дело е на художника Лазар Биненбаум. Той е роден през 1876 в Одрин, после семейството му емигрира в Руската империя преди да се установи в края на XIX век в Пловдив. Учи в Мюнхенската художествена академия. От 1918 г. се установява в Цариград, където остава до края на живота си през 1953 година. Автор е на портрети на Стамболов, кайзер Вилхелм II, Мусолини, Ибрахим Рефет Беле.

Повод за тези редове е неотдавнашният спор в ботевистката общественост как точно да се показва ликът на клубния патрон в клубната пропаганда. Дали в канонично строгото му изображение, наложено през втората половина на ХХ век или всеки творец може да изобразява великият бунтар по начина по който само го възприема. Отделно стои въпросът доколко се преекспонира ликът на Христо Ботйов в злободневието сегашно. 

Национализмът има своята политическа философия, обосновка и мироглед, които заслужават уважение и почит. Те обаче не подстрекават вресливи изстъпления, претендиращи да са изрази на патриотична вярност и отношение. И когато се преиграва с тях, фактически това е тотално принизяване на чистоплътните идеали за национална самоидентичност и общочовешка стойност. Следва духовно срутване до ниво на плажни кърпи, татуси, порцеланови чаши, стенни часовници, графити, химически ароматизатори.

Парадирането със символи единствено насажда в публиката търпимост към повърхностен, еклектичен и кичозен вкус, фалш и празнословие. Ботев Пловдив е първо - футболно дружество и чак после патриотична организация. Христо Ботйов е първо - общочовешки символ на вяра и свободолюбие, и чак после патрон на една обществено значима за пловдивчани дейност каквато е футболът.