Фалитът на Радуканов-ХХХ

Той дойде с визитката на тренер, спечелил Купата на България, вярно, с ЦСКА, ама все пак Купата е това. Беше приет радушно и с надежда, не толкова заради някакво упование да е пътеводна светлина, колкото заради принципа, че който е начело на отбора има пълна подкрепа до последно. Не е много ясно той как ги е приел нещата, какво си е мислел за новата месторабота, целта поне трябва да му е била ясна – влизане в А група и игра, която да радва и води на стадиона хиляди!

Още с влизането си в Ботев Пловдив той получи правомощия и спокойствие за работа, както никой друг за последните 20 години на булевард „Източен” 10. Най-напред, както явно вече е мода в България, пофлиртува с феновете, правеше по 2-3 хвалебствени приказки по техен адрес при всяко свое изказване. Захвана работа, дебютира със загуба във Варна, домакинско равенство с Поморие и отново загуба, в град Любимец, и първите симптоми за фиаско се прокраднаха. Останаха замаскирани от 2 поредни победи за Купата – срещу Ботев Враца (1:0) и Черноморец Бургас (2:1) – получи се илюзията, че ако не друго то поне нахъсва играчите за свирепи битки до победа, каквато е традиционната школовка от ЦСКА.

Несъстоятелността му обаче прозираше от изявленията му, тривиални за съвременните български треньори, когато се оправдават при неуспехи – "Владеехме инициативата, контролирахме мача, но пропуски ни лишиха от победата", сякаш не се научиха тези хора, че колкото и да владееш топката, играта е на голове и те се броят накрая. Радуканов употреби това изтъркано клише при всичките си мачове в които не успя да победи. После отборът направи най-солидната си зимната подготовка от десетилетие – лагер в Турция, контроли с чуждестранни съперници, селекция. Последното като, че ли затри Радуканов и съсипа колективния дух в отбора.

Докара една дузина играчи, от които Христо Иванов, Бачев, Бонев, Телкийски, Деян Христов веднага наложи като титуляри без същите с игра да си го заслужат. Вмъкна в стартовите 11-ет като играещ треньор доверения си човек, Светослав Петров и не успя да убеди останалия свят, че Петров не е "ухо в съблекалнята". Останалото беше само въпрос на време да се случи. И като deja-vu на стореното от Радуканов за времето му в Пловдив звучат думите на хора, които го разкриха преди идването му на Колежа.

"Легендата на ЦСКА Аспарух Никодимов с разбор на представянето на "армейците":
Определено играта не ми хареса. Топката се разиграва безцелно, няма идея, няма динамика. Действаше се прекалено бавно. Силно съм притеснен, че ЦСКА допусна да бъде зависим от късмета. Не ми е много понятно защо се стигна дотам ЦСКА да пази резултата. Смяната на Зику е трудно обяснима. Ясно е, че той е бавен, но ако беше бърз, щеше да е в Интер, а не в ЦСКА. Той знае какво трябва да прави, когато топката е в краката му. Много пъти подчертавам, че в средата на терена отборът не действа правилно, прави излишни движения и се бави, с което остротата на атаката се притъпява. Явно е, че слабостта при високите топки не е отстранена и в тази посока трябва много да се работи. В това си състояние ЦСКА може да го ритне и магаре още преди да дойдат големите дербита.
Теми за сериозен размисъл:
Докога ЦСКА ще допуска голови положения при всяко второ центриране в наказателното си поле и още колко месеца са необходими, за да бъде отстранена тази слабост?
Защо Зику започна мача в Стара Загора като крило, след като на всички е известно, че не може да направи нито един спринт и няма бързина за този пост. Не е ли ясно, че единствената позиция за него е зад нападателя, в непосредствена близост до наказателното поле?
Срещу отбор с 5 поредни победи или с 5 поредни загуби игра ЦСКА, за да се вадят двама нападатели за сметка на двама защитници? От какво бе продиктуван този страх?
Нормално ли е червените да се бранят 15 минути като опълченци срещу отбор с нулев точков актив?
Защо след като има футболисти като Платини, Нелсън, Зику, Мораес u Делев, на ЦСКА му се налага да трепери до последната минута срещу Локо Сф, Черноморец, Калиакра и Берое? Не е ли срамно - отбор с общи месечни заплати от 550 000 лева, да се мъчи с такива за 50 000 лева?
Защо след като Милен Радуканов бе оставен да работи на спокойствие при невиждан комфорт и медийна подкрепа, ЦСКА не е подобрил играта си от пролетта? И това при положение че отборът бе подсилен с класни футболисти като Мораес, Зику, М' Боли и Адемар?
На изграден стил или на тактически хаос и индивидуалните качества на футболистите е подчинена играта на ЦСКА?

(Анализ от софйски спортен вестник след Берое-ЦСКА 0:1)

и 

...като фен на ЦСКА ще ви разкажа малко за Радуканов, после да не се изненадате.
Радуканов не може да води мач, не прави смени, за точни смени да не говорим, а ако реши да прави смени те са винаги в 86/87-та минута. Избира си една група играчи и си създава нещо като групичка, като игнорира другите...прегръща ги, целува ги, допитва се до тях кой да играе и т.н. Не сменя "звездите", за да не ги разсърди...Радуканов НЕ разчита на младите, защото освен, че не знае как, го е страх. Без малко да загроби таланти като Костов и Карачанаков...добре, че си тръгна! Тактиката на Радуканов е... "излизате и играете". Треньорската му несъстоятелност ясно си пролича в мачовете със Стяуа и целия пролетен сезон, където ЦСКА игра абсолютно трагично и 8-те поредни победи бяха голяма мъка и огромен късмет. За да бъда обективен, ще изброя и някои негови плюсове:
Млад е и иска да се учи, създава добра атмосфера, може да говори с играчите(тези които са му от групичката), прави интересни тренировки и...за друго не се сещам.

(Коментар от Независимия форум на ботевистите)

Всичките ни мачове с Радуканов:

06.11.2011 Спартак Варна - БПФК 1:0
10.11.2011 БПФК - Брестник 1:0 (контрола)
13.11.2011 БПФК - Сливен 1:0
19.11.2011 БПФК - Поморие 1:1
23.11.2011 БПФК - Ботев Враца 1:0 (Купа на България, 1/16-финал)
26.11.2011 Любимец - БПФК 2:1
30.11.2011 БПФК - Димитровград 4:1 (контрола)
04.12.2011 БПФК - Черноморец 2:1 (Купа на България, 1/8-финал)
27.01.2012 БПФК - Симитли 4:0 (контрола)
01.02.2012 Поморие - БПФК 0:3 (контрола)
03.02.2012 Черноморец - БПФК 3:0 (контрола)
07.02.2012 БПФК - Корона Киелце (Полша) 1:1 (контрола)
10.02.2012 БПФК - Академия Кишинев (Молдова) 1:0 (контрола)
12.02.2012 БПФК - Дьошдьор (Унгария) 2:3 (контрола)
15.02.2012 БПФК - Делта Галац (Румъния) 2:2 (контрола)
18.02..2012 БПФК - Бохемианс Прага (Чехия) 4:0 (контрола)
25.02.2012 Банско - БПФК 0:2 (контрола)
03.03.2012 БПФК - Нефтохимик 1:1
07.03.2012 БПФК - Чавдар Етрополе 2:1 (контрола)
14.03.2012 БПФК - Лудогорец 0:3 (Купа на България, 1/4-финал)
18.03.2012 БПФК - Несебър 1:1
24.03.2012 Етър - БПФК 0:0

Само 3 победи в официални мачове! Радуканов обаче си тръгна заради три поредни хикса. Трите Х в двубои, които трябваше да вземе на всяка цена за да изпълни заветната цел на клуба – връщане в А група. Не успя и ще остане в историята ни като Радуканов Трите Хикса. И други са си тръгвали през задния ход, но начина по който Радуканов го стори кара доста от тези, които сега страдат заради работата му, да съжаляват, че нямат камъни да го изпратят.

Сбогом, Милене, дано никога повече не се върнеш на Колежа.